|
Йогът идва в определено време и посочва достижимото
щастие. Йогът може да изгражда живота, защото познава съотношенията и
стойността на нещата. Самият живот подчертава необходимостта от Йога. Иначе как
и с какво хората ще определят правилната насока на своите стремежи?
250. Всички
обстоятелства са добри, ако моментът на действието е дошъл. Пожарът осветява
пътя; гърмът ни буди в часа на бдение; пороят отвлича нечистотиите от пътя ни.
Няма противни явления. Нашите лъчи променят пътя и го покриват с купола на
безопасността. Когато предупреждаваме за теснотата на подземния ход, ние правим
това, за да го имате предвид. Само когато една промяна на пътя ще бъде полезна,
ние издаваме забрана и нова заповед. Понякога е по-добре да се заобиколи
стръмнината, отколкото да се изтощаваме, като вървим направо през скалите.
Не отричаме
нищо, защото съществуващото не може да се отрича. Въпросът е за приложението. В
този случай не може да има нито огорчение, нито отчаяние, само обнова на
силите. Ние познаваме всички треви, растящи по нашето поле. Знаем техните
свойства и затова не ги наричаме плевели. Всяка от тях, употребена не навреме,
е вредна, и когато е необходима, всяка е полезна.
251. Говорим
за качествата преданост и будност. Преданост непобедима, всепобеждаваща,
изграждаща, украсяваща пътя. Будност всепроникваща, всичко разбираща,
неуморима, засилваща стремежа. Мнозина ли са тези, които усвояват тези
качества? Къде ще отиде преданият слепец? Да пазим ли окото на будния предател?
Можем да доверим всички билки на предания. Всички цветя можем да покажем на
будния.
Как е умалено
понятието за предаността! Хората лесно стават недоволни. Списъкът на преданите
не е голям. Ценете всяка проява на преданост. Предаността се изпитва само в
трудния час. А будността се изпитва под покрива на мъглата. Нашият щит е
разбирането на предаността.
252. Всяка
илюзия може да се преобрази в действителност. Затова на илюзиите трябва да се
гледа като на светулки. Кой би пожелал да унищожи нещо, което носи светлина?
Умейте да разпръсвате тъмата на лицемерието, но нека всеки листец на
искреността живее.
254.
Стремежите на хората малко съответствуват на свойствата на психичната енергия.
Някои от качествата на тази енергия са изгубили признаците на съзнателност.
Най-трудно за човечеството е да схване безкрайността на енергията и нейната
способност за независима дейност. Ний лесно чувствуваме енергията, когато
действува във връзка с телесните функции, но малко съзнаваме това, което е
наистина чудно. За най-чудно можем да считаме това, когато психичната енергия
действува на големи разстояния, като че ли самостоятелно. Както снаряда,
излязъл от оръдието, произвежда отделно действие, така и нашата енергия може да
произведе отделни и трайни следствия, продължителността на които зависи от
запаса на енергията.
Можем да
изпращаме енергия съзнателно, но може да има и несъзнателно отделяне на
енергия, когато тя действува в едно направление, с което сме свикнали. Когато
снарядът на енергията е отправен на далеко, може да се почувствува временно
изчерпване на енергията. Но този, който знае това, не ще се смути, а ще поддържа
съзнателно действието на изпратената сила.
Вий сте
слушали легендата за въртящият се облак над мястото, гдето става важно събитие.
В основата на тази легенда седи действието на такава енергия. Понякога силата
на енергията може да бъде толкова голяма, че да създаде физически явления,
защото съединението на енергията със стихиите дава най-необикновени съчетания.
Но докато енергията действува отделно, трябва да бъдем готови за известна
умора, която трябва да бъде считана като естествена последица от изпразването
на съкровищницата.
Самостоятелната енергия действува при
обстоятелства, които не търпят отлагане. Естествено, близките съзнания се
привличат от една нова постройка. Пратките на енергия идват като помощ, носейки
смелост, бодрост и находчивост. И често нито получаващият, нито изпращащият не
съзнават това, което става. Делимостта на духа съответствува на изпращане на
енергия. Докато действува изпратената енергия, този, който я изпраща, се намира
в състояние на почивка след умора.
Колко много
подобни пратки от енергия се носят в пространството! Някои от тях не ще ли
сложат началото на нови планети?
255. Вие
поставяте светилник и веднага от тъмнината към него долитат много насекоми.
Изявявате психичната енергия и веднага към нея се привързват най-различни
обстоятелства, малки и големи, близки и далечни. Психичната енергия се явява
като истински магнит. Мнозина ще се учудят като узнаят, че металният магнит и
психичната енергия се движат от една и съща енергия. Тази основна енергия на
съзнанието се разпространява от стихията на огъня навсякъде и прониква във
всичко. Понякога тя е неуловима, но често е устремена към космоса или пък е
акумулирана от развитото съзнание. В такива случаи дори и повърхностното
наблюдение може да установи явните следствия. Така и най-противоположните
области могат да бъдат съединени с техния общ източник.
Естествено е,
че при големия брой на световните енергии някои от тях действат на неочаквани
центрове, като с това съединяват различни царства на природата. Така един камък
се приближава към човешкото съзнание.
Съвременната
наука избягва да обясни същността на магнита. Вълните на съзнанието като
приливи на океана чертаят в пространството образите на творенията. Малко
проучени са магнитните токове, действащи през различни субстанции. Но
колективната мисъл на човечеството е вече позната. Като зараза от невидима
причина се разнасят еднаквите мисли, нещо ги събира, усилва и напряга.
Тези, които за
вглъбяване са поставяли магнит на темето на главата, са познали остатъците от
великото Учение. Събирайки магнитните вълни от различни области, те са
засилвали запаса на своята психична енергия. И наистина, възможно е няколко
различни тока да се съединят и да се предизвика обновяване на съзнанието.
Затова е нужно преди всичко да се научим да допускаме нещата. Това е първото
условие за развитието на съзнанието.
256. Огорчен
бе Пазителят на Седемте Врати: "Давам на хората непрекъснат поток от
чудеса, а те не ги различават. Давам им нови звезди, а тяхната светлина не
изменя човешката мисъл. Потапям в глъбините на водите цели страни, а човешкото
съзнание мълчи. Издигам планини и Учения на Истината, но хората дори не обръщат
глава на моя зов. Изпращам войни и мор, но дори и ужасът не може да застави
хората да мислят. Изпращам радостта на знанието, но от свещената трапеза хората
правят обикновена чорба. Аз нямам знамения, за да отклоня човечеството от пътя
към гибелта!"
Тогава Най-Високият каза на Пазителя:
"Когато строителят полага основите на зданието, нима съобщава на всички
работници, които ще работят на постройката? Малцина знаят за определените
размери. Само на неколцина е доверено предназначението на сградата. Тези, които
изваждат камъните на старите основи, няма да разберат нито една от основите на
новото. Строителят няма да се огорчи, ако работещите не знаят същността на
неговия замисъл. Задачата му е само да разпределя правилно работата."
Така и по
отношение на човешкото съзнание ще разберем, че тези, които не знаят нито да
разбират, нито да слушат, са способни само за най-простите работи. Нека един,
който разбира, се утвърди за сто хиляди мъдреци. И знаменията ще се разкрият
пред него като начертания.
257. Може да
се запита: как да се разбира благотворното влияние на препятствията, щом
психичната енергия привлича като магнит всички предимства? Когато големият
параход ускорява хода си, противодействието на вълните се увеличава. Много
препятствия се извикват от нашия стремеж. Този процес привлича към нас
неочаквани прояви на противната воля. Ако те са много силни, то и нашият удар
се развива със съответно напрежение. Важно е противоположните течения да бъдат
силни — само така можем да се възпламеним.
Считайте
възпламеняването за полезно, а продължителното говорене за опасно.
Възпламеняване наричам случая, когато се запазва кристалът на пламтящия център;
а изгаряне — когато центърът гори като пожар. Когато кажат за някого, че бил
смазан от условията, знайте, че той е вървял без възпламенение и че при първия
удар съзнанието му е било смутено. Понякога е трудно да се определи моментът на
смущението, но то отравя всички следващи действия. Когато ходът е твърд, тогава
противодействията са благотворни. Те раждат мълнията и гърмът разтърсва
далечните планини. Нищожното ще роди нищожно. Затова когато изпращате някого с
мисия, внушете му отвращение към нищожното.
Бъдещето се
създава от мълниите на съзнанието, а тяхната сила зависи от силата на
противодействието. Затова успехът не е плаване с домашно корито в застояло
блато.
Когато казваме :-"Плувайте!"-това значи, че
трябва да опознаете океана. Огромните вълни ще ви дадат радост. Изпитанието на
издържливостта не е ли просто растеж на силите? Вие правите невъзможното,
когато вървите над пропастта. Но вече сте вървели над пропасти и сте се
усмихвали. Виждате, че говоря не за блянове, а за това, което е вече приложено
и за което има свидетели. Смелостта е само познаване на пътя. Иначе всеки,
който отваря една затворена врата, би бил храбрец. Какво го очаква зад прага?
Агни йогът се усмихва на това.
258.
Настояваме за действието на човека. Защо? Към възможностите на човечеството не
изглежда ли по-лесно да се прибавят няколко по-фини енергии? Същността на
въпроса е пак в съзнанието. Докато фините енергии не бъдат осъзнати, те не
могат да бъдат полезни. Трябва да се знае, че невъзприетата със съзнанието енергия
може да бъде дори разрушителна. Една такава енергия като необуздана стихия може
да разруши всичко наоколо. Защото осъзнаването е почти овладяване и във всеки
случай съизмеримост.
Ние не
отменяме възможностите, а даваме изход от сегашното състояние. Време е да се
приобщим към Необозримото, към редицата неназовани енергии, намиращи се тъй
близо до нас. Ако солта е на масата, това още не значи, че сме опитали вкуса й.
