Четвърта глава
Върховносияйния каза:
1
Поверих тази безсмъртна йога
на Вивасват — бога на изгрева.
Той я предаде на своя син Ману.
А Ману предтечата — на Икшваку.
2
Така, по родствена връзка предавана,
сред мъдреците-царе тя живееше.
Но с времето от света е изчезнала т иГ.игс
моята йога, о, Парамтапа!
3
Сега пред теб изначалната йога
излагам — защото си мой приятел,
защото си предан и ме обичаш.
Върховна тайна ти поверявам!
Арджуна каза:
4
Но нали ти си роден след слънцето —
нали е роден преди теб Вивасват?
Как да разбирам твоите думи,
че ти си я поверил на него?
Върховносияйния каза:
5
Аз съм се раждал толкова пъти!
И ти неведнъж си се раждал, Арджуна.
Но аз си спомням своите раждания.
Ти, Парамтапа, не помниш своите.
6
Макар нероден, неизменен атман,
аз — Едното във всичко живо,
направлявайки свойта природа,
чрез йогамайя се въплъщавам.
7
Щом изгасне изконната правда,
щом в света зацари безпорядък,
тогава аз — Едното, върховното
в човешко тяло се въплъщавам.
8
За да бъдат спасени добрите,
за да бъдат погубени-злите,
за да се пази изконната правда,
във всяка епоха аз се явявам.
9
Който разбира, че са неземни,
моето раждане и делата ми,
напуснал плътта си — не се преражда
за нова гибел, а ме достига.
10
Освободени от страх, гняв и страсти,
мнозина бяха към мен устремени.
Те, пречистени в огъня — Знание,
са придобили моята същност.
11
Какъвто ме мислят хората, Партха,
такъв и аз пред тях се явявам.
По безбройните свои пътища
хората стигат накрая до мене.
12
Които жадуват земни успехи —
принасят на земни божества жертви.
Защото в този свят много бързо
идва успехът, роден от действието.
13
Аз създавам четирите варни
според качествата и кармата.
Знай, че извършвам такова дело
аз — напълно бездейният, вечният.
14
Аз съм свободен от своите действия
и не желая плодовете им.
Който знае моята истина,
е необвързан, свободен в делата си.
15
Тези предци, които ме знаеха,
търсейки освобождение — действаха.
Като използваш древния пример,
и ти извършвай своите действия!
16
Какво е действие и бездействие?
Тук даже мъдрите се заблуждават.
Ще ти разкажа за чистото действие.
В него ще бъдеш свободен от злото.
17
Трябва да знаеш какво е действие.
И какво е погрешно действие.
Трябва да знаеш какво е бездействие.
Пътят на действието е таен.
18
Който вижда в делата Бездействието,
а в бездействието — деяние,
той между хората е мъдрецът —
той е йогин в своите действия.
19
Който в своите жизнени действия
не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си
в огъня — Знание, — той е мъдрецът.
20
Който е освободен от желание
за плода на делата — и действа
доволен, без да търси подкрепа,
той и да действа - не върши нищо.
21
Той няма надежди и притежания.
Отдал е изцяло ума си на атмана.
Такъв човек от грях е свободен:
не той — тялото му в света действа.
22
Доволен — каквото и да получи,
отвъд тленна двойственост и ревност,
еднакъв пред загуба и пред победа,
той от делата си не е обвързан.
23
Щом не е обвързан, щом е свободен,
щом умът му почива в Знанието,
делата му са свещени жертви —
унищожил е тежката карма.
24
Брахман е всяко жертвено действие.
Брахман е жертвата. Брахман е огънят.
И приносителят. Щом си в покоя
на делото — брахман — постигаш брахмана.
25
Някои йогини принасят жертви
на божествата, които почитат.
Други принасят себе си в жертва
на Едното — пламтящия брахман.
26
Някои в огъня на покоя
жертват петте сетива на знанието.
Други в огъня на сетивата
принасят в жертва сетивни предмети.
27
Трети жертват сетивното действие,
както и своите жизнени токове.
в огъня на единение с атмана,
който е разпален от Знанието.
28
Едни принасят в жертва богатство,
други — монашество, трети йогизъм.
Едни правят жертви, като се учат,
други — чрез пазене на обети.
29
Някои в прана — в издишването
изгарят апана — вдишването,
или обратното, или задържат
и двете — отдадени на пранаяма.
30
Някои хранят умерено тялото —
горят енергии в други енергии,
Всички те знаят какво е жертва.
И чрез жертви изгарят страданието.
31
Които се хранят с останки от жертви —
вкусват амрита, — стигат до брахмана.
Но всички, които не правят жертви,
губят и този живот, и вечния.
32
Много и разнородни са жертвите
според учението за брахман.
Жертва се ражда от всяко действие.
Ако разбираш това — си свободен.
33
По-висше от материалните жертви
е жертвопринасянето на Знание.
Защото всички земни деяния
в свещеното Знание свършват, о, Партха!
34
Ще придобиеш свещеното Знание
чрез прекланяне пред учителя,
чрез разумни въпроси и служене.
Зрящият мъдър ще те научи.
35
Добиеш ли Знанието, Пандава,
ти няма вече да се заблуждаваш.
Всяко нещо ще виждаш в сърцето си:
светът е в атмана. Аз съм атманът!
