 Tантризмът е особена, най-сложна и изкусна форма на будистката мисъл, което я отнася към езотеричните учения, достъпни само за посветените.
Будисткият тантризъм е известен още като тантраяна, мантраяна и ваджраяна (санск. "елмазна колесница" - учение в будизма, заемащо трето място след хинаяна и махаяна /съотв. "малката" и "голямата колесница"/). Разпространен е най-много в Тибет.
Тибетският тантризъм е форма на ламаизма. Като религиозна система тантризмът се оформя към VII в, имайки за космологична основа божествата от индийския пантеон: бодхисатви, идами, буди и т.н.
Като правило всички тантрически текстове се приемат нато произведения на самия Буда или на негови близки ученици, независимо от времето на написването им. Цялото съдържание на танрическия текст по характер е магически и съдържа мантри и янтри, на които се приписват свръхестествени способности. Целта на тантриста е в процеса на медитация да си представи Вселената под формата на мандала*, а себе си - буда, който се намира в центъра на мандалата.
Понятието "тантра" е синоним на санскритското "прабхана", което
означава "непрекъснатост", "приемственост" (подразбира се
непрекъснатост на битието). Основната идея на тантрите, както и на
другите учения на будизма, се заключава в достигане състояние на
съвършенство и просветление, но присъщото на тантрите качество -
непрекъснатост, продължава и зад пределите на достигнатото състояние на
просветленост. В това е и нейното отличие от другите направления в
будизма. Тантристките текстове са обозначени с имена на богове - напр.
Калачакра, Ямантака, Ваджрапани и др., които се обединяват в раздели
съставящи 22 тома от общо 108-те тома образуващи свода от канонически
будистки текстове на Тибет - Тегюр.
Особеното тук е в
многостепенната схема на кодификация на знанието, съществуваща на
определени нива на познание. В основата на този процес е положено
медитативното самопостигане. Поради това тантризмът е свързван с
йогическата практика и изобилства от описания на различни религиозни
практики, в това число и на садхани и медитации, в процеса на които
става сливане на макро с микрокосмоса в съзнанието на медитиращия. В
зависимост от медитацията, степента на сложност и бързината на
постигането, тантрите се подразделят на четири класа: крия-тантра -
действие; чария-тантра - установява баланс между мисълта и действието;
йога-тантра - за развитие на интуицията; ануттарайога-тантра - за
сливане с избраното божество и самоотъждествяване с макрокосмоса.
Счита
се, че ако при практикуване на тантри от низшия клас за достигане на
просветлението са необходими шестнадесет човешки живота, то
практикуване на тантри от висшия клас като "Хеваджа-тантра",
"Чакрасамвара-тантра", "Гухиясамаджа-тантра" и "Калачакра-тантра" -
позволява да се достигне състоянието буда в течение на един човешки
живот.
Ако будизмът като цяло приема, че самадхи ("сливане на
медитиращия с обекта на медитация" - в будизма последен етап от
осемстепенния път на освобождение) е висше състояние на
съсредоточаване, то в будисткия тантризъм цел на медитацията се явява
осъзнаването на тъждествеността на сансарата и нирваната. Цялата
медитативна практика има за цел достигането от адепта, състояние на
просветление, в което е възможно да се види и чуе всичко, ставащо във
Вселената и е невидимо за обикновения човек.
За достигането му в тибетския тантризъм се използват шест йогически практики, свързани с индийската традиция:
1.
йога на вътрешния огън (тиб. гтум-мо - психична топлина).
Практикуването й поражда огромна психична енергия, аспирираща и
физическа енергия. Този метод е форма на хатха-йога в съчетание със
садхана (извикване в съзнанието на божества чрез четене на мантри) и
дихателни упражнения.
2. йога на илюзорното тяло (тиб.
сгиу-лус), води до разбирането за илюзорността на тялото и другите
обекти във Вселената. Адепта започва със съзерцаване на собствения си
образ в огледало. След това се медитира на образа на Ваджрасатва,
докато изображението се материализира в неговото съзнание, след което
се достига до Пустотата и става по такъв начин тяло на това божество;
3
йога на сънищата (тиб. рми-лам) - е практика за влизане в съня и
връщане в състояние на бодърстване. Целта е да се разкрие илюзорността
на всичко и да се имитира смъртта и новото раждане без загуба на
паметта;
4. йога на ясната светлина (тиб. ход-гсал). Чрез тази
практика се осъществява освобождение на съзнанието от всякакво
съдържание. Външно - умиране, вътрешно - натрупване на светлина и
енергия до състояние на "пълна пустота" (шунията);
5.
йога-бардо - обучение в състоянието на приближаващата се смърт,
смъртта, състоянието след смъртта и новото раждане без прекъсване
потока на собственото съзнание. Тази практика води към състоянието
бодхисатва. Основана е на "Книга на мъртвите" (Бардо-тьодол - тиб.
букв."освобождаване чрез слушане на бардо"; идеята е че при четене на
свещения текст ще помогне на съзнанието на умрелия правилно да се
ориентира при своето ново прераждане);
6. йога за преместване
на съзнанието (тиб. хпхо-ба) - обучение в преместване на тялото от едно
в друго или от едно място на друго и влизане по собствено желание в
друго раждане. Реализира се под формата на садхани, при което енергията
се събира от трите части на тялото и така се визуализира божеството над
главата на медитиращия.
Тези йоги са се предавали и продължават
да се предават в устна форма - непосредствено от учителя към ученика.
Способите за тяхното реализиране имат дълбоко езотеричен характер.
