occultism.biz Българският сайт за окултизъм, езотерика, религия и култура. Психология, социалност, лечение. Древни религии и традиции
Пред лицето на Безкрайността относителността нараства.Същият закон важи и за
знанието.В световете жаждата за знание е вечна.С всяко новопридобито знание
прогресивно осъзнаваме размера на своето незнание.Неотменимият закон за
безкрайността на познанието плаши малодушните,но осмислилите го се трудят
всекидневно и се радват на Безпределността.
Гласове -
Това е секцията на www.occultism.biz, която е от хората за хората. Напишете това, което винаги сте искали да кажете пред света. Ако имате възможност да оставите съобщение на тези, които ще живеят 1000 години след нас и се чудят какво ли е било 1000 години преди тях, напишете им как живеете. Какъв е вашия свят. Ние ще го публикуваме. След това разпространете тази страница сред приятели, познати, форуми и блогове. Така една част от света ще чуе посланието ви. А може би някак то ще отлети и в бъдещето. Натиснете тук
Не забравяйте, че във форума на сайта www.occultism.biz/forum можете да дискутирате теми и въпроси, които ви вълнуват. Отговаряйте на въпросите на другите или задайте свой собствен въпрос или просто споделете нещо. Необходима ви е само регистрация. Коментари - под всяка статия в този сайт ще намерите текстово поле за коментари. Ние винаги сме разчитали на вашите мнения и за нас, вашите коментари са много важни.
Разбира се, че можете да ни пишете по всяко време на електронната поща на сайта webmaster@occultism.biz за каквото пожелаете. Въпроси, критики, поздрави, проблеми...
ICQ по спешност: 178079719
В клишетата се казва, че даден сайт е неправителствен, некомерсиален с благородна цел. Когато преди около 6 години започнах всичко това не мислех за правителства, комерс и благородни цели. Имах за цел да върша нещо смислено и ценно и след време много хора откриха смисъл и ценности. Всеки един от вас може да помогне с превод на интересна статия, да напише авторска такава или просто да разкаже на познатите си за съществуването на тази страница. Всяка подкрепа ще бъде дълбоко оценена. Пишете ни
Благодаря ти, че натисна този малък червен въпросителен знак!
Желая ти успех по пътя ти и знай, че много от нещата, които търсиш са вътре в теб!
Желая успех и добро на всички приятели, гости и
редовни посетители на www.occultism.biz
Попътен вятър!
Най–ранния период на Старото царство започва от неизвестно време и продължава до 374 г от н е. Най–стария град изглежда е бил Уахактун на северната граница на днешна Гватемала. След това недалеч от него възникват градовете Тикал и Наранхо. Междувременно на територията на днешен Хондурас бил основан Копан, а по – късно Пиедрас Неграс на Рио Усумасинта. Средния период е от 374 до 472 от н е. В течение на тези близо сто години били основани градовете Паленке – намира се на границата между щатите Чиапас и Табаско и е издигнат в края на ранния и началото на на средния период, поради което често го причисляват към най – ранната епоха. След това Менче в Чипас и най – после Киригуа в Гватемала. Периодът на разцвет от 472 до 610 г от новата ера.
Създават се градовете Сейбал, Искун, Флорес и Бенке Виехо. Този период завършва с преселението на север. Разгледами географското простронство, в което били създадени градовете на Старото царство, ще забележим, че то има форма на трийгълник. Ъглите му се образуват от Уахактун, Паленке и Копан. Освен това по раменете на триъгълника или вътре в самия него са разположени градовете Тикал, Наранхо и Пиедрас Неграс. Откриваме също че градовете които били основани най – късно и имали най – кратък живот /изключение прави Бенке Виехо/ се намират във вътрешността на триъгълника, това са – Сейбал, Искун и Флорес.
Така ние се сбъскваме с един от най – изумителните исторически процеси, които науката познава. Изглежда, че маите били единствения народ в света, който разширявал своята държава отвън на вътре! Империализъм насочен към собствения център. Растеж от крайниците към сърцето! Защото това било наистина растеж и „разширение". Тяхната държава не била смазана под натиска на чужда сила – друга сила освен маите нямало, а се развивала в това направление противно на всякакъв исторически опит, без каквото и да е въздействие отвън. Трябва да признаем, че за тази изумителна особеност в историята на древните маи и до днес не е намерено никакво обяснение.
Досега рядко се е случвало исторически проблем да остане завинаги нерешен. Маите живеели в градове. Те били градско население в същия ограничен смисъл на думата като населението на европейските градове. В градовете живели господстващите класи – аристокрация и духовенство, в тях била съсредоточена не само властта, но и културата, духовния живот и изтънчените нрави. Всички тези градове обаче не можели да съществуват без селяните, без плодовете на земята и най – вече без главната храна, царевицата.
Общественият строй на маите се отличавал с много по – остри противоречия, отколкото всеки друг строй който познаваме. В градовете на маите тези противоречия между обитателите се проявявали съвсем неприкрито. Обикновено на някое възвишение се издигали храмовете и дворците на духовенството и аристокрацията. Народът на маите се делял на тънка прослойка от управляващи и огромна маса от потиснати. При маите като че ли нямало и следа от някакво средно съсловие.