259. Множество
понятия трябва да бъдат осветени от гледището на Йога. Може ли да се живее без
желания, когато дори и духът се въплътява по силата на желанието? Желанията
приличат на искрите при движението. Какво става, когато йогът се освобождава от
желания? Да назовем точното значение на думите: йогът се освобождава не от
възможността за желания, а от техния гнет. Той се чувства свободен, защото не е
роб на желанията. По пътя към целта си йогът мъдро подбира и отхвърля желанията
в името на по-необходимото. Тази лекота при замяната създава свободата на йога.
Нищо не препятства неговото движение.
Тъкмо
неподвижното, мъртвородено желание е веригата, сковаваща човечеството. Никой
друг, а сам човекът заковава себе си в тия окови. Непредпазливостта или чуждата
карма донасят заразата на желанието и човек вместо да прогресира губи всяка
подвижност.
Погледнете
стоящите до стената на плача. Какво е пресякло пътя им? Кои сили са им
попречили да съзерцават и разбират света? Най-малкото, почти незабележимо
желание ги е обременило и закрило очите им! Колко еднообразен е станал техният
свят. Желанието като паразит е изсмукало енергията им.
Желанието е
паразит и окови. Желанието е искра и крила. Свободният лети към познанието.
Заробеният ридае в отчаяние.
260. Много
понятия в живота са неунищожими, но трябва да бъде възстановено тяхното
истинско значение. Така е и с понятието, и със самотността. Никъде не е казано,
че йогът трябва да бъде физически сам, но самотността в духовно отношение е
неизбежна. Отдавайки себе си, той кристализира своята индивидуалност. И колкото
повече дава, толкова по-незасегнат остава.
Трябва също да
се проучат отношенията между звука и цвета. Има една степен в развитието на
психичната енергия, която се нарича светоносна. При нея съществата започват да
излъчват светлина. Тази музика на светлината е степен към достигане на познания
за далечните светове. Наблюдавайте зеления цвят. Той означава познание на
същността на нещата. По също такъв неочакван начин се комбинират и други сили в
пространството. И излъчванията на светлината са като мост към огъня на
пространството. Този, който дава, е неразрушим като огъня! Този, който се
изпълва със светлина, се стреми към светлината!
261. Не е
герой този, който скъпи живота си. Не е герой и този, който безплодно захвърля
живота си. Героят внимателно носи съсъда на живота, готов да го отдаде за изграждане
на света. Тук има отново противоположности. Йогът ще ги разбере. Той ще разбере
ценността на въздържанието и ще го съчетае с ненаситността. Героят наистина е
ненаситен в подвига. Той е гладен за дейност и всеки момент е готов да се
въздържи. Като работи за духа, той не се откъсва от земята. Неудържим и
неотстъпчив, той няма да изостави започнатото и не ще започне лична дейност.
Нека съзнаваме
разликата между нашето собствено задоволство и работата за общото благо. Много
малка е границата между себезадоволяването и работата за световното развитие.
Само разширеното съзнание може да схване вътрешните подбуди. Само то може да
застане над предразсъдъците.
Логиката е отровила много думи. Решението произтича
от обмяната на думи, а не от техния смисъл. Учението може да отвори очите на
човека само когато бъде прието в пълния му смисъл. Някои минават по Учението
както по мозаичен под. Но в тъмнината украшенията не се виждат, нужна е
светлина, за да ги разпознаем. В тъмнината украсата изглежда несъществена, като
че ли създадена само за танца на лекомислието. Най-свещените символи се тъпчат
от нозете на незнанието. Не окото, а съзнанието ще ни подтикне към
предпазливост. Можем ли с каквото и да е да затрудним делото на Учителя? Като
сияйна дъга е радостта на отказа заради Учителя.
Господарю,
вземи моето притежание, ако то може да ти бъде полезно в нещо!
262. Твърде
много говорят за препятствията и твърде малко се ползват от тях. Умението да се
справяме с препятствията носи радост в работата ни. Но само щом се покаже
препятствието, хората почват да мислят за своите чувства, забравяйки удобния
случай, който им се предоставя. Хората предпочитат всичко да става обичайно, по
старите методи. Ние предпочитаме неочакваните действия и следствия. Хората са
доволни, когато нещо става по най-обикновен начин, но ние искаме по-големи
успехи. Учете се да преценявате истинската вреда и полза от това, което става.
Трудно е да се праща на хората токът за необикновен успех, когато те избягват
необикновените пътища. Всички познаваме хора, заобиколени от доволство, но ако
те знаеха от какво ги лишава тяхното доволство! Хората искат да следват всички
обикновени привички, забравяйки, че привичките на тялото създават привички на
духа. Духът става безсилен и започва да се страхува от смели действия. Така
хората стават подобни на всички със същите условни радости и скърби.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1599
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.107.191.99 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
Коментирай първи!
