 Имало някога едно малко джудже. Живеело в най-гъстата гора под най-старото дърво, хранело се с мед, пиело чай от равнец и мащерка и живеело сякаш наужким. Минали така хиляда ли, две хиляди ли години – само не знаело, защото не можело да брои до толкова и защото никого не срещало – нито образован, нито пастир или пътник, които да попита за времето. И времето не питало за малкото горско джудже, затова един ден, когато край дома му минала качулатата гостенка, дори не го погледнала, а отминала по някаква твърде важна задача, с нос, забит в големия кожен тефтер, в който са написани имената на всички човешки и нечовешки обитатели на големия свят. Но малкото джудже било твърде незначително и не било заслужило да бъде записано в големия кожен тефтер. И то се натъжило, заплакало така, че сълзите му се превърнали в поток, който текъл три дни и три нощи и от водите му изникнала малка билка, която хората още не са открили, но ако един ден го сторят, тогава от земята ще изчезнат сълзите и страданията.
На третия ден джуджето престанало да плаче и напук на леличката с кожения тефтер, напук на целия свят, затворило очи и – умряло. Никой не разбрал за смъртта на джуджето, никой не проронил и една сълза, дори малка колкото конопено зрънце за него.
След като душата на джуджето напуснала студеното му малко тяло, тя взела един дъбов лист, завила го, после затворила вратата на малкия джуджевски дом и отлетяла да търси леличката с големия кожен тефтер.
Летяла дълго душата на джуджето и ту ахвала от изненада от големия свят, който и се разкривал, ту се свивала в тревите и градинските цветя, уплашена от шума на автомобилите и звука на думите. Но нямало кой да попита за нещо, защото всички души си знаели мястото, което им е резервирано преживе в големия тефтер и, доволни или не чак толкова, се запътвали на някъде и не се спирали да се скитат и да губят време в празни разговори. И никоя душа не срещнала душата на джуджето из пътя си, дори леличката с кожения тефтер не се мяркала там където тя се озовала.
А душата се озовала в едно планинско село. Там гората не била толкова гъста и непроходима като родната джуджевска гора: тук-там се мяркали кози, тук-там блеели агнета, тук-там агнетата и козите ги изяждали вълци, тук-там вълците ги избивали ловци, тук-там ловците ги чакали на прага на някакви къщи някакви жени и мърморели нещо, докато ловците премятали крак въз крак и пушели лули. Но никой в тази обитавана гора навярно не умирал насериозно, я само наушким, защото и тук джуджевската душа не срещнала души, не видяла гробище, нито кръстове, освен на покрива на църквата, но светия отец бил толкова глух, че не можел да чуе ревът на стадо разярени глигани, камо ли тъничкия глас на малката джуджевска душа.
И тя започнала да се опасява, че и е писано да прекара хиляди години, чак до свършека на света, като ням призрак, когато една стара кранта, толкова стара, че навярно имала общи спомени с коня на легендарния Александър – Буцефал, казала:”Ау, какво си ти, голяма муха пакостница или нов вид пчела?” Душата на джуджето премигала бързо два пъти и казала следното изречение: ”Не, аз бях джудже и умрях. Търся леличката да ме прибере при другите. Вие, бабо, виждалили сте я?” При тези думи крантата плюла три пъти в пазвата си и казала нещо като: да пази бог да не я виждам още много години и за всеки случай се разбързала за някъде, като вмъкнала, че тук въздуха е твърде чист и лечебен и видите ли, уважаема душа на джудже, тук се умира твърде рядко, по изключение, тъй да се каже. И преди да обърне към малката душа кафявата си проскубана опашка казала, че ако иска да намери каквото търси трябва да отиде в някой голям промишлен център или още по-добре във някоя воюваща страна и съвсем между другото тя подчертала с три изцвирвания, че съвсем не е баба и че е само на четиридесет и осем години.
Когато останала сама душата на джуджето се сетила, че не може да отиде да търси лелката с тефтера нито в някой промишлен център, нито в някоя воюваща страна, защото не знаела нито какво е промишлен център, нито какво е воюваща страна. Тъкмо си мислила, че ще минат стотици и повече години преди да заговори отново с някое живо същество, което да запълни интелектуалните й празнини, тя чула зад себе си нечий глас, който казвал не особено дружелюбно: “Хайде по-живо по пътеката! Нямам време да чакам цяло слънцестоене!” Душата се обърнала и видяла един едър бръмбар Geotrupse-stercorarius, което преведено от езика на ботаниците означава чисто и просто Торен бръмбар, който, за да не посрами името си, търкалял упорито голяма топка тор. “Незная накъде да тръгна да търся лелката с големия тефтер”- за свое оправдание изписукала душата, докато се отмествала от пътеката, но разбира се не получила нито капка съчувствие, само нещо от рода: “Виж ги тези крилатите, все намират с каква глупост да си запълнят времето...”. “А не ви ли е грижа какво ще стане в вас когато умрете? – зачудила се душата на бръмбаровия непукизъм. И до нея достигнал отдалечаващият се отговор: “На тор, на тор – по важно е как живееш.” И изведнъж душата разбрала, разперила крила и отлетяла.
Летяла дълго, валял я дъжд, крила се в цепнатините на скалите от градушка, потяла се от жега, но накрая стигнала. Отворила малката врата, отмахнала изсъхналото дъбово листо, под което като заспало лежало мъртвото джудже. Душата влязла в него да го огледа отвътре истински ли е то мъртво или само наужким и тогава джуджето отворило очи. “Ах, какъв дълъг сън сънувах! – казало то, разтърквайки очи. После се сетило нещо – опаковало джуджевските си вещи в един, малък като кибритена кутийка, куфар и заминало. Къде ли? – при шума от колелета, при говора на хората, при смеха на децата: решило било да живее истински, за да може един ден да умре наистина.
Но като за начало, то се регистрирало в сайт за запознанства за джуджета, от където си избрало невеста висока цели деведесет сантиментра. След това си купило пони, с което да ходи на лов, докато жена му стои на прага и бъбри някакви женски работи.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1414
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
