Защо децата ви не обичат България...
На първо място сте виновни вие - родителите... Децата ви постоянно чуват фрази от типа на "Българска му работа", "Абе, хубава работа ама Българска" (всъщност тоя лаф е друг), "Да бе, ш'ти ям тия български боклуци", "Щом е произведено тука не ми го 'фали"... Мога доста още да продължа, а вие можете просто да посетите местния супермаркет. По някое време детенцето ви започва да осъзнава смисъла на тия неща и понеже трябва да подражава - отива и споделя с обкръжението си, което пък преди това му е било споделено от обекта му на подражание и споделя същите възгледи :)
На пъво място сте виновни вие, родителите. Че сте се родили в тази
държава и на свой ред сте родили децата си тук. Тук влиза образът на
медията или по-точно, влиза образът на останалия свят, който виждаме по
ТВ-то и киното.
Сега, понеже децата ви вярват повече на Хари Потър
и на Росалинда, отколкото на вас, вие не можете да им обясните, че
действителността е друга, но и не сте в състояние да им осигурите среда
в която да се чувстват добре в България. Така в тяхната представа се
изгражда постепено образа на мечтания утопичен град, който вероятно се
намира на някоя снимачна площадка в Холивуд.
На първо място сте
виновни вие, родителите. Вие не сте достатъчно заинтересувани от
историята на родината си, но Дискавъри ченъл е длъжна да покаже Япония,
Америка, Европа с всичките им подробности. Не сте в състояние да
запознаете децата с красотата на българската литература. Както се
оказва (от личен опит...) това не се случва и в училищата. Толкин обаче
е на витрината в книжарницата и не спи.
На първо място сте виновни
вие, родителите. Вие самите сте като децата си и никога не сте били
доволни от това, което ви дава тази държава.
Тя ви дава корени,
необятност, чудноватост, интересни преживявания. Тук живеете животите
си, само това трябва да ви прави щастливи. Тук умирате и се раждате.
Тук се влюбвате.
Тук отглеждате потомството си. ДЕЦАТА ВИ ОТРАСТВАТ
ТУК и ако не ги научите да обичат България те ще намразят и собственото
си детство, което така или ичначе ще прекарат в България и ще свързват с нея...
последствията са неприятни.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 3741
1. ...
Написано от Гост, на 14-12-2006 21:15
А Вие бяхте ли там? и мен ме кефи дядо Коледа,ама..родината...красота..корени..лудница |
2. за доблестните български герои според ме
Написано от Marushka, на 14-12-2006 20:25
На първо място слагам Левски - той е моят любим герой; Раковски,Ботев,Захари Стоянов,кап.
Петко войвода, всички други - които са си дали живота за свободата на Родината си, Георги Димитров - който е защитил българския език и българщината на Лайпциския процес, другите личности - нашия космонавт Георги Иванов, Джон Атанасов - който пръв е измайсторил компютъра, Валя Балканска - с нейната песен"Излел е Делю войвода" /която е единствената песен от българските народни,избрана от американците за Космоса/, и бълг.спортисти и певци и артисти, които славят България и т.н. |
3. ех
Написано от BPAHA, на 14-12-2006 13:46
щеше да ми е интересно едно изброяване.. |
4. за родината
Написано от Marushka, на 12-12-2006 06:04
Наистина скъпотията ни направи двойнствени както казва анахата,затова я поддържам. Но иначе аз се гордея с родината ни. Тя е дала толкова много на света,че няма смисъл да изброявам всички ги знаем. |
5. ...!!!
Написано от oli, на 12-12-2006 00:43
Родината ви не е виновна за това, което прави от нея държавата. |
6. ...
Написано от oli, на 12-12-2006 00:42
|
7. ...
Написано от oli, на 12-12-2006 00:18
Незаинтересоваността и безхаберието при институциите е безгранична. Има нужда от компетентни кадри. Хора. |
8. вината
Написано от anahata, на 11-12-2006 22:01
Вапцаров беше казал в едно свое стихотворение:" Тази земя не е моя земя, тази земя, простете е чужда..."/ спомен от ученическите години/. Като родител ще допълня, че времето и у мен изгради двойствено отношение към въпроса за България. Не се гордея с държавата, признавам си, но се вълнувам от съдбата на родината. Не ми е безразлично какво се случва с нея тук и сега. Чувствам се обаче виновна за това, че съм родила детето си тук, а не мога да му осигуря скъпо струващото лечение, от което се нуждае. Как да му обясня защо е спряно лекарството от месец септември, например...! Как да го изведа сред природата с инвалидната количка със съмнително качество?! А земята ни е прекрасна, това е нашият дом и нашата грижа...Уча се да приемам реалностите и да се справям, да потискам огорчението си и да изглеждам силна... Само не зная дали съм убедителна в очите на моя син и дали съм скрила достатъчно дълбоко болката. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.191.97 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай (8)
