Occultism and Esoterics World Library.

Времето за християните и мюсюлманите се движи напред по права линия от деня на Сътворението до деня на Страшния съд, когато ще спре. За хиндуистките философи времето започва, когато Брахма излиза от инертното си състояние, в което пребивава в недрата на световния океан, и започва да издишва. Всички неща добиват реални очертания и светът е сътворен. Когато Брахма вдишва, материалните неща се разпадат и тяхната същност се слива с духа му – светът на физическите предмети престава да съществува. Времето спира. Нов физически свят, а с него и ново време започва тогава, когато Брахма отново благововли да се събуди и издиша. Само на великите светци е съдено да помнят живота си в предишните светове. Времето за будиста е и приятел, и враг, защото предизвиква както началото, така и края на страданията. Като цяло обаче времето се възприема като враг, тъй като съпровожда непрекъснатата верига от прераждания в нов живот – живот на нови страдания и мъки. Често самото време се възприема като верига или колело, от което всеки човек следва и би могъл да се освободи, като престане да гледа напред в бъдещето и да съжалява за миналото. Постигналите мокша, или освобождение, се освобождават и от времето. Те се намират в състояние на едновременно небитие и не-небитие, в което времето повече няма власт над тях. За другите хора времето продължава до тогава, докато и те не освободят душите си от него.

За обикновените хиндуисти времето олицетворява един от аспектите на Шива – като ужасяващия Бхаирава, известен още като Кала, съпруг на злокобната Кали. Той се явява пред човека в самия край на отброеното му време – в ръката си държи череп, гирлянди от черепи опасват шията му, върху рамото му е полегнала змията на вечността, а в косите му е вплетен лунният сърп, отмерващ времето.

Според философите – джайнисти времето представлява една движеща се точка върху външната обиколка на търкалящо се колело. В непрекъсната и вечна последователност точката на времето се движи ту нагоре, ту надолу. Движението и надолу се предизвиква зъл дракон – тогава на земята започва период на израждане и поквара, наречен авасарпини. Под влиянието на един добър дракон обаче точката на времето започва да се движи нагоре и слага началото на период на подобрение, наречен утсарпини. Най-добър бил първият период от историята, който се наричал Сусама Сусама, или „Великото щастие”. По него време хората били стройни, здрави и силни. Всяка жена раждала близнаци, които можели сами да се грижат за себе си още на четвъртия ден след раждането си. След още седем седмици родителите умирали, без да познаят страданията на старостта. Така броят на населението се запазвал стабилен. На земята растели десет дървета от вида врикшакалпа, или Дърво на желанията, чиито клони били отрупани не само с изобилие от плодове, но и всичко, от което хората биха имали нужда. Не се налагало да се готви храна; никой никого не убивал. Хората се хранели по веднъж на четири дни. Не познавали греха, религията, нищетата и болката. Днес, шест епохи по-късно, ние живеем във Века на нещастието, наречен Дусама. Дусама ще бъде последван от още по злокобен период, наречен Дусама Дусама – „Двойна нищета”, когато хората ще се ръководят единствено от първичните си инстинкти и ще бъдат лишени от всяка добродетел. Всеобщият глад и мор ще се смени с небивали бури. Човеците на земята ще останат единици, скрити в пещерите.

Коментирай (2)

Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани. При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане. Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Име:
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*
	ВКЛЮЧИ КИРИЛИЦАТА ОТ БУТОНА  ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СПАЗВАТЕ БЛАГОПРЕЛИЧЕН ЕЗИК В КОМЕНТАРИТЕ СИ Потвърждавам изпращане: