Пантеонът на тибетският будизъм е специфичен. Освен божествата на късния индийски будизъм, в него влизат и божествата на автохтонните тибетски вярвания, изменяйки култа на индийската дхармапала (санскр. "защитник на митологията" /група такива/) по отношение на иконографията на тези божества и тяхната култова функция.. Наред с това, висша категория на сакралните сили са канонизираните лами, йерархиите на различните секти, школи и направления, които стоят по-високо от "класическите бодхисатви* и индийски буди.
Култът на ранния тибетски будизъм VII - IX в. е представен най-добре в традицията на сектата нинмапа. Пантеонът й се разделя не четири класа "гости": 1. височайши - лами, идами (5 дхияни буди, 35 буди на покаянието, буда Амитабха, 8 бодхисатви, 12 пратияа-буди, 8 шравака, и 16 архата); 2. защитници - заслужени гости - дакини начело с Херука, група от 75 гамбо; 3. добри, милостиви гости - 8 рода божества, демони и духове на небудистки вярвания, божества на годините, на зодиака, астрологични божества, господари на земята и локални божества; 4. лоши гости - лоши духове, наброявани до 84 000.
Йерархията на тибетските лами започва с Падма Самбхава и поради това пантеонът на късната нинмапа се състои от 94 божества (половината от които са реални исторически лица): 1. шест индийски представители на махаяна (едно от направленията на будизма): Нагарджуна, Асанга, Дигнага, Ариадева, Васубандху и Дхармакирти; 2. Шантаракшита - настоятел на манастира в Самъе, Падмасамбхава и осемте му ученици; 3. привърженици на Падмасамбхава - откриватели на тайните книжни съкровища; 4. знаменитите лами; 5. шакти лами; 6. покровители на будизма в Тибет, царе и други.
В резултат на това, всеки ритуален текст в ламаизма съдържа кратко изброяване на разредите на пантеона. Практическите обреди се делят на три групи: 1. защита, покровителство, спасение на всички живи същества - обръщане към Шакиямуни и Манджушри; 2. обреди, осигуряващи благоденствие и благополучие - обръщане към Амитаюс, Самханада; 3. обреди за заплахи, унищожение и подчинение - обръщане към Акшобхия, Ваджрапани.
Структурата на храмовия и битов ламаистки култ дхармапала (срунма) XVIII-XX в. се определя от божествата на крия-тантра (татхагата - Шакиямуни и Манджушри), а ритуалът се провежда под "егидата" на някой от следните идами: Ямантака, Ваджрапани и Хаягрива, като се произнасят стереотипни обредни текстове от съответните медитационни раздели. С особена популярност в Тибет се ползва тантрическата магия, съотнасяща се на практика с поверието в древна Индия, че изобилието е в непосредствена зависимост от сексуалния акт (отначало възпроизведен натуралистично на полето, а след това чисто символически). По-късно тези форми отстъпват място на скулптурното и иконографичното изобразяване на съответното божество в състояние на обладаване на своята съпруга. Еротиката символически-смислово отразява магическото сливане на женското начало (мъдростта) с мъжкото (метода), като символ на света, изразяващ божествения абсолют.
Особено популярен е култът към бардо, състояние в което 49 дни след смъртта в тялото все още се намира жизнената сила на умрелия. У светците тази сила се пренася на небето под формата на многоцветна дъга, а за обикновените лами е необходим специален ритуал, който минава през страсти, изгонване на гневни божества, докато не бъдат преминати трите области на сансарата: небето, на земята и под земята (ада). Не всички могат да преодолеят този път докрая и се прераждат на мястото до което са достигнали (тук само да кажа, че в кабала е застъпено същото схващане за прераждането, като отново висшето знание се запазва в т.нар. "екран", доколкото помня).
*Бодхисатва - букв. "този, чиято същност (саттва) става съвършено знание", "просветлено същество". В будистката митология - човек (или др. същество), който е на пътякъм достигане на съвършено знание, т.е., който е решил да става буда и му остава само едно прераждане до нирваната.
Най общо: Бодхисатва, в следствие на голямата си любов към страдащите същества, умишлено отказва да встъпи в нирвана с единствената цел - спасяване на всички живи същества, като им покаже правилния път.
 За Далай Лама.
От тибетски - "учител, разумът на който е велик като океан"
1. титла на върховните свещеници от школата гелукпа, считащи се за въплащение на бодхисатва Авалокитешвара. За първи път тази титла е била въведена от монголския управител Алтан хан през 1578 г (от третия патриарх на школата гелукпа)
2. Титла на върховния йерарх в тибетския будизъм, която се свежда до обожествяване на исторически лица по време на техния живот.
Ламите се считат за въплащение на будите и бодхисатвите, явявайки се по такъв начин техни посредници на земята. Този принцип по същество конституира инститита на "живите богове". Започвайки от 1391 г исторически са известни 14 Далай Лама.
Последният - Тенцин-Гяцо (на снимката) е роден през 1935 г и се приема, че от три годишна възраст той е земно въплащение на бодхисатва Авалокитешвара. От 1959 г седалището на Далай Лама не е в Лхаса, а в Индия - манастира Тхекцен Цолинг, в щата Химгал-Прадеш.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1124
1. Написано от oli, на 27-02-2007 02:42
ся ше сглобя и за тантризма нещо... |
2. безкрайното познание
Написано от anahata, на 27-02-2007 02:03
Изумително е многовековното откритие на тантристката литература и практика, че активните и латентни сили в света съответстват на силите в човешкото тяло и че целият свят се намира във всеки от нас. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (2)
