 Дяволи, демони и зли духове. От незапомнени времена те се опитват да обсебят душите ни, а свещениците се опитват да ги прогонят. Дали дяволът наистина броди из земята, или е само в нашите умове? Дали съвременната медицина може даде отговора? Какво става, когато науката
се изправи срещу религията в битката за човешките души?
Обсебването означава, че по някакъв начин цялата личност на даден човек е обзета от зли сили, от свръхестествено зло.
Германия, 1977 г. 24-годишната Анелизе Михел, попаднала в капана на последните издихания на една католическа традиция, понася ужаса на екзорсизма, докато накрая умира в ръцете на своите спасители. Болно момиче, или гостоприемник на демони? Един свещеник е убеден във второто.
Библейските симптоми на обсебване - викове, бърборене, състояния на халюцинации, конвулсии, сковаване, се проявяват и при епилептични пристъпи, поради прекомерни импулси, идващи от даден дял на мозъка и предизвикващи пристъпа. Що се отнася до представата за обсебването,
не трябва да търсим истината навън, тя е в нас. Трябва да потърсим отговорите в науката, а не в религията.
През 1978 г. две противоположни сили в римокатолическата църква влезли в стълкновение в малко германско градче. От едната страна били модернистите - подхождащи научно и рационално, опитващи се да осъществят реформите от т.нар. Ватикан II. От другата били традиционалистите - поддръжници на старите вярвания, за които дяволите и демоните са нещо действително. Според тях злото се надигало, не само в Германия, а в целия свят.
В САЩ прогонването на духове никога не е било широко разпространено дo началото на 70-те.
Американците не са се замисляли за екзорсизъм или демони, когато са имали проблеми, но киното промени всичко.
Папа Йоан XIII поставя началото на Ватикан II - Великият вселенски събор. Неговата цел -
да постави римокатолическата Църква на съвременни основи. Това е пoвратна точка в историята. Папата се опасявал, че свещенните молитви ще бъде забравени със световния прогрес.
Той искал нова епоха на просвещение и да привлече в своето паство. Много застанали зад него, но някои били против. За тях силата се опирала в старото - древните вярвания и ритуали. Те се опасявали, че реформите ще отслабят вечната битка срещу злото. Съществуването на демони и прогонването им чрез екзорсизъм било една от областите, в които Църквата била раздвоена.
В Клингенберг, Бавария през 1975 г. се случва нещо, което дава на екзорсистите поле за действие. Техен обект станала 24-годишната Анелизе Михел. Историята отразявал журналистът Херберт Крамер. "Първото, което почувствах, бе, че се намираме в Средновековието, когато хората са смятали, че дяволът съществува."
Това е последният официален църковен акт на екзорсизъм в Германия. Двама свещеници, в присъствието на семейството и поддръжници, провеждат ритуала. Два пъти седмично, в продължение на 9 месеца, 6 часа дневно. Петер Хайн, присъствал, споделя:
"Продължи около час и половина. Спомням си, че като приключихме сеанса, падре Арнолд каза:
Добре, време е за почивка, за да може Анeлизe да си почине. Изведнъж тя изкрещя: Почивка?
Няма почивка! Това ще продължи! Направо се вкочаних, побиха ме ледени тръпки."
Цената, която щели да платят, били ужасна. След 9 месеца Анелизе Михел тежала едва 31 килограма.
"Гледах как демоните я надвиваха."
На 1 юли 1976 г., недохранена и изтощена, Анелизе Михел умира.
Свещениците и семейството й смятат, че това, което са направили, е спасило душата й. Вярват, че тя е понесла обсебването от демоните за доброто на другите.
Франц Кнотер е единият от свещениците. "Тя даде дума на Бога, че приема обсебването, обсебването от всички тези демони, в името на спасението на Германия и нейното младо поколение."
Но било ли необходимо да умира? Как определя симптомите й съвременната медицина?
Проф. Саймън Шоувън работи в лондонския институт по неврология и изследва епилепсията. Пациентите понякога смятат, че епилепсията е форма на лудост, но това не е вярно, епилепсията е физическо разстройство на мозъка. Епилептичните пристъпи се получават, когато мозъчните биохимични ритми излязат от равновесие. Това е като късо съединение с ужасяващи последици.
В зависимост от това, кои дялове на мозъка са засегнати, се получават различни симптоми.
