Всеки човек понякога си мисли, че е някой друг, и че живее друг живот. И аз, в двойнствения си живот когато съм Враната, подобно на Батман, маскиран със страховете си, съмненията си, илюзиите си и мечтите си, понякога си задавам въпроса "За какво е всичко това".
Като малък исках да стана като онези кунг-фу герои от хонг-конгските филми. Но не станах. Станах BPAHA, маскирах се с подръчни материали, опърпани екшън костюми, въоръжих се до зъби с фантазии, детски мечти и рохка вяра.
Изминаха години. Смених костюма на Батман с този на средностатистически служител с бяла яка в сферата на Интернет технологиите, чакащ месечното си възнаграждение на лакираното бюро с оптична мишка и англоговорящи шефове.
Дълги години изминаха, от както с адаша се смеехме на лафа "Сашо да го духа" и когато спестявах джобните стотинки, дадени ми от мама и тати и тичах в Интернет залите след полунощ на половин цена да продължа да правя сайтчето.
Нещото, което не се промени обаче са монолозите като този, които си водя с монитора и клавиатурата. В тези късни от денонощието моменти си задавам въпроса за какво е всичко това.
Не е заради окултизма. Окултизма е за полу-боговете, които местят планини с мисълта си и от очите им излизат искри. Да и за мутресите също. И за кокаиновите кралици. За проститутките и контактьорите и за тези, които правят хороскопи и владеят мистичната сила на рейки и чуват гласовете на древните Велики Учители всяка нощ. За Мишел дьо Нотрадам и за кралица Медичи.
Аз не станах окултист.
Помня много от случаите, когато тиинейджърчета (от онези под 20 и над 20 годишните) са ми споделяли как са си представяли Враната с дълга черна коса, секси черни дрехи и летящ насам натам из тъмното. Питали са ме "тайни хора" по разни "тайни срещи" дали аз съм наистина Враната и съм наистина избягал от психиатрична клиника, дали съм убивал черни магьосници с тайни заклинания. Други са ме обявявали за Новия антихрист и са ме анатемосвали.
Имаше смешни моменти през годините, имаше и тъжни.
За какво е всичко това, след като не успях да помогна на молещите за помощ, които ми пратиха толкова писма с молба да помогна на умиращите им близки.
Не успях да помогна на малкото си приятели, не успях да помогна в много случаи на близките си.
Не успях да помогна на себе си, когато жената, която искаше да се омъжва за мен ми каза, че един ден ще остана съвсем сам и никой няма да иска да ме чуе.
Всъщност сега в тази петъчна нощ знам, че няма кой да пие кафе с мен в съботната сутрин. Половината от познатите ми, защото имат алергия от арогантния и циничен тип BPAHA, социопата, за който хората са жалки пародии на съществуване. Другата половина, защото скучният темерут Тони не им е толкова интересен.
Не успях да помогна на нуждаещите се. Не успях да помогна на себе си. Знам че ще има случаи, в които ще съм безпомощен. Понякога няма да имам силата, понякога няма да имам вярата.
И все пак за какво е всичко това?
Преди време си мислих, че без вяра е тежко. Сега аз аз нямам вяра. Не вярвам в боговете, не вярвам в хората. Не вярвам в себе си, не вярвам в бъдещето, съдбата. Но не е толкова тежко.
Защото знаете ли... В тези така тихи нощи, има хора, тук, сега. Там някъде в тиха стая, които се чувстват полу-самотни, полу-тъжни, полу-радостни, полу... Това сте всички вие, някой от вас преглеждат всеки ден дали има нещо ново в умрелия форум. Други преглеждат онлайн чата от горе до долу без да се обаждат. Студените машини отчитат всичко. Те правят статистика. И обобщават нещо важно за човешкия живот - хората искат да са свързани. По един или друг начин. За това в този късно-ранен час машините показват, че има толкова госта и толкова потребителя онлайн.
Хората не търсят познание, сила, безсмъртие, вечна младост, власт. Зад всичко това, те търсят другите, себеподобните си. Дори просто да знаят, че са някъде там.
Това се нарича живот. Нещото, което не е обяснено в дебелите окултни книги, е че ние сме това. Ние сме живота, които има една необходимост - да бъде свързан, дори да е пръснат из вселената, която изглежда толкова голяма, тиха и пуста.
Може би за това е всичко? Да бъда част, неделима и съзнателна. И да мога по един или друг начин да свързвам вас. Да ви давам нещото, което ми давате и вие.
Това е моя монолог от днес. Без редакции и корекции на правописа. Без планове, идеи. Без пародийния костюм на патетичния екшън герой.
За всички вас, хора и машини!
Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 6516
1. има смисъл Написано от anahata, на 21-09-2007 15:04 Има събития, които разтърсват душите ни! Има приятелство, което ни крепи. То е споделеност, отдаденост, разбиране без думи, опора, смисъл в безмислието... Врана, ти будиш душите ни... Като птиците и тази есен се завръщам тук...с усещане за свързаност и Съдба. |
2. за самотата и живота Написано от кремена, на 24-01-2007 13:27 Щто е самотата- дупка в душата или неизмерим край на свободата? Щто е самота- в пустиня капка вода или пълна чаша с вино в треперещата ръка на стара жена? Щто е самота- една бродеща душа тарсеща запалка факла да запали пред криво огледало, за да открие едно лице, но вече остаряло! Така си я представях самотата понякога, а всъшност нея е нямало-разбрах че човекът не може да бъде сам-може да бъде понякога неразбран,отхвърлен и пренебрегнат,но не и сам, освен ако не е на пустинен остров. Около нас има толкова много хора-говоря за истински хора,че няма начин да останеш сам, просто до даден етап от живота не си ги срещнал. |
3. Така е Написано от BPAHA, на 23-01-2007 22:02 Прав си Валентин. Мерси за коментара! |
4. за окултизма Написано от Гост Валентин, на 23-01-2007 05:11 Проблема е че опотребяваш отрицателната частица НЕ Твоя дух би трябвало да не я познава |
5. с любов Написано от anahata, на 15-01-2007 22:06 Врана, много пъти съм стигала дъното на отчаянието. Преди да открия твоя сайт бях загубила надежда, че нещо в живота ни може да се промени. Сега вярвам, защото Теб те има: настръхнал, дързък, искрен, точен... истински... като живота. С помощта на окултизъм прегърнах самотата си и пак в него намерих опора да я споделя. Ти си целунат от звездите да ни свързваш. Благодаря! |
6. ... Написано от Гост, на 15-01-2007 06:40 Изразявам пълното си съгласие с мнението на Дани, много пъти се питам същото.Този сайт с гласовете на толкова много хора ми доставя огромно удоволствие!!! |
7. за компютрите Написано от Marushka, на 15-01-2007 02:05 Хубаво , че са те дошли на този свят. Много хубаво нещо са. Аз примерно като се ядосвам се успокоявам като седна на компютъра. Едно време си пишехме писма. |
8. споко Написано от BPAHA, на 14-01-2007 04:56 Така е frank! Себе си съм.. Не знам защо всички толкова ме разбраха, все едно умирам. Просто ви говоря.. нали ме знаете .. чакрата продължава да се върти, гаргите грачат в тракииските равни полета. Там е хубаво, още по-хубаво ако е рано сутрин. Направи си франк една разходка, такава |
9. Самота Написано от frank, на 14-01-2007 04:42 Врана, завиждам ти. Аз пък искам да съм сам. Не тъжен. Сам. Но не става. Явно съм потребен някому. Защо ли? Ако престанем да цитираме хората, за които други казват че са философи и казваме нещата със свои думи, тогава, може би, другите ще ни разбират и няма да сме сами. Бъди себе си, какъвто или каквото и да си. Така го виждам аз. Има ли някакво значение? На кого му пука. Истински. |
10. Не се чувствай самотен ! Написано от Гост, на 14-01-2007 03:19 Присъединявам се към мнението на Maruschka, че понякога може и да си заобиколен от хора и пак да се чувстваш болезнено самотен. Но не бива да се оставяме в капана на отчаянието, защото той ни убива. Мисля, че личността, съчетала в себе си двете половинки Тони и ВРАНА , макар и много ранима е достатъчно силна, за да се справя с живота. Ежедневно толкова хора, макар и с помощта на машините , посещават този сайт /някои активно, а други не толкова/ и всеки намира нещо за себе си. Вероятно повечето от тях изпращат гласно или не своята любов и благодарност към създателя на сайта. Исках да кажа да не се чувстваш самотен. |
11. за самотата и интересите Написано от Marushka, на 14-01-2007 01:28 Врана не се чувствай самотен. Когато имаш и хора до себе си като нямаш общи интереси ти пак се чувстваш самотен. Примерно аз имам семейство, но имаме толкова различни разбирания, че се чувствам тъжна и самотна. |
12. Homework Написано от BPAHA, на 14-01-2007 00:29 Dani, този въпрос ти го оставям за домашна работа. |
13. За какво е всичко това?! Написано от радост, на 13-01-2007 23:53 Знам колко самотни могат да бъдат петъчните нощи,когато замръкваме без звезди в душите,знам какво е, самотно да танцуват съботните утрини...всеки го знае,тогава е нужно само да разберем тишината.Успеем ли , ще намерим търсените отговори.Важно е обаче да не забравяме личния си код,смисъла на своето предназначение,което в много случай се измерва с желанието да бъдем просто полезни на хората с които общуваме.Удоволствие е да те чета! |
14. Когато си на дъното на пъкала Написано от Гост, на 13-01-2007 21:38 Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти.И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си.Единствено така ще го решиш. Дамян Дамянов |
15. недоразбрано Написано от Dani, на 13-01-2007 20:27 само се чудя, ако в един миг компютрите изчезнат,как ще сме свързани...а Врана,а има много хора които просто нямат компютри...та как ще се спасим от необходимостта да бъдем свързани. Кажи ми плс. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.179.234 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
| |