36
Дори да си най-големият грешник
сред всички грешници — и тогава
с лодката на свещеното Знание
ще преплаваш морето от мъки.
37
Тъй както огънят изпепелява
подпаленото дърво, о, Арджуна,
така и Знанието превръща
всички човешки деяния в пепел.
38
Нищо не е така пречистващо
на този свят както Знанието.
Всеки, който напредне в йога,
ще го открие сам в себе си — в атмана.
39
Който вярва — постига Знанието.
Преданият, овладял сетивата,
постига Знанието и в него
намира вечен покой и радост.
40
Но невежият, който не вярва
и винаги се съмнява — е мъртъв.
Нито истинска радост ще види,
нито този свят, нито висшия.
41
Освободен чрез йога от действия
и чрез Знание — от съмнения,
щом постигнеш покоя на атман —
не те обвързва никаква карма.
42
С меча на Знанието посичай
всички съмнения в сърцето си
от невежество породени.
Укрепвай в йога, воювай, Бхарата!
Пета глава
Арджуна каза:
1
Ти възхваляваш йога чрез дейност,
но също и отказа да се действа.
Кажи ми вече ясно, о, Кришна,
кой от двата пътя е висшият?
Върховносияйния каза:
2
Водят към съвършенство и отказът
от дейност, както и йога чрез дейност.
Но йога чрез дейност — чрез свята жертва,
е по-добрият от двата пътя.
3
Истински се е отказал от дейност,
който не мрази, нито желае
над противоречията издигнат,
той скъсва оковите, о, Мощноръки.
4
Но за мъдреца йога чрез знание
и йога чрез дейност не са различни:
който е всеотдаен в едното —
той постига целта и на двете.
5
До еднакво издигане водят
и кармайога, и джнанайога.
Който вижда, че йога чрез дейност
е и отказ от дейност — той вижда.
6
Но до пълния отказ от дейност
без дейност йогийска трудно се стига.
Мъдрец, отдаден на кармайога,
бързо постига вечния брахман.
7
Който, отдаден на йога, пречистен
и овладял ума, сетивата —
атмана в себе си вижда във всичко —
дори да действа, не е зависим.
8
Когато гледа, слуша, докосва,
мирише, ходи, яде, спи и диша,
отрекъл се и познал същината,
мъдрецът казва: „Нищо не правя!"
9
Когато говори, дава и взима,
когато отваря очи и затваря,
дори тогава мъдрецът казва:
„В сетивния свят сетивата се движат!”
10
Посветил всяка дейност на брахмана
и отхвърлил всяка привързаност,
както над мътни води — цвят на лотос,
той от злото не се опетнява.
11
Само с тяло, с ум или разум
или със сетивата на знанието,
йогините необвързани действат —
само с цел да разбулят атмана.
12
Отказал се от плода на действието,
покой постига посветилият се.
Привързан към плода чрез желанието,
непосветеният не е свободен.
13
Отхвърлил с ума си всяко деяние,
уравновесеният в радост се слива
с жителя на Града с девет порти,
който не действа и не подтиква.
14
Владетелят на света не поражда
нито действия, нито деяния,
нито привързване към плодовете.
Самосъща природата действа.
15
Вездесъщият си остава
отвъд добрите и зли деяния.
Но мъдростта е обвита в невежество,
което хората заблуждава.
16
Ако унищожиш невежеството
с мъдростта на атмана в себе си,
тази мъдрост подобно на слънце
ще освети върховния брахман.
17
Който стане единен с него,
с ум и разум насочен в него,
веднъж прогонил греха чрез мъдрост, _
достига покоя в свръхдвижението.
18
В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,
както и в крава, и в слон, и в куче,
и в дрипльо, който се храни с кучета —
мъдрият вижда във всички Едното.
19
Който, с ум в равновесие, приживе
победи кръговрата на тленното,
той се съединява с брахмана:
брахманът е чистота и спокойствие.
20
Който в неволи не се тревожи
и от наслади не се вълнува,
с ясен разум, спасен от съмнения,
той знае брахмана и е в брахман.
21
Непривързан към външни предмети,
намерил радост в сърцето си — в атмана
този, единен с брахмана йогин
непреходната радост изпитва.
22
Всяка наслада от външни предмети
е лоно на предстоящо страдание:
тя почва и свършва, о, Каунтея.
Мъдрият другаде търси радост.
23
Който преди да напусне тялото
може да укротява стремежи,
породени от гняв и желание,
той е истински йогин, щастливец.
24
Щастлив отвътре, отвътре радостен,
озарен от вътрешен огън —
той постига наистина брахмана.
Той се разтваря в брахманирвана.
25
Постигат покоя на брахман мъдрите,
убили злото, спасени от двойственост,
уравновесени, единни с атмана —
за тях е радост световното благо.
26
Към тях, отреклите се от стремежи,
освободени от гняв и желания,
с подвластни мисли, прозрели атмана —
към тях приижда Покоят на брахман.
27
Недосегаем за външни предмети,
с поглед, съсредоточен между веждите,
привел в равновесие прилива
и отлива на дъха през наздрите,
28
надвил сетивата, ума и разума,
устремен към освобождение,
убил гнева, страха, своите страсти —
мъдрецът завинаги е свободен.
29
Който знае, че се наслаждавам
на всички жертви и на въздържанието,
че съм вселенска Сила и Любещ
всичко живо — той мир получава,
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 649
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