Например, ако са засегнати двигателните центрове в мозъка, може да се получат конвулсии
или сковаване на тялото, ако са засегнати области, отговарящи за паметта, може да се получат анормални спомени. Ако се засегнат центрове, свързани със зрението, може да се получат нарушения в зрението и халюцинации. Скованост, халюцинации и чуване на гласове. Всички симптоми, които обсебената Анелизе показва.
Две години след смъртта на момичето германска монахиня заявява, че е сънувала чудодеен сън. Казала, че тялото на Анелизе се е запазило непокътнато в гроба - доказателство, че е умряла заради греховете на хората.
Настоявайки да видят доказателство, че дъщеря им не е загинала напразно, родителите й поискали ексхумация. Събитието предизвикало огромен интерес и у вярващи, и у невярващи. Тълпели се да видят чудото, но властите не ги допуснали. Теа Хайн е позната на семейството. "Там се бяха събрали мъже и жени, и стояха от двете страни. Не ги пускаха да влязат. След това беше издадена заповед, забраняваща им да присъстват. Тя не подлежеше на обсъждане. Събрахме се и предложихме тогава да влезе само падрето, но заповедта важеше и за него. И той не бе допуснат да влезе. Никой не бе допуснат да влезе."
Родителите не видели тялото на дъщеря си. Полицаите настоявали, че тялото ще бъде твърде разложено, за да допуснат да го видят хората. Но гробарите, които я изкопали и заровили обратно, не видели нищо свръхестествено.
- Значи присъствахте при отварянето на ковчега?
- Да.
- Бяхте там?
- Да.
- Как изглеждаше, имаше ли петна или белези?
- Нищо особено не видях.
- Нищо от този род?
- Нищо не видях.
- Какво очаквате да видите?
- Беше запазена идеално. Шегуваме се. Нали не вярвате в чудеса? Заровят ли те - край. Това е.
Вярата, че Анелизе била обладана от дявола, оставала непоклатима. Съществуването на демоните от Ада е опората, върху която се основава вярата на римските екзорсисти. Дон Габриеле Аморт е извършвал ритуала стотици пъти, дори и след като неговата Църква била резервирана в употребата му.
Дори и в днешни дни екзорсизмът в Германия не е достатъчен. Има епископи и свещеници, които трябва да отговарят за това, защото не вярват.
А тези, които не вярват в дявола и обсебването, не вярват и в евангелието. Средните векове - векове на отчаяние и глад, войни и страдания. Обсебването станало общоприета причина за болестите, лудостта или обикновените простъпки. Лечението бил екзорсизмът.
В името на Христос загинали хиляди. Проф. Майкъл Куниър е публикувал обширни трудове върху това. Екзорсизмът фактически е стар колкото самата религия.
Имало много местни свещеници и лечители, които официално или скрито опитвали да прогонват злите духове от хората. В римския католицизъм съществуват традиционно наследени вярвания
в зли духове, демони и възможност от обладаване от демони. До преди 30 години всички римски католически свещеници били обучавани в ритуала.
"Католическият ритуал" от 1614 г. посочва в кои случаи трябва да се прилага екзорсизъм и съдържа списък със симптоми на обладаване. Страх от религиозни предмети, свръхестествени способности и тайни науки присъствали в списъка, както и прояви на необикновена сила и странен говор. Но някои от тези симптоми се откриват и при много видове смущения.
В лондонския университет психологът Крис Френч извършва проучване върху болестите през вековете. "Търсехме симптоми на поведение от миналото и от днешни времена, често окачествявани като симптоми на обладаване, и установихме, че много често те съответстват на съвременните психиатрични и неврологични състояния - неща като, например, шизофрения, може би депресия, както и епилепсия и синдром на Туре".
Епилепсията е заболяване, старо като света. Само древните гърци установили, че това е болест на мозъка, за всички останали това несъмнено било обсебване от демони. Ако видите запис на някои пристъпи, несъмнено ще си помислите, че човекът е обладан.
Професор Кристиан Елгар от изследователския център за изследване на мозъчната активност споделя:
"Някои пациенти описват, че виждат как цялата стая избухва в пламъци, включително и кушетката, на която седят. Това е характерно при пристъп, засягащ темпоралния дял на мозъка, и не е доказателство за шизофренична форма на психоза. При нея тези усещания
за чуване на гласове са постоянни и често са с непрекъсващ характер."
