|
Желанието за постигане на правилния отговор
....Точно за "правилния отговор" става дума... Аз до сега попитах също, де що можах за краткото време и се случи същото. Хората механично отговарят, знаейки, че "НЕ" е "правилен" отговор. Това вече, казахме, идва от предпоставката, че подобен въпрос е сериозен, вероятно има сантиментално значение за задаващия го, който по презумпция има готов отговор и е в състояние да спори за убежденията си. Запитаният се чувства като на изпит, понеже сериозността на въпроса предполага и адекватно обосноваване на отговора. На страната на отрицателния отговор застава етичният кодекс, който повелява да не искаш много. В описаната ситуация "да" си е направо ламтеж. Като цяло за да дадем "правилен" отговор на въпроса, ще трябва да не излизаме от определена рамка, където и се намира сигурността на нежелаещия.
Зададен по такъв начин, този въпрос кара запитания да започне да се
оглежда около себе си, защото така той усеща своя живот и определението
си за него.
Значи, "Всичките ми близки ще остареят и ще умрат", "Ще
ми писне" (да се чете Ще се насладя на всичко и не ще остане нещо, от
което да не съм отегчен) - все отговори егоистични и материалистически
(после за това). На това ниво отговорът е ясен и "правилен". Главно, той
е непредизвикващ разногласия и така запитаният се чувства вече
освободен от тегобата на мисълта, собствена или чужда. Той си е свършил
работата чудесно, като е декларирал привързаността към близките си.
"Ще ми писне" ще разгледам отделно. Значи, че човека е запознат с
"писването", присъщо на опитния индивид, преживял не малко, истински
авторитет в областта на живеенето. Значи, че въпреки познанията си,
човека е недоволен от света, като така демонстрира високи изисквания и
класа. "Ще ми писне" също показва страха на човека от трите измерения
на света, за който говорим на този етап. С времето човека се досеща, че
ще измери тези измерения и тогава не би останало друго да се прави или
поне не такова, че да доставя удоволствието от опознаването и първите
контакти. Като математик, решил формулата на живота си. Дълбоко в
егоистичната си природа, висша цел на човека е да знае всичко.
Съвършената цел. Тъй като обаче живота е кратък, тази цел е
непостижима, а "стъпилият на земята" се учи единствено от опита си,
което го бута да опитва нови неща, за да резгърне познанията си.
Вечният живот е предпоставка да се познае това "всичко". Така, когато
безсмъртният откъсне най-високия и най-вкусен плод, да, той ще е по
високо от всички, но няма да има с какво да се храни.
Тук "Ще ми писне" ще рече "Ще се изчерпа света", буквално "Няма да има какво повече да взема".
Оставаме
на "местна почва", за да видим още нещо, което ми направи впечатление -
"Няма смисъл". Няма да повтарям какъв може да е смисълът за отговарящия
по такъв начин.
...Но представете си този човек. Живял винаги и с
тенденция да живее. Та той ще бъде толкова полезен. Живата история.
Историята на всички грешки на човечеството от първа ръка. Историята на
всички грешки на индивида от първа ръка. Не мога даже да си представя
такава мъдрост. Разбира се че той ще бъде най-добрият учен във всички
дисциплини. Той може да дава толкова много. Постоянно и винаги.
Смисълът да спреш да взимаш е да започнеш да даваш. Ако все пак
пренебрегнем егоизма и всички хора дават кой, колкото може, то този ще
може да даде всичко.
Връщам се в началото, за да поправим грозна грешка.
"Искаш
ли да живееш вечно?". Както казахме "искащият или не" ще се огледа
около себе си. Тук трябва да разбулим казуса "вечен живот" или по-точно
- да дадем определение на понятието за "вечен живот". Да класифицираме.
1.един вечен живот за този, който си го представя прекаран в
непроменимо телесно състояние, неподлежащ на стареене, болести, травми,
който биха довели до смъртта. Безсмъртен за по кратко.
За безсмъртния вече казахме по-горе.
2.
един вечен живот за този, който добре се е справил с порядките,
изискуеми от религията му. Този "награден" с вечен живот и то в рая
(после за това) вероятно не би имал нищо против вечния си живот, още
повече, че това е което той очаква. Тук ще разгледам християнския
морал. Значи, за да бъде "поканен горе" човек трябва на първо място да
е добродетелен, милосърден, филантроп най-виден, после е Бог. Цял живот
този човек ще обича хората, ще им помага и ще се раздава, но условието
е да го прави заради любовта си към хората, а не да си запази място,
нали. Запитан на входа (разбира се от Него) "Желаеш ли вечен живот?"
този човек няма да се поколебае да се съедини с другите "възнаградени",
добри хора, където и принадлежи и за където се е подготвял с много
ритуали и молитви, пости и проповеди, където няма нещастие и болест.
Този не разбра, че въпросът е друг:
"Щом толкова обичаш хората, би ли се върнал при тях, за да им служиш и
да ги подкрепяш? Тях - злите, злобните, алчните, егоцентриците и
владетелите, крадците, убийците. Ще бъдеш ли търпелив с тях, както по
време на "подготовката" ти, ако знаеш, че ще живееш вечно между тях и
техните качества. Ти, различния, благия и разбиращия, ще жертваш ли
единия вечен живот за другия?"
Подобни въпроси ще объркат нашия кандидат-рай, както и разбиранията му за вечен живот.
3.
