|
Карлос Кастанеда
http://castaneda.com/mirrors/bulgarian/publications/books.htm
Предговор
 Моите книги са достоверно описание на един метод на обучение, който дон Хуан Матус - мексикански индианец магьосник - използва, за да ми помогне да разбера света на магьосниците. в този смисъл книгите ми са описание на един неспиращ процес, който ми става все по-ясен с течение на времето.
За да се научим да боравим разумно със света на ежедневния живот, са ни необходими години обучение. Това обучение, независимо дали пряко или косвено, е строго и взискателно, защото знанието, което се опитваме да предадем, е доста словно. Същото се отнася и за света на магьосниците: тяхното обучение, което представлява устно обяснение и манипулиране на съзнанието, макар различно от нашето, е също толкова строго и взискателно, защото тяхното знание е толкова слозкно, колкото и нашето, а може би и по-лошо.
Въведение
На няколко пъти, специално заради мен, дон Хуан се опита да определи своето познание. Смяташе, че най-подходящото име е нагуализъм*, но това понятие беше твърде загадъчно. Наричайки го просто „познание", той му придаваше един твърде общ смисъл, а да го назобаба „чародейстло" бе унизително. „Владеене на намерението" беше твърде отвлечено, а „търсене на абсолютна свобода" - прекалено дълго и метафорично. Накрая, понеже бе неспособен да открие по-подходящо название, дон Хуан го нарече „магъосничество", като не пропускаше да добави, че и това не е съвсем точно.
През годините, прекарани заедно, дон Хуан ми бе давал различни определения за магьосничество, но винаги бе отбелязвал, че с нарастване на познанието дефинициите се менят. към края на своето чиракуване почувствах, че бих могъл да проумея и едно далеч по-ясно определение, ето защо го запитах още веднъж.
- Според опита на обикновения човек - каза дон Хуан, - магьосничеството изглежда или като някаква безсмислица, или като зловеща мистерия, надхвърляща неговите въз- можности. И той е прав не защото това е някакъв абсолютен факт, а затова, че на обикновения човек му липсва необходимата енергия за общуване с магьосничеството.
Той спря за миг, после продължи.
- Човешките същества се раждат с определен запас енергия - каза дон Хуан. - Енергия, която се развива систематично, като се започне още от самото раждане, с оглед на това да бъде използвана възможно най-благоприятно от модалността на времето.
- Какво разбираш под „модалност на времето"? - попитах аз.
- Модалността на времето представлява точният сноп от възприети енергийни полета - отголори той. - Струва ми се, че способността на човек да възприема се е променила с течение на времето. Действителното време определя кой вид да бъде; времето решава кой точно от безбройните снопове от енергийни полета да бъде използван. И бораве-нето с модалността на времето - онези няколко подбрани енергийни полета - ни отнема цялата налична енергия, като не ни оставя нищо, което да ни помогне да използваме което и да е от другите енергийни полета.
С едва доловимо потрепване на веждите дон Хуан ме подкани да обърна по-голямо внимание на казаното и да се съобразявам в бъдеще с него.
- Ето какво имах предвид, когато казах, че на обикновения човек му липсва енергията, така необходима в магьосничеството - продължи той. - Ако такъв човек използва единствено своята собствена енергия, той не може да възприема същите светове, които възприемат магьосниците. За да ги възприемат, магьосниците трябва да използват цял сноп енергийни полета, които обикновено не се използ ват. Естествено, ако човек желае да се докосне до онези светове и да проумее възприятията на магьосниците, трябва да използва същия сноп, който те са използвали. А всичко това е просто неосъществимо, защото цялата енергия е вече разбита.
Дон Хуан направи пауза, като че ли търсеше подходящи думи за пояснение.
- Запомни едно - продължи той. - На магьосничество не се учиш просто с течение на времето; трябва да усвоиш техниката на съхраняване на енергията. Тази енергия ще ти позволи да боравиш с някои от енергийните полета, кои то засега са недостъпни за теб. И това именно е магьосни чеството: способността да изполваш енергийни полета, които не се използват при възприемането на света, който познаваме. Магьосничеството е състояние на съзнанието. Магьосничеството е способността да се възприеме нещо, което обикновеното възприятие не може. С всяко изпитание, на което съм те подлагал - каза дон Хуан, - с всяко едно от нещата, които съм ти показвал, исках да те убедя, че светът е много повече от това, което очите ни виждат. Не е необходимо някой да ни учи на магьосничество, защо то наистина няма какво да се учи. Това, от което се нуждаем, е учител, който да ни накара да разберем, че в нас е скрита безкрайна мощ. какъв странен парадокс! Всеки воин, поел по пътеката на познанието, в един или друг момент започва да си мисли, че се обучава в тайните на магьосничеството, но всъщност той просто позволяба на самия себе си да осъзнае силата, стаена в съществото му, и това, че може да я овладее.