Ако пациент спре да приема лекарства и все още има склонност към епилептични пристъпи, когато ги спре, пристъпите ще се появят отново. Той може да изпадне в самозаблуди, да получи халюцинации, или симптоми, които се повтарят при всеки пристъп. Може да започне да чува гласове по време на пристъпите, които ще бъдат едни и същи при всеки пристъп и често повтарят едно и също. Това очевидно е така, защото при всеки пристъп се активира един и същи дял на мозъка.
Хората, които смятат, че са обзети или обладани от демони, са подложени на невероятен натиск - от своето възпитание, от средата, понякога от отношението на семейството, понякога от църквата, към която принадлежат. Понякога е налице ужасен натиск, включително и от средата, която оказва влияние върху тях, за да ги убеди, че са обсебени и че това, което преживяват, е резултат от влияние на демони, а не нещо друго.
Екзорсизмът изпълнява определена социална и психологична функция от религиозна гледна точка. За екзорсистите и за обществото като цяло той затвърждава специфичната религиозна гледна точка, че съществува един вид битка между доброто и злото и това поставя екзорсистите в центъра на тази битка. Екзорсизмът осигурява атмосфера на свръхестествено присъствие. Хората искат да усетят присъствието на свръхестественото зло. Искат това и той им го осигурява. Самоубеждават се, че са замесени свръхестествени сили.
Ако епилептикът е подложен на стрес, пристъпите често стават по-лоши. Ако върху него се упражнява емоционален или физически натиск, често състоянието се влошава. Понякога се получава нещо като затворен кръг - самите пристъпи предизвикват още по-голямо напрежение, което пък предизвиква по-чести пристъпи. Ако епилептичните припадъци и пристъпите започнат да зачестяват, т.е. да се наблюдава състояние на обладаване, ако това продължава, пациентите се влошават все повече и повече.
Учените смятат, че единственият начин науката и религията да намерят общ език относно екзорсизма, е религиозните вярващи да разберат, че не са нужни остарели средновековни понятия като обсебване, за да си обясняват нещата. Това може да стане от гледна точка на психиатричните и неврологични състояния.
Не е нужно да търсим свръхестествени причини в епилепсията. Съвременните средства ни показват химическите промени при пристъпите, знаем какво представляват, знаем уврежданията, които ги предизвикват, знаем как да установим наличието на електрически смущения, знаем физическите причини, които причиняват епилептични пристъпи, знаем и как действат лекарствата върху епилептичните пристъпи. Поради това всички тези случаи трябва да се разглеждат просто като физическо заболяване на мозъка.
Но образованието и науката може и да не спечелят битката. Във времена, в които много църкви губят своите последователи, по целия свят броят на извършените ритуали на екзорсизъм се увеличават. Само в САЩ се смята, че са около хиляда годишно. Ритуалите са най-различни, но целта им е една и съща - да се прогонят демоните.
Екзорсизмът несъмнено се завръща. В САЩ през 70-те и дори сега той продължава да съществува. Представете си - САЩ, които претендират, че са най-напреднали технологично, че са нацията с най-голям напредък в науката в целия свят, представете си как екзорсизмът процъфтява в САЩ - това е много странен напредък.
Хората търсят такива истории, всички се изживяват като жертви. Те не искат да поемат отговорност. Това ги води до бягство от отговорност за собствения им живот и действия.
За всичко са им виновни демоните.
Рационалните отговори, които ни дават медицината и науката, не са достатъчни. Хората искат повече, колкото и да е опасно. Те искат да вярват в необяснимото, искат да вярват, че съществува още нещо, което не познаваме.
Тук идва и свръхестественото зло, възможността за последна битка между силите на доброто и злото, нещо, което бихме могли да преживеем, нещо което е тайнствено, свято, неизбежно, нещо, от което ни побиват тръпки.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1738
1. преживявам нещо такова
Написано от мимито, на 25-07-2008 22:03
Вярвам в Христос но невярвам че имам демон в главата затова се лекувам и при психиатър и в църква.Ще бъда благодарна на всеки който ми предложи литература на тази тема. |
2. за злите демони
Написано от Marushka, на 11-02-2007 07:47
Много хора не вярват на злите демони,вярват или не аз вярвам в съществуването им, не ме интересува дали ще ми се изсмеят. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (2)
