Гласове -
Това е секцията на www.occultism.biz, която е от хората за хората. Напишете това, което винаги сте искали да кажете пред света. Ако имате възможност да оставите съобщение на тези, които ще живеят 1000 години след нас и се чудят какво ли е било 1000 години преди тях, напишете им как живеете. Какъв е вашия свят. Ние ще го публикуваме. След това разпространете тази страница сред приятели, познати, форуми и блогове. Така една част от света ще чуе посланието ви. А може би някак то ще отлети и в бъдещето. Натиснете тук
Не забравяйте, че във форума на сайта www.occultism.biz/forum можете да дискутирате теми и въпроси, които ви вълнуват. Отговаряйте на въпросите на другите или задайте свой собствен въпрос или просто споделете нещо. Необходима ви е само регистрация. Коментари - под всяка статия в този сайт ще намерите текстово поле за коментари. Ние винаги сме разчитали на вашите мнения и за нас, вашите коментари са много важни.
Разбира се, че можете да ни пишете по всяко време на електронната поща на сайта webmaster@occultism.biz за каквото пожелаете. Въпроси, критики, поздрави, проблеми...
ICQ по спешност: 178079719
В клишетата се казва, че даден сайт е неправителствен, некомерсиален с благородна цел. Когато преди около 6 години започнах всичко това не мислех за правителства, комерс и благородни цели. Имах за цел да върша нещо смислено и ценно и след време много хора откриха смисъл и ценности. Всеки един от вас може да помогне с превод на интересна статия, да напише авторска такава или просто да разкаже на познатите си за съществуването на тази страница. Всяка подкрепа ще бъде дълбоко оценена. Пишете ни
Благодаря ти, че натисна този малък червен въпросителен знак!
Желая ти успех по пътя ти и знай, че много от нещата, които търсиш са вътре в теб!
Желая успех и добро на всички приятели, гости и
редовни посетители на www.occultism.biz
Попътен вятър!
Скандалния експеримент с двойния процеп. За да го разберем, първо трябва да видим как се държат частиците или малките топченца материя.
Ако изстреляме малък предмет, например топче, към екран, на стената
отзад виждаме откъде са минали през процепа и са се ударили.
Ако добавим втори процеп, очакваме да видим втора лента, дублирана вдясно.
Сега да разгледаме вълните.
Вълните минават през процепа и се разпространяват отвъд, като удрят стената най-интензивно на линията на процепа. Ярката линия на задния екран показва тази интензивност. Тя е подобна на линията, която правят топчетата.
Но, когато добавим втория процеп става нещо различно.
Ако горния край на една вълна се срещне с долния край на друга, те взаимно се неутрализират. Така на задната стена се получава интерференчен модел. Там, където се срещат два върха, има най-голяма интензивност - ярките линии, а където се неутрализират, няма нищо.
И така, когато изстрелваме неща, т.е. материя, през двата процепа,
получаваме това - две ленти от местата на удара. При вълните получаваме
интерференчен модел с много линии.
Дотук добре. А сега да отидем на квантово ниво. Електронът е миниатюрно късче материя като миниатюрно топче.
Да изстреляме залп от електрони през един процеп. Държат се точно като топчетата - една единствена линия.
Значи ако изстреляме тези миниатюрни късчета през два процепа, трябва да получим, както при топчетата, две ленти. Какво?! Интерференчен модел?!
Изстреляхме електрони, малки късчета материя, а получаваме модел като от вълни, а не като от топчета. Как могат късчета материя да създадат интерференчен модел като вълни? В това няма логика.
Но физиците са умни. Те са си помислили: Може би тези топченца отскачат едно от друго и създават този модел. Затова решават да изстрелват електрони един по един. Така няма начин да си взаимодействат. Но след един час се получава същият интерференчен модел. Заключението е неизбежно - Един електрон излиза като частица, превръща се във вълна от потенциал, минава през двата процепа и интерферира със себе си, за да удари стената като частица. От математическа гледна точка е още по-странно.
Той минава през двата процепа и през нито един, и през единия, и през другия. Всички тези възможности са суперпозиционирани една спрямо друга. Физиците били напълно озадачени от това, затова решили да надникнат и да видят през кой точно процеп минава. Те поставили уред до единия процеп, за да видят през кой минава частицата и задействали експеримента.
Но квантовият свят се оказал далеч по-загадъчен. Когато наблюдавали, електронът се връщал към поведението като топче - създавал двулентов, а не интерференчен модел с много ленти.
Самото действие измерване или наблюдение през кой процеп минава го карал да минава само през единия, а не и през двата. Електронът решавал да се държи различно. Сякаш съзнавал, че го наблюдават.
Именно тук физиците пристъпили завинаги в странния Никогашен свят на квантовите събития. Какво е материята - топченца или вълни? И вълни от какво? И какво общо има с това наблюдателят? Наблюдателят прекратявал вълновата функция просто като наблюдава.