за тръгналия по лош път "надолу", запитан пред очакващия го вечен огън
"Вечен живот?", едва ли има нужда да рисувам повече от щриха (както и
стана... Отделен от горния и другите случаи, тъй като за разлика от
повечето, този вечен живот няма да ви остави доволни и със сигурност
бихте си го спестили. Има се предвид ако въобще вечният живот е свързан
с мъки и болка).
4. понятието за "вечен живот" на едно друго
трансцендентално ниво и човека- хоп и вътрешното му Аз станало външно и
тъждествено на една цяла вселена, където той става "всичкото" и
"всичкото" е част от него, като така човека спира да се нуждае от
каквото и да е. Състояние на не-искане (като тук "искане" е причина за
всички несгоди). Знаещ всички тайни на вселената и превърнал се сам в
безкраен и вечен. Не е ли блажен този вечен живот? Само че аз въобще не
мога да си го представя, а само го знам, тъй като и моят мозък, също
като вашия се опитва сега да извика картина, звук или нещо познато да
опредмети подобно съществуване, но понеже това е невъзможно оставям на
вас да помислите за този вечен живот.
5. вечен живот в паметта
на хората. Не е свързан с прекарване времето на човека, за съжаление,
но си е вечен. Разбира се желан от повечето хора. Да бъдат запомнени,
да бъдат признавани. Някой патологични случай стигат по интересни
пътища към този "вечен живот".
6. Върти ми се отнякъде един чичо
дето ме попита от страниците на някоя книга "Ти откъде знаеш, че атома
на върха на носа ти не е бил преди това част от хобота на някой
мастодонт?". Или теорията за запазването на енергията, като такава са
както вълните така и материята, които ни изграждат. Това отново си е
вечен живот. И то сериозно "вечен".
7. Разбира се. Вечния живот на гена, който носим. Та този ген си е
на практика "Аз, във всичките ми параметри, прелитащ през векове и
цивилизации".
Последните два компонента от нашата класификация са
и последни по възможност за обявяване в несъстоятелност, но и последни
по възможност за личен избор и това е, което означих с "Да, нямам друг
избор" (както и това, че не може да не искаш, есхатологически обричайки
се на изчезване..)
В зависимост как човека "вижда" своя вечен
живот, той би могъл да отговори с "да" или "не", но както видяхме това
не е толкова просто, като кликването върху заготовката "да или не",
поради необходимостта от сериозен анализ на личния светоглед, психика и
ценностна система. Така търсеният "правилен отговор" ще бъде правилен,
само ако води със себе си дружинка от качества и разбирания, и най-вече
разбиране на въпроса, а не на задаващия го.
Разбирам също, че в различните си състояния човека може да промени
виждането си за "вечен живот", а не е изключено и да се приплъзне от
едната, към другата крайност, като отговор на въпроса...
В
заключение ще кажа, че ми беше много приятно докато писах тези редове и
ще се постарая да събера още повече мнения и цифри, за да стане ясно
Защо човека отговаря по един или друг начин на този въпрос, Защо често
го прави без да мисли и защо ако мисли, то не е върху конкретиката на
въпроса. Надявам се, че съм успял да предам правилно призива ми към
скъсване с манипулативните техники на подсъзнанието, съзнанието и на
"другия". Такива въпроси не се задават от един човек на друг, за да
получат гласност чрез речта на околните. Те самите имат глас и ако се
заслушате, току-виж сте се запознали с нещо неподозирано.
Ще свърша, с което започнах.
Нека изречени, подобни въпроси да
не звучат като тест за интелигентност, но да предразполагат към едно
свободно търсене в мрежата на душата, та да може всеки с гордост да
каже своето "да" или "не", знаейки, че наистина го е постигнал чрез
себе си, а не чрез машинално събиране на плюсове и минуси...
...
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 4304
1. не е флирт...
Написано от anahata, на 30-03-2007 20:52
Да, човек се учи от опита, включително и в отношението си към смъртта. И то не като умиране, което предстои някъде там, във времето, когато остареем, след години..., а като присъствие "тук и сега". Без да флиртувам с темата, ще си призная, че по силата на една диагноза, години съм посрещала всеки ден като последен.
Началото беше като шок и тежка присъда...
Продължението...като възможност да направя живота си смислен и подреден..
А краят...Може би като изпитание на психиката и волята. Не зная...
Може би ще се прокрадне страхът, може би ще избухне копнежът по живота... може би ще ме изгаря болката...може би... |
2. Написано от arlina, на 28-03-2007 22:50
До какъв извод стигнах след прочетеното? Браво на оли, че разгледа така обстойно въпроса. Та извода... няма еднозначен отговор на въпроса "Искаш ли да живееш вечно?" Отговора, който лицето Х ще даде в конкретен момент винаги ще бъде различен, в зависимост от моментното му душевно състояние, настроение и т.н. Тъй като въпроса е конкретен ,то предполага основно 2 отговора (максимум три), а именно - "Да", "Не" и "Не знам". Твърде рядко би се случило, някой, на когото е зададен този конкретен въпрос, първо да се замисли задълбочено, да обмисли всички тези варианти, изброени по-горе, и едва след сериозното и обстойно обмисляне да отговори. Ако това се случи, обаче, то тогава той няма да отговори само с една реплика, а ще се получи разсъждение с елементи на интерпретация. Дори може да седне и да напише есе (както направи оли).
Хубаво е, че я има тази тема. Така всички ние, които сме се докоснали до нея, се замисляме над отговора, който сме посочили миналата седмица в анкетата. Нали така? :) |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 123.126.50.69 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай (2)