- Това ли правиш сега ти, дон Хуан, - отваряш ми очите, така ли?
- Именно. Опитвам се да те накарам да проумееш, че можеш да овладееш тази мощ. Самият аз съм минал по съ щия път. И ми беше толкова трудно да го разбера, колкото и на теб сега.
- А след като веднъж я овладеем, какво точно правим с нея, дон Хуан?
- Нищо. когато вече я обладеем, тя от само себе си ще задейства енергийните полета, които съществуват, но са били недостъпни за нас. И това именно, както вече казах, е магьосничеството. Тогава ние започваме да виждаме - кое то ще рече, да възприемаме и други неща, но не въображае- ми, а съвсем реални и конкретни. И тогава започваме да знаем, без да ни е необходимо да използваме думи за това. А онова, което всеки един от нас върши с изостреното възп риятие, с това безмълвно познание, зависи от собствения му темперамент.
При друг случай той ми даде съвсем различно обяснение. Обсъждахме несвързан с това въпрос, когато той внезапно смени темата и започна да ми разказва някаква шега. Засмя се и леко ме потупа по гърба, като човек, който се опасява да не ме подразни. Изкиска се на нервното ми потръпване.
- Изглеждаш ми наплашен - подхвърли закачливо и с все сила ме шляпна по гърба.
Ушите ми бръмнаха. За миг дъхът ми секна. Имах чувството, че нещо ме преряза направо през дробовете. При всяко вдишване ме пронизваше остра болка. Задавих се няколко пъти, но накрая носните ми кухини се отвориха и с облекчение поех освежителна глътка въздух. Усетих такова облекчение, че дори не му се разсърдих за удара, който бе колкото силен, толкова и внезапен.
Тогава дон Хуан започна едно наистина удивително обяснение. Ясно и сбито той ми даде друго, много по-точно определение за магьосничеството.
Бях навлязъл в изумително състояние на съзнанието. То се проясни до такава степен, че с лекота успявах да схвана и възприема всичко, което ми говореше дон Хуан. Той каза, че във вселената съществува безкрайна и неподдабаща се на описание сила, която магьосниците наричат намерение, и че абсолютно всичко, което съществува в целия необхбатен космос, е прикрепено към намерението с една свързваща брънка. Магьосниците, или воините, както той ги наричаше, били заети с обмислянето, проумяването и използването на тази свързваща брънка. Те били особено погълнати с очистването й от сковаващото действие на обичайните задължения в ежедневието. На това ниво магьосничеството можело да бъде определено като процедура по пречистването на тази свързваща ни с намерението брънка. Дон Хуан специално подчерта, че тази „очистителна операция" е изключително трудна за разбиране, за усвоябане и съответно за прилагане. Затова магьосниците разделят своето напътствие на две категории. Едната е указание за ежед-невното състояние на съзнанието, при което очистителният процес е представен в завоалиран вид. Другата е указание за състоянието на повишено съзнание, в което се намирах и аз, и в което магьосниците черпят познание направо от намерението без объркващата намеса на изричаното слово.
Дон Хуан обясни, че използвайки повишеното съзнание в течение на хилядите години, магьосниците успели да прозрат някои особености на намерението, и че са предавали тези самородни късове пряко познание от поколение на поколение, та чак до наши дни. Той каза, че задачата на магьосничеството е да вземе това на пръв поглед непонятно познание и да го превърне в разбираемо, според стандартите на ежедневното съзнание.
След това дон Хуан изложи ролята на водача в живота на магьосниците. Той каза, че такъв водач се нарича нагуал и че нагуалът е мъж или жена със свръхестествена енергия, учител, излъчващ трезвост, издръжливост, стабилност. Някои ясновидци виждат подобни хора като лъчиста сфера от четири части, сякаш четири отделни светещи кълба са събрани в едно. Благодарение на свърхестествената си енергия нагуалите изпълняват задачата на посредници. Енергията, която притежават, им позволява да черпят покой, хармония, веселие, смях и познание направо от източника, от намерението, и да ги предават на обкръжението си. От нагуалите зависи да осигурят онова, което магьосниците наричат „минималния шанс": осъзнаването на връзката между отделния човек и намерението.