Освен ограничеността на посвещението се е имал предви и фактът, че не
всеки е в състояние да достигне абсолюта. Изборът на пътя е приоритет
на учителя, който, изучавайки психологическите особености на своя
ученик, подлагайки го на различни изпитания, му препоръчва към какво да
се насочи - сутри, магии или тантри. Основното в обучението е
съзнателният и подсъзнателният контакт между учителя и ученика,
осъществяващ се безотносително във времето и пространството. Всяка
степен в обучението завършва с изпитание на духа и тялото, което често
не е било по силите на учениците.
 *мандала (санск. "център", "окръжност") - сакрално явление, неподдаващо се на еднозначно определение:
1. философска концепция за будисткия космос;
2. магическа диаграма, използвана в съзерцателната практика. Общият вид
на мандала е следният: кръг, вписан в квадрат, който също е вписан в
кръг. Вътрешният кръг изглежда като осемлистен лотос, а квадратът в
който е вписан, е ориентиран по посоките на света и всяка от неговите
страни има издаденост, символизираща врата.
В квадрата има
четири части плюс един кръг с център, оцветени в синьо, червено, бяло и
зелено. Всеки цвя се асоциира с една от посоките на света, с един от
будите на съзерцание, с един от елементите на света - огън, вода, земя,
въздух. С един от сетивните органи, с едно от положенията на ръцете, с
една от мантрите.
Вътрешният кръг символизира самата Вселена.
В центъра му се изобразява божеството, на което е посветена мандала,
или пък се изобразява ваджра (в тибетската митология ваджра е "елмаз",
"мълния", символ на твърдостта, вечността и силата. В символиката на
будизма се изобразява като жезъл, в иконографията е атрибут на буди и
бодхисатви. В тибетския будизъм се явява ритуален атрибут на ламата.
Ваджра е ритуален предмет и тантристки символ - каруна (милосърдие), и
обикновено в словосъчетанията (напр. Ваджрапани- букв. "ръка, държаща
ваджра").
Най-често мандала се съотнася с календарните и
хронологични схеми на будизма. Със страните на квадрата се асоциират
основните направления в будизма и вратите към тях се охраняват от
съответните божества. Осемлистният лотос символизира женското начало, а
ваджрата в средата - мъжкото. Изобразяването на божеството в центъра
означава, че то се спуска в лоното, в центъра, където се извършва акт
носещ плодородие и сила.
Мандала се използва в тантризма за
медитация. Адептът в процеса на съзерцание трябва по определен ред да
възпроизведе всичко изобразено на мандалата, да се слее с божеството,
изобразено в центъра й, след което да настъпи най- висшият стадий на
съзерцание - сливане с Абсолюта..
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 4708
1. Написано от радост, на 01-03-2007 00:06
Показаната мандала цели да визуализира богинята Чандахарошана.В тантристки текстове се
описва начин за създаване на умствен образ на божественото и начин за отъждествяване и
сливане с него,така че тук собственото въображение няма място.
Един тантристки афоризъм гласи,че "не е възможно да почиташ бога,ако самия ти не си
бог".Не можеш да се отъждествяваш,ако не събудиш спящите в тебе божествени сили.В
тантристкия будизъм,осъзнаването и събуждането не е интелектуална операция не е и
предаване на идеи,а е преживяване на истината.
Адептът в процес на съзерцание си представя,че в центъра на сърцето му се намира слънчева
мандала,разположена върху осем венчелистчета.От центъра й излизат безброй светлинни
лъчи,пронизващи много светове,а върху лъчите са гуруто,всички буди,Боддхисаттви и
богинята Чандахарошана.
След като ги е почел всичките,след като е изповядал греховете си,след като е
потърсил убежище в тройната будистка истина,адепта се предлага в жертва,за да изкупи
прегрешенията на другите и се моли за висше просветление.Осъзнава,че света е лишен от
собствена същност,от"субект и обект"и медитира над Абсолютната Пустота/Абсолюта/.
Ученикът осъзнава Пустотата,създавайки каскада от светове.Те възникват от графичен символ
и биват унищожени след като се населят с богове.В тази смяна на космогонии и теогонии
една след друга в образи в сърцето му,той открива всеобщата Пустота,повтаряйки
формулата"Моята диамантена същност е познание на Пустотата".
Какво означава Пустотата?
Будистите вярват,че Пустотата /шуня/ не е само "небитие",по скоро прилича на брахман от
Веданта,който по същност е с твърдостта и блясъка на диамант.Идеалът на будистките
тантристи е да превърнат себе си в "диамантена същност"т.е да поберат в себе си всички
двойствености и противоположности,обединени в едно цяло, пребиваващи в състояние на
абсолютно Единство/адвайя/.
Това откровение е адресирано към всички но тантристкия път включва посвещаване,което може
да бъде извършено само от гуру,оттук следва и важната роля на учителя,защото само той
знае тайната на езотеричното учение,предавано "от уста на уста". |
2. Написано от oli, на 28-02-2007 06:16
Винаги да се питаш Истина ли е или не е... |
3. ...
Написано от khz, на 28-02-2007 05:56
Ха... Трябвало психотренинг!
Погледнато от изток, за мен западният човек е върха на пирамидата. И то не най- западния, а този, който е по- назапад от най-източните, но не и толкова западен, че да е далеч от тях.
На който психиката му е тренирана във всички посоки на света.
"Среден път" друг път. Този среден е източният среден път.
Само когато знаеш всички пътища, тогава можеш да разбереш кой е среден.
Музиката е хубава. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 66.249.68.57 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай (3)
