|
461. Подвигът, синтеза и будното внимание се
изразяват чрез трицветен пламък. Подвигът има сребърния цвят, синтезът —
зеления и будността — жълтия. Тази триада се достига чрез упражнение на
съзнанието в различни условия на живота. Тя може да се счита като символ на
овладяване условията на самопожертването.
462. “ Чашата на подвига” — така се е наричала една
част от древна мистерия. Една четиристранна чаша се е изпълвала със сок от нар.
Вътрешността на чашата е била покрита със сребро, а външността с червена мед.
Приемането на подвига се е съпровождало с издигане на чашата. След това сокът е
бил изливан на четири страни, символизирайки с това безграничната готовност да
се служи на доброто.
463. Задоволството не обитава нашия дом. Кой от нас
може да бъде задоволен? Самият устрем на мирозданието говори против
задоволството. Наистина ли радостта е в завършването? Ний се движим от радостта
на началото. Това не абстракция. Началото отговаря на движението, а линията на
продължението се създава от инерцията. Ударът на началото е наша камбана. Ако
ний отнемем на света нашите начинания, голяма част от световната тъкан ще се
обърка.
Кой може да измени съдбата? И где е упорната точка? —
Само в мисълта. Но хората нямат достатъчно вяра в мисълта. Волята на хората е
заключена със седем ключа. Човек казва:” Аз напрегнах всичката си воля.” А всъщност
той в това време се е и страхувал, и съмнявал, и ненавиждал и колебал. Волята
не действа така. Тя може да изпрати своята стрела само когато всички тия
тежести отпаднат. Някои наричат това качество безстрастие, но по-добре би било
да се определи като освобождение. Да вземем за пример един стрелец. Ако той
почне да слага по различни места на стрелата предмети с различна тежест, то
плета на стрелата не ще стане по-верен от това. Ако хората се научеха да
сравняват своите вътрешни действия с физическите прояви, с това те биха
обогатили много своето съзнание.
464. Дори ако концентрирате всичката си воля, пак не
можете да извикате огъня на пространството. Проявите на стихиите не се
подчиняват на заповед, но израстват от разширеното съзнание. Съзнанието наричаме
наша градина, гдето растат плодовете на труда. Работата за разширение на
съзнанието се извършва в две направления. Всяко от тия направления не се слива
с другите направления на живота, както подземното течение не засяга растенията
и както метеорита не зависи от времето. Хората трудно разбират наслоенията на
тези две направления. Нужно е будно съзнание, но малцина го имат. Всяка проява
на огъня не само изисква известни физически условия, но и зависи от състоянието
на съзнанието. Не е трудно да се обясни внезапността на явленията: достатъчно е
да погледнем без предразсъдъци в съзнанието си, за да доловим предишните
физически условия. Може да забележим затварянето на тока, който произвежда
явлението.
465. Вий видяхте разцъфтяването на третото око; не е
лесно да се види сиянието на психичната енергия. Ний се ползваме от гъстотата
на атмосферата, за да спомогнем за затвърдяване на съзнанието. Трябва да
призовавате това, което съществува в глъбините на съзнанието. Всички степени на
достижението са трудни. Развитието на психичната енергия не може да става с
насилие. Кръгът на третото око е труден. това съединяване с пространствения
огън не е далеч от жлезите, които са изпълнени с теченията от центровете.
Трите огъня, след това чашата на подвига и третото
око — това е част от нашите мистерии. След това е нужна почивка не по-малка от
четири дни.
466. Препоръчвам ви да наблюдавате при какви действия
и мисли се появяват искри, а също и какви са размерите и цвета на същите. Тези
указания са като милост за света. Огънят на пространството като че ли се
метализира и животът се изпълва със сиянието на праната на реалността. Остава
само да следите тия знаци без предубеждение и да си отбелязвате към коя мисъл
се отнасят те.
Естествено, те са остатъчно обикновени за психичното око,
но не бива да се ограничаваме в обикновеното. Ежедневната работа над Учението е
скучна само за слабите. Искрите на Космоса не се повтарят. Може да се напише
цяла глава въз основа на тяхното наблюдение.
467. “И с тръстта той заличи всичко написано на пясъка”
— в това движение са изразени цялата щедрост на Учителя, всичкото Му богатство,
забравата на миналото и стремежът към бъдещето. Но хората, както казах,
превръщат всичко в обикновено нещо. Не само личното или националното, но дори и
духовното не може да бъде продължено без пълен ентусиазъм. Но всекидневната
работа, осветена от името на Учителя, не ще бъде ни отегчителна, ни
изморителна. Ако пък забравим за какво работим, то отегчението ще ни покрие със
савана на разложението, и всички шегобийци на света не биха могли да извикат
усмивка на устните ни. Как да напомним за всекидневната работа на Учителя,
когато неговото творчество се разлива в пространството и вихрите носят неговите
предначертания! Но Учителят с усмивка размесва знаците, защото той не се уморява
да разпръсква искрите на подвига.
