|
Маиа:
1. Митичен строител, баща на Мандодари, която се омъжила за равана. Живеел в планината Девагири и построил двореца на Пандавите.
2. Богиня. Вярването на индийските философи, че всичко, което виждаме, не е истинският свят, че ние сме под въздействието на непрекъсната измама, е довело до представата за богинята Маиа – усмихната, съблазнителна, капризна, коварна. Западните теолози я наричат богиня на физическата реалност. По-късно започват да я отъждествяват с Дурга–Кали – богинята на магията и заклинанията, а също така и с Маха–Деви – Могъщата богиня, или Маха–Маиа. Гърците я отъждествяват с Кибела, наричана също Маиа. Първоначално думата „маиа” означава „физическо явление, земна форма”, а също така и „измамна външност”. В индоевропейски времена Маиа е била богинята на майката – земя. В гръцко – римската митология Маиа е майка на Хермес–Меркурий – бога-вълшебник, свръхмагьосника, бога на мошениците Хермес Трисмегист, появяващ се в множество образи. С името Маиа започнали да кръщават малките момиченца, както и с имената на други богини – Джаника, Сарасвати, Сита (Диана в Европа). Маиа се казвала майката на Гаутама. Вишну, който в най-голяма степен се намесва в света на хората, ако има да се побеждава някое зло, е творец на Маиа в смисъла и на физическо явление или свят на външностите. За индийските философи, както и за платониците, реалният свят е съвкупност от съществуващи духовни идеи – непроменените идеи на Платон. Той описва изменчивия физически свят не като реално съществуващ, а като „свят на сенки от далечен огън”. Маиа се доближава и до суфийската представа за гхурур – измама, илюзия в опозиция на Хак – истина, бог.
3. Илюзия. Вишну в преражданията си – плътта сякаш е „надяната” отгоре му като роба около невидимия му божествен дух. Със силата на върховната си воля боговете могат да накарат смъртните да виждат онова, което желаят самите богове. Миражът в пустинята е бледо копие на вълшебните приказки, с които индийските богове залъгват поколения наред. Това, което непросветеният човек вижда като нещо обикновено, например тялото си, мъдреците приемат за илюзия, тъй като утре то ще се разпадне. Само вечното е истинско и единствено. Хората, които виждаме по улиците, са само илюзорни видения на множествеността, еманация на великото единство: човещината, човешкият дух, същността на човешкото битие. Телата ще идват и ще си отиват, но Духът, същността сат ще продължи да съществува и след като телата са изчезнали, оцелява само Брахма, Невидимият. Животът с всичките му теглила е маиа. Буда възприел тази основополагаща идея на хиндуистката философия и я втъкал в своето учение. Според будистите илюзията на живота ни се състои в това, че се стремим да постигнем насладата от него, като че ли той има някаква стойност.
„Не храни илюзии!”, казва Буда. „Житейските страдания ще надминат далеч малкото удоволствия, с които животът ни залъгва. Водени от желанието, ние се стремим да живеем ден след ден, докато станем стари и болнави. С други думи, само невежеството ни кара да вярваме в илюзията, че ако днес животът ни не е удоволствие, то утре ще бъде. Това няма да стане никога!”
Веднъж бог Вишну се явил пред един отшелник за да го дари с божията си благодат заради усърдния му аскетизъм.
„О, Велики боже, научи ме на своята маиа!”, помолил се отшелникът.
„Така да бъде! Скачай в реката!”, казал Вишну.
Отшелникът изпълнил. Спуснал се до самото дъно, където се превърнал в момиче – прекрасна принцеса, която израснала в дворец с прелестен парк околовръст. Когато навършила пълнолетие, омъжили я за красив принц, с когото дълги години живели щастливо. Но се случило така, че царството им било нападнато. Всички отишли на война да защитават владенията си – баща и, братята и, съпругът и. В едно от сраженията мъжът и бил убит. Донесли тялото му вкъщи за кремация. Вярната му съпруга, принцесата, решила да направи сати – да се самоизгори върху погребалната клада на покойния си съпруг. След кремацията тялото и се издигнало нагоре в дим, а с него и душата и. Издигала се все по-нагоре, и по-нагоре, докато достигнала повърхността на реката и отново била в мъжко тяло – тялото на отшелника.
Вишну бил все още там на същото място и запитал: „Позна ли сега моята маиа?”
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1711
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 209.249.53.151 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
