Дзен (яп.)
На китайски - чан. Произхожда от санскрит- дхияна, "съсредоточение", "медитация" - школа на махаянския будизъм в Китай и Япония, проповядваща, че пътят на спасението се постига чрез внезапно просветление.
Появата на практиката Дзен (чан) се свързва митологически с името на един от учениците на Буда - Махакашияпа. Гледайки Буда, който в мълчание повдигнал едно цвете от земята, Махакашияпа внезапно постигнал същността на Учението и първи получил "печата на Дхармата" (Фа-ин), като символ за предаване на Учението на следващите бодхисатви.
Според традицията Дзен, известният Бодхидхарма (VI век.) е първият
патриарх на китайската школа Чан (VIII по отношение на другите школи и
се счита за 28-и или 35-и притежател на този печат). Духовната практика
Бодхидхарма изпълнявал в седяща медитативна поза, при максимално
съсредоточение.
Следва епохата на патриархатството, до разделяне на школата на южен
и северен чан, предизвикано от различие на характера на просветлението
- мигновено и постепено. Победила южната школа проповядваща мигновено
просветление.
За окончателен основоположник се приема Хуей-нен (638 - 713). Мислите му са изложени в "Олтарната сура" на шестия патриарх.
Разбира
се основната идея, залегнала в учението, е, че няма минало, нито бъдеще
а има само вечно настояще. Истините на Буда са единни и те са във
всичко, а главното е да се постигат.
Изчиствайки сложните
схоластични обоснования на школата мадхиамака (Нагарджуна), а също от
примитивната митология (бодхисатва, небеса и т.н.), Дзен будизмът
съсредоточава вниманието си главно върху последния пункт от
осемстепенния път, оказан от Буда - правилното съсредоточаване. В тази
връзка, главното в дзен е личният опит, "живата интуиция" - такова
състояние на съзнанието, в което всички духовни сили се намират в
равновесие. То се постига чрез медитация, но за разлика от традиционния
будизъм, медитацията в Дзен използва както статични, така и активни
методи: парадоксални задачи (чу-ан), диалози (вен-да), дихателни
гимнастически упражнения (бойни изкуства), кратки но внезапни и силни
викове, физически труд, специална диета, мазаж, рефлексотерапия и др.
За овладяването на техниката Дзен, първоначално е необходимо да се
знаят някои сутри като "Елмазната сутра", "Ланкаватара сутра",
"Олтарната сутра".
Това е началото, като не бива да се забравя положението на Дзен, че
словестната и текстовата форма не могат да разкрият всички съкровени
тайни на битието - оттук и недоверието към текстовете и стремежът към
езотеризъм (Буда е отговарял на много въпроси с мълчание). Истината е
озарение, което идва внезапно, но за това е необходима подготовка.
Следващият етап в религиозната подготовка е акцентът върху куаните
(абсурдни текстове... например: въпрос: Какво е Дзен, отговор - "кипящо
над огъня масло") - подаваши се на обучаемия в качеството на обект за
медитация. За решаването на куаните често отивали години, понякога и
цял живот. По-нататък се пристъпва към диалози между учителя и ученика.
Ученикът под действието на куаните трябва да "влезе" в настроението на
учителя, задал неясен въпрос, да се слее с него в нещо единно,
съпреживявайки тайната, преживяна някога и от учителя.Това е път на
потапяне в миналото, в нещо вечно, съпреживяно реално и много често
стигащо до гибел. Главното е да се постигне сатори (яп. просветление).
Според Д. Судзуки главнитечерти на сатори в Дзен са:
- ирационалност, необяснимост, непредаваемост
- интуитивно разтваряне в същността
- сатори не може да се опровергае, ако не се изпита това състояние
- опита на сатори предполага различни форми
- усещане необичайността на вътрешното състояние
- неизразимост на сатори в цвят, мириз, звук, образ
- наличие на чувство на възторг при реализацията на нещо неосъзнато, подсъзнателно
- сатори се постига внезапно и се явява мигновен опит
В Япония Дзен прониква чрез Корея от Китай, през VIII - IX в.
Основните школи са две, като и двете са възникнали в Китай. Едната е
основа от Лин-Цзи (починал през 867г.) от южното направление на чан ио
е известна в Япония по неговото име Риндзай. Някои ритуални и
практически приложения са разработени от монаха Ейсай (1141-1215) и от
този период се превръща в закрита школа.
Другата известна школа на Дзен, основана в Китай перз IX в -
Цяо-шан (яп, Сато - "планина"). Теоритичните основи на тази школа са
разработени от Доген (1200-1253), който проповядва седящ дзен, т.е.
просветлението може да се постигне седейки в определена поза при
подходяща обстановка. Уважавал авторитета на Буда.
Тези две школи съществуват в Япония и в наши дни. Класическата
литература на Дзен съдържа диалози, загатки и въпроси. В началото на XI
в. се слага началото на трети канон, който е записан частично.
Фиксирани са около 2000 диалози, от които 1700 са куани.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1225
1. нагарджуна
Написано от таня, на 28-05-2007 18:42
биография |
2. за историята на дзен
Написано от anahata, на 26-02-2007 23:13
Интересна статия! Поздравления за автора!Както при всички школи, така и при дзен будизма, ключът е практиката, но каква практика и как да я открием, и да я доведем до успешен край? Като имаме предвид нашия дуалистичен възглед за света и обширността на тази литература, за да вървим по пътя с пълната увереност, че целта е постижима. Духовното развитие няма нищо общо със светския успех, за него се изисква време и енергия за духовни занимания. Но това е тема на друг разговор.. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (2)