Класата на привилегированите била рязко отграничена от простолюдието. Тя се наричала алмехеноб – тоест „тези, които имат бащи и майки" и следователно си водели родословие. От нейната среда излизали жреците, от нея се излъчвал и наследствения владетел, така наречения хлач уиник или „истински човек". И за тези „имащи бащи и майки" работел целия народ. Една трета от своята жътва селяните давали на благородниците, втората трета получавали жреците и само последната трета оставала за него. Освен това по времето между сеитба и жътва селянинът трябвало да работи заедно с всички роби на строежите.
Без коли и впрегатен добитък били довличани каменните блокове, без желязо и бронз, а само с каменни сечива били ваяни прекрасните скулптури и релефи. Това, което народът на маите създал не отстъпва на постиженията на строителите на египетските пирамиди, а може би ги и превъзхожда. Този суров социален строй носел себе си зародишът на своята гибел. Високоразвитата култура и наука на жреците се откъсвала все повече от действителността, от народа. Тя не се подхранвала със свежа кръв отдолу. Нямало откъде и с кого да се обменят опит и знания.
Острия ум на учените – маи се насочвал все повече съм звездите и забравил земята, от която в последна сметка черпел жизнените си сили. Само с това невъобразимо високомерие на интелигенцията на маите можем да си обясним обстоятелството, че един народ, който отбелязъл, толкова значителни постижения в науката и изкуството, не съумял да открие едно от най – важните и при това едно от най – простите оръдия – ралото. Цялото земеделие на маите зе заключавало в това, че те разравяли земята с пръчка.
На определена ивица от джунглата те изсичали дърветата и след като дървесината изсъхвала, малко преди настъпването на дъждовете, я изгаряли. Скоро след дъждовния период те издълбавали с дълги остри пръчки дупки в земята и във всяка една от тях засявали по няколко царевични зърна. След прибирането на реколтата селяните оставяли земята да лежи необработена и изгаряли по същия начин съседния горски участък. Тъй като нямали никакви торове освен оскъдния естествен тор край селищата, всяка ожъната нива трябвало да лежи дълго време на угар, преди да може отново да даде плод.
Така стигаме до може би най – правдоподобното обяснение на причината, която принудила маите след кратък период от време да изоставят своите градове. Земята се изтощавала. Все по – дълго време било нужно, за да обрасне полето наново с растителност, та да бъде пак изгорено. Като разчиствал по този начин – чрез изгаряне своята обработваема земя, селянинът бил принуден да навлиза все по – навътре в джунглата. Все повече се отдалечавал от града, който трябвало да изхранва и който не можел да съществува без него, докато накрая между него и града се ширнала изгорена и изтощена степ. Високоразвитата култура на Старото царство рухнала защото била лишена от своята земеделска основа – защото една култура може да съществува без техника, но не и без рало! Когато най – после градовете останали като острови след голата тревиста степ, гладът принудил целия народ да се изсели. И докато на север той изграждал новото царство, в изостаналите храмове и дворци проникнала джунглата, на мястото на угарите отново израстнала гора, която погълнала сградите и ги скрила за цяло хилядолетие от човешкия поглед. В това може би се крие тайната на изоставените градове на маите.
1. невярвам Написано от RAINDOOR, на 22-02-2007 03:07 Вярвате ли че народ чиято писменост се доближава до бинарният код ще се самоунищожи по този смехотворен начин,мисля че истинските причини се коренят в далеч по сложна ситоация.
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Системно описание на статията : Окултизъм, езотерика, психология, шаманизъм, вещерство и паганизъм. Билки и лечение, древни религии и традиции
Старото царство на маите Системни ключови думи : окултизъм, езотерика, магия, вещерство, хороскопи, астрология, зодии, лунен календар, шаманизъм, кастанеда, билки, лечение, наука, психология, социалност, религия, мистерии и загадки , Старото царство на маите
Енциклопедия Окултизъм и Езотерика - начало | условия за ползване | всички права запазени под защитата на и
За коментари, предложения и реклама пишете на адрес webmaster@occultism.biz
www.occultism.biz ® 1999 - 2008
ICQ по спешност: 178079719
Най–ранния период на Старото царство започва от неизвестно време и продължава до 374 г от н е. Най–стария град изглежда е бил Уахактун на северната граница на днешна Гватемала. След това недалеч от него възникват градовете Тикал и Наранхо. Междувременно на територията на днешен Хондурас бил основан Копан, а по – късно Пиедрас Неграс на Рио Усумасинта. Средния период е от 374 до 472 от н е. В течение на тези близо сто години били основани градовете Паленке – намира се на границата между щатите Чиапас и Табаско и е издигнат в края на ранния и началото на на средния период, поради което често го причисляват към най – ранната епоха. След това Менче в Чипас и най – после Киригуа в Гватемала. Периодът на разцвет от 472 до 610 г от новата ера.
Без коли и впрегатен добитък били довличани каменните блокове, без желязо и бронз, а само с каменни сечива били ваяни прекрасните скулптури и релефи. Това, което народът на маите създал не отстъпва на постиженията на строителите на египетските пирамиди, а може би ги и превъзхожда. Този суров социален строй носел себе си зародишът на своята гибел. Високоразвитата култура и наука на жреците се откъсвала все повече от действителността, от народа. Тя не се подхранвала със свежа кръв отдолу. Нямало откъде и с кого да се обменят опит и знания.
Коментирай (1)