Казах му, че умът ми възприема всичко казано и единственото нещо, което все още не ми е съвсем ясно, е защо са необходими два отделни раздела в учението. Разбирах с лекота всичко, което се отнасяше до неговия свят, при все че самият той бе обрисувал процеса на разбиране като много труден.
- Ще ти е нужно цялото време до края на живота, за да си припомниш днешните прозрения - каза той, - защото повечето от тях представляват безмълвно познание. Само след броени минути вече ще си ги забравил. Това е една от бездънните загадки на съзнанието.
След което дон Хуан с един замах разруши хармонията в съзнанието ми, като ме удари силно отляво под ребрата.
Отведнъж изгубих свръхестествената яснота на съзнанието и вече не можех да си спомня дори имало ли я е някога...
Дон Хуан лично ми поръча да опиша предпоставките в магьосничеството. веднъж съвсем случайно, в ранния период на моето чиракуване, той ми бе подхвърлил да напиша книга, за да употребя по някакъв начин записките, които постоянно си водех. Бях натрупал купища бележки и никога не се бях замислил какво ще правя с тях.
Възпротивих се, че идеята е абсурдна, тъй като не съм писател.
- Разбира се, че не си писател - каза той, - затова ще ти се наложи да използваш магьосничеството. Най-напред трябва да си представиш образно своите изживябания, но така силно и осезателно, сякаш наистина ги преживяваш отново, а след това трябва да видиш текста в своето съ нуване. За теб писането не биба да представлява упражнение в литература, а упражнение в магьосничество.
Вече съм писал по този начин за предпоставките в магьосничеството точно както дон Хуан ми ги обясни във връзка с цялото му учение. в неговата схема, която била развита още от древните магьосници, близаха две категории на обучение. Едната се наричаше „уроци за дясната страна" и обхващаше обичайното състояние на съзнанието. Другата се наричаше „уроци за лявата страна" и се занимаваше единствено със състоянията на повишено съзнание.
Тези две категории позволяваха на учителите да подлагат своите чираци на проверка в три отделни области: владеенето на съзнанието, изкуството на прикриването и владеенето на намерението.
Тези три области на проверка са трите загадки, с които се сблъскват магьосниците в своето търсене на познанието.
Владеенето на съзнанието е загадката за ума; объркването, което магьосниците изживяват, богато прозрат изумителната загадъчност и необхватност на съзнанието и възприятието.
Изкуството на прикриването е загадката за сърцето; обърканите чародеи го постигат, щом долобят дбе неща: първо, че сбетът ни изглежда неизменно реален и действителен поради особеностите на нашето съзнание и възприятие; второ, че ако се активират различни особености на възприятието, много неща, свързани със света, които ни се струват непоклатимо установени и реални, се променят.
Владеенето на намерението е загадката за Духа или парадокса на абстрактното - магьосническите мисли и действия, проектирани отвъд човешкото ни състояние.
Според дон Хуан изкуството на прикриването и владеенето на намерението зависят от владеенето на съзнанието, което е своеобразен крайъгълен камък на неговите уроци и което се състои в следните основни предпоставки:
1. Вселената е едно безгранично струпване на енергийни полета, подобни на светлинни нишки.
2. Тези енергийни полета, наричани „Излъчванията на Орела", се разпръскват от източник с невъобразими разме ри, наричан метафорично „Орелът".
3. По същия начин човешките същества са съставени от несметен брой от въпросните нишковидни енергийни поле та. Тези „Излъчвания на Орела" образуват един вид затво- рено струпване, което се проявява под формата на кълбо светлина с размера на обикновено човешко тяло с разпере ни встрани ръце, подобно на гигантско лъчисто яйце.
4. Само много малка част от енергийните полета в това лъчисто кълбо са осветени от една точка с наситен блясък, разположена на повърхността на кълбото.
5. Възприятието се осъществява, когато енергийните полета от тази малка част, които са в непосредствена близост до точката с наситен блясък, разпрострат блясъка си така, че да осветят идентични енергийни полета из вън кълбото. Тъй като единствените доловими енергийни полета са тези, осветени от точката с наситен блясък, тази точка се нарича „точката, където се събира възприя тието", или по-просто „събирателна точка".
6. Събирателната точка може да се придвижва от обичайното си местоположение на повърхността на лъчисто то кълбо до друго място по избор или пък навътре към сър цевината. Тъй като блясъкът на събирателната точка може да освети което и да е енергийно поле, влязло в контакт с нея, когато се придвижва към нова позиция, тя веднага активира нови енергийни полета, правейки ги доловими Именно това възприятие е известно като виждане.