Ние винаги сме наблюдателят. Но понякога до такава степен се идентифицираме със събитията, че аспектът на наблюдатели ни се губи. Затова материалистите бъркат, твърдейки, че нещата могат и без наблюдател. Ако данните от физиката ни казват, че предметът сам по себе си е опростяване на онова отвън, особено като гледаме атомните и субатомните частици, атомната и субатомната материя във всичките й форми. Откриваме, че начинът, по който я наблюдаваме и изследваме, всъщност променя свойствата на онова,което наблюдаваме. Дали това го прави наблюдателят?
И което е по-сложно за разбиране на странния свят на квантовите частици и как те реагират. Дали тогава това е наблюдателят? И въпреки че не можем да имаме квантово поле, без наблюдението на учените, които са го разкрили малко по малко, всички те са наблюдатели. Но нито един от тях не е съгласен с всички точки от полето, защото възприемат полето математически от различни ъгли на възприятие. В квантовата механика не знаем как да се закрепим като наблюдатели.
Не знаем как да третираме себе си като наблюдатели - защото сме само още една част от системата, която описваме. Според традиционните предписания на квантовата механика, трябва да държим наблюдателя извън системата, която описвате. Поставите ли го вътре, се получават всички тези парадокси. В квантовата механика сме принудени да казваме така: Книгата прави едикакво си поради квантовата механика, а аз го виждам, защото съм там и го виждам. И по-добре не се опитвайте да анализирате втората част от изречението според квантовата механика, защото ще се получи срив. Ето затова са двата отделни закона за еволюцията на физичните системи. Единият е приложим, когато не ги гледате, а другият - когато ги гледате. Но това е лудост.
Няма начин да бъде изразено математически самото действие, при което един съзнателен наблюдател достига до отговора. Хората казват, че всичко е записано от измервателните уреди. Но забравят една част от уравнението - някой трябва да погледне записа. Докато някой не види записа, той практически не съществува. Когато не гледаме, те са вълни от възможности, а когато гледаме, стават частици от преживяване.
Частицата, която смятаме за нещо твърдо, съществува в т.нар. квантов облак - разпръсната вълна от възможни местонахождения, всички едновременно. Когато я погледнете, тя се спира в едно от тези възможни местонахождения.
1. просто е... Написано от ерка, на 12-06-2007 20:26 ти като наблюдател избираш мястото, а изборът ти се определя от базата спомени,които имаш, както и от внушенията и изградените вече в съзнанието ти представи.Понякога си мисля, че паметта е тази, която ни ограничава във времето и пространството.Ако забравиш, че си човек,а гравитациятя те държи на земята,въэможно е да успееш да полетиш- не с крила като птиците,а с енергията на съзнанието...Ние живеем в АДА, където всичко е ограничено от телесната ни обвивка и от грижите за нея.Блажени са вярващите...но колко от нас вярват истински...
2. Нещо не зацепвам.... Написано от Петя Люцканова, на 12-01-2007 19:41 Здравейте!
Въпрос: Аз, бидейки наблюдател, ли избирам къде точно потенциалът се превръща в реалност или някакси самият потенциал си го избира? Тоест... аз, когато погледна едно нещо ли решавам, че то е именно там и така вече то не е вълна, а частица, или някакси самото нещо си решава къде ще застане? Ох, че гадна работа....
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
"Домът е празен. Празнотата е формата. Очи, уши, нос, език, тяло, ум, мирис, вкус и допир, съществуващи неща. Няма смърт, няма страх. Няма старост и смърт. Няма ги болките на старостта. Няма смърт, няма страдание, Няма път, няма мъдрост, и няма болка. Няма болка. Така Просветения живее в перфектно разбиране. Без оковите на ума - и следователно - без страх. Далеч извън грешките и недостатъците. Това е нирвана."
Системно описание на статията : Окултизъм, езотерика, психология, шаманизъм, вещерство и паганизъм. Билки и лечение, древни религии и традиции
Системни ключови думи : окултизъм, езотерика, магия, вещерство, хороскопи, астрология, зодии, лунен календар, шаманизъм, кастанеда, билки, лечение, наука, психология, социалност, религия, мистерии и загадки , Какво е материята? Прекратяване на вълновата функция
Енциклопедия Окултизъм и Езотерика - начало | условия за ползване | всички права запазени под защитата на и
За коментари, предложения и реклама пишете на адрес webmaster@occultism.biz
www.occultism.biz ® 1999 - 2008
ICQ по спешност: 178079719
Но квантовият свят се оказал далеч по-загадъчен. Когато наблюдавали, електронът се връщал към поведението като топче - създавал двулентов, а не интерференчен модел с много ленти.
Коментирай (2)
