|
Умението да се
предадат думите на Учението скъпо, но мъдро, принадлежи на Йога. Да се даде
всичко на всички значи да се създаде смут в самото пространство. Нека не много,
но здрави стебла да образуват бъдещия лес. Защото дребните храсти се унищожават
едни други и служат за скривалище на вредни същества. Всяко явление в природата
ни дава условия да изучаваме растежа на висшите организми. Наричаме висши
организми зараждането и въплъщението на мислите. Откъслечните мисли са нищо, но
постоянната и точна мисъл може да бъде стълб на Учението.
232. Кой е
този, който няма да отхвърли полезното ръководство? — Който е отхвърлил мисълта
за удобства в живота. На кого могат да се поверят средствата за борба? На този,
който няма да напусне бойното поле.
233. Не бива
да търсим далеч това, което е близо. Каква непоправима вреда са донесли на
човечеството усилените опити в областта на магията! Вместо към освобождаване на
съзнанието, търсенията са били отправени към повтаряне на чужди слова, често
без да се познават значението и ритъма им. Какво друго може тъй да се
съпротивлява на еволюцията, както вкаменените формули на магията? Астралният
свят е бил отделен от физическия най-вече поради магията. Често обсебването е
следствие на магически призовавания. Медиумизмът е спътник на магията.
Обнародваните магически формули са резултат на една лъжа. В тях липсва нещо,
което трябва да бъде предадено само устно. Естествено, йогът е пълна
противоположност на мага. Магът повтаря мъртви слова, а йогът постоянно
възприема новото дихание на космоса. Единият е стар още от раждането си, а
другият остава млад при всички промени. Единият се старае да нанесе удар с
чужди слова, другият поразява със свободна мисъл. Единият се защитава с малко
острие, другият е покрит с бронята на своя поглед. Йогът няма нищо общо