7. Когато събирателната точка се мести, става въз-можно възприемането на един изцяло друг свят - толкова обективно реален, колкото и този, който сме свикнали нормално да възприемаме. Магьосниците навлизат в този друг свят, за да черпят оттам енергия, мощ, разрешение на главни и второстепенни проблеми, или за да срещнат невъобразимото.
8. Намерението е проникваща сила, която ни кара да въз приемаме. Ние узнаваме не защото възприемаме; по-скоро възприемаме в резултат от натиска и тласъка на намерението.
9. Целта на магьосниците е да постигнат състояние на тотално съзнание, за да изпитат лично всички варианти на възприятие, достъпни за човека. Това състояние на съзна нието предполага дори алтернативен път на умиране.
Едно ниво на практическо познание е включено като част от обучението във владеене на съзнанието. На това практическо ниво дон Хуан разкриваше процедурите, необходими за да се премести събирателната точка. Магьосниците от древността са открили за тази цел два велики способа: сънуване, контролирането и използването на сънищата; и прикриване, контролирането на поведението.
Придвижването на събирателната точка представлява основен похват, който всеки магьосник е длъжен да научи. Някои от тях, а именно нагуалите, се учели освен това да го прилагат и на другите. Те можели да преместват събирателната точка от обичайното й място, нанасяйки силен удар право в нея. Този рязък тласък, който се е възприемал като плесница по дясната плешка - независимо че тялото изобщо не бибало докосвано, - довеждал до състояние на повишено съзнание.
Именно в състоянията на повишено съзнание дон Хуан осъществяваше най-важната и драматична част от своите уроци: напътствията за лявата страна. С оглед на свръхестествената същност на тези състояния дон Хуан дър-жеше да не споделям за тях с други хора, докато не доведем докрай всичко в учебната схема на магьосниците. За мен не бе трудно да приема това изискване. По време на тези уникални състояния на съзнанието възможностите ми за разбиране на инструкциите нарастваха невероятно, но в същото време способността ми да описвам чутото и видяното, или дори само да го запомням, се понижаваше. в тези състояния аз дейстбах с вещина и самочувствие, но веднъж завърнал се в нормалното си съзнание, не можех да си спомня нищо.
Необходими ми бяха години, за да извърша решителния поврат, прехвърляйки моето повишено съзнание в сферата на ясната памет. Здравият ми разум и рационалното у мен забавиха настъпването на този момент, понеже се солъскваха с абсурдната, немислима реалност на повишеното съзнание и директното познание. Произтичащият от години насам познавателен хаос ме принуждаваше да избягвам крайния извод, като просто не мислех за него.
Всичко, което съм написал досега във връзка с моето чиракуване, представлява описание на това как дон Хуан ме учеше да владея съзнанието. Аз" все още не съм описал изкус-твото на прикриването и владеенето на намерението.
Дон Хуан ме учеше на техните принципи и приложението им с помощта на двама свои сподвшкници магьосници на име висенте Медрано и Силвио Мануел, но всичко, което научих от тях, все още си остава залутано в онова, което дон Хуан наричаше „лабиринта на повишеното съзнание". До този момент ми бе невъзможно да пиша или дори да мисля подредено за изкуството на прикриването и за владеенето на намерението. Грешката ми се състоеше в това, че ги считах за теми на нормалната памет. Те са такива, но едновременно с това и не са. За да разреша това противоречие, аз не разглеждах темите, направо - нещо на прак-тика невъзможно, - а по заобиколен път, чрез заключителната тема на дон Хуановото напътствие: историите за магьосниците от миналото.
Той преразказваше тези истории, за да онагледи онова, което наричаше „абстрактните ядра" на своите уроци. Но аз не можех да схвана естеството на абстрактните ядра, въпреки неговите обширни обяснения, които, сега вече знам, бяха предназначени по-скоро да разтворят съзнанието ми, отколкото да обяснят каквото и да е по един рационален път. Начинът му на говорене ме накара години наред да вярвам, че изложенията му относно абстрактните ядра представляват нещо като академични трактати, и единственото, което можех да направя при тези обстоятелства, бе да приема обясненията му буквално. Те станаха част от моето безмълвно приемане на неговите уроци, но без цялостната преоценка от моя страна, което щеше аа се окаже основно за тяхното осмисляне.
Дон Хуан представи три раздела с по шест абстрактни ядра във всеки от тях, подредени съответно по нарастващата им сложност. Тук съм разгледал първия раздел; състоящ се от: проявленията на духа, почукването на духа хитростите на духа, връхлитането на духа, условията на намерението и боравенето с намерението.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 732
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