468. Многоцветните искри ни приобщават към
просранственото съзнание. Но Космичния огън не може да се прояви с всичката си
сила, защото би изпепелил човешкото естество. Изключение има само за този,
който се е посветил на огъня и естествено минава през всички степени, водещи
към овладяване на стихията.
Също така и при изучаване на основите на живота, може
да се положат много разноцветни знаци върху тия основи. Но цялото Учение не
може и не трябва да бъде излагано, защото целият живот не може да се вложи в
листовете и защото учението няма за цел да произвежда безжизнени статуи.
Наистина, нито един Учител не е оставил напълно завършено Учение. Такава
завършеност би противоречала на Безграничността и би предполагала пълна
ограниченост в неговите последователи.
Ний можем да посочваме направлението. Ний можем да
зовем към полет. Ний можем да потвърдим труда. Ний можем да сочим светлината,
но пътищата и методите на достижението не трябва да бъдат робски подражавани.
Разширеното съзнание ще ни покаже, къде кармата трябва да остане недокосната.
Ненамесването в чуждата карма е грижа за всеки, който предава Учението.
Непростимо е да натовариш някого с непоносима тежест. От друга страна,
недостойно е да оставиш без внимание известни възможности.
Учителят направлява развитието на съзнанието. Нека
ученика не забелязва докосванията на Учителя. Така всеки ще влезе в областта на
учението като в живота, без да се отклони; но затова е нужно да се препрочита
Учението при различни състояния на духа. Погрешно би било да се посвещават на
Учението само часовете на спокойствие и издигане. Всепроникващият огън е
най-добрия символ на учението.
469. Три века след заминаването на Благословения,
Учението вече бе пълно с религиозни спорове. Не мина дори и век, когато
християнството прояви крайна нетърпимост. Последния зов на Мохамеда започна с
фанатизма. Религиозните спорове унищожиха смисъла на Учението. Затова днес ний
зовем към особена толерантност, отклонявайки всички спорове.
Ще запитате — как да защищаваме Учението, без да
отговаряме на нападките? Най-добрата защита е да проявим дейност в една
невраждебна насока. Враждебните твърдения могат да бъдат разбити чрез издигане
на нови крепости. Знаете, че ний не избягваме враговете, но не трябва да се харчат
сили за тях.
470. Всичко, което се чува и което се вижда
благодарение на центъра Брахмарандра, заслужава особено внимание. Висшата
психична енергия ни свързва с огньовете на пространството. Тези огньове рядко
може да се видят в голям размер. Както небесният свод е изпълнен със сиянията
на далечните светове, така блестят и огньовете над темето. Така се
усъвършенства качеството на психичната енергия. Трябва да се радваме за всяко
изтънчаване на психичната енергия. В нашето въплъщение тук, на земята, ний кристализираме
психичната енергия. Когато минаваме в астралния свят, ний трябва да носим не
само съзнанието за бъдещето, но и да запалим стремежа чрез психичната енергия.
Иначе минаващите ще се потапят в мъглата на преживяванията. Затова именно е
ценно акумулирането на психична енергия.
471. Тъкмо качеството на психичната енергия е важно.
Право е да се счита, че потенциала на психичната енергия съществува даже и в
низшите организми. Той дава инстинкт, но не съзнание. Той съответства на
низшите слоеве на атмосферата и се движи там. Той засяга центровете в долната
половина на организма. Затова трябва да знаем да управляваме психичната
енергия, като я отправяме към достижения. Психичната енергия изтънчава начина
на мислене. Стремежа нагоре е най-добрата задача за центъра Брахмаранда.
Разбира се, не можете да заставите насила мисълта си да се стреми нагоре. Тази
насока на мисълта става естествена след дълъг опит. Значи, не само че
психичната енергия ни издига, но и съзнанието, което тя поражда, изтънчава
качеството на енергията. Великата змия още веднъж захапва опашката си,
затваряйки кръга.
Изтънчаването на енергията се отразява в
излъчванията. Умението да се фиксират тези излъчвания ще ознаменува победата на
съзнанието.
472. Често хората падат в отчаяние, не виждайки
никакви възможности. Обикновено те забравят един от най-главните си съюзници —
те забравят хода на времето. Ний не казваме, че трябва в бездействие да
очакваме неизвестното, но понякога очакваните възможности не се явяват.
Понякога те са изживени и не съществуват вече.
473. Понеже ний се приближихме към природата на
астралния свят, нека определим отношението си към розенкройцерите, масоните и
други организации, които работят за общото благо. Много Махатми са взимали
участие в тях. И като си спомняме за безкористните принципи, върху които са
изградени тези организации, ний не трябва да ги отричаме. Когато въпроса е до
искрени подбуди, всички работници за общото благо трябва да бъдат единни.
Особено когато духът е развит и съзнанието не спи.
Защо да слушаме само осъждания? Думите на осъждането
се произнасят само на ниските степени; те стават неуместни там, където зърното
на стремежа пада в чашата.
474. Култивирането на бактерии е полезно само с оглед
на изучаване природата им, с цел за унищожението им. Именно, трябва да се
научим да ги унищожаваме. Този елемент вреди на най-полезните секреции и може
да се счита за враг на психичната енергия. Както ръждата спира колелата, така и
тези отхвърлеци от механичните процеси затъмняват интуицията.
475. Учението може да върви по своя път, без да
прибягва до насилие. Може да се забележи колко свободно се разпространява
Учението, когато времената настъпят.
476. Проявите на астралния свят често проникват във
физическия свят. Как неразумно съществата от физическия свят посрещат всяко
явление, не подчинено на техните закони! Така всеки, който влезе в астралния
свят, без да го осъзнае, ще бъде зашеметен.
477. Хората съвършено са се отучили да разбират и
прилагат психичната енергия. Те са забравили, че всяка енергия, приведена в
действие, поражда инерция. Невъзможно е почти да се спре тази инерция; затова
всяка проява на психичната енергия продължава своето действие по инерция,
понякога дори за дълго време. Може вече да сте изменили мисълта си, но
следствията на предишната мисъл продължават да пронизват пространството; в това
се състои не само силата на психичната енергия, но и едно нейно качество, което
изисква особено внимание. Само просветеното внимание може да управлява
психичната енергия така, че да не задръства пътя си с предаванията на миналото.
Често една случайна и несвойствена нам мисъл дълго време размътва повърхността
на океана на достиженията. Човек отдавна е забравил мисълта си, но тя
продължава да лети пред него, осветлявайки или затъмнявайки пътя му. Към сиянието
на лъча се присъединяват малки светлинки, които го обогатяват. Към сметта се
прилепват тъмни, прашни частици, затрудняващи движението.
Когато казваме: “Летете със светлината” или “не
оставяйте смет”, ний предупреждаваме за известни действия.
Всичко, казано за психичната енергия, се отнася към
всяко действие. Тук няма нищо отвлечено, защото психичната енергия е вложена в
цялата природа и особено е изразена в човека. Както и да се старае човек да я
забрави, психичната енергия ще му напомни за себе си. И задачата на
просвещението е да научи човечеството да си служи с това съкровище.
Ако е дошло време да се говори за видими физически
наслоения на психичната енергия, това значи, че реалността е станала очевидна и
че хората трябва да се стараят без отлагане да овладеят психичната енергия.
Огънят на пространството и психичната енергия са свързани помежду си и
представляват основата на еволюцията.
478. Различаваме два вида бактерии: едни, които
разрушават направо, и други, които разрушават косвено. Казаното по-горе се
отнася предимно към първата категория. Те са вредни при съединяването на
астралното тяло с физическото.
479. Л. е особено нужен при отлаганията на психичната
енергия, защото тези кристали може да бъдат пазени в субстанцията на Л. Също
така препарата Л. може да прикрива нервните центрове там, гдето се отлага
психичната енергия. Тези пластинки ще бъдат панацея за човечеството. Отдавна
вече ви говоря за Л.
480. Солите на Л. са полезни не само срещу подаграта,
но и при всички неправилни отлагания. Алкализирането на всички утайки разчиства
пътя за психичната енергия. Съществуват източници, които съдържат тази енергия.
Те може да се препоръчат за вътрешно употребление.
Може да се забележи, че известни елементи влизат в
употреба в живота тогава, когато това е необходимо.
482. Право е да не се прогонва болестта вътре.
Лекарят на тялото знае тази истина, трябва да я знае също така и лекарят на
духа. Както скритото гниене поразява цялото тяло, така и неизживяното от духа
спира растежа на съзнанието.
Не е разумно да се каже: “Изтръгни своята нечистота”;
по-добре е да се каже: “Нека доброто изпълни цялото ти същество”. Утрото ще
замени нощта!
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 930
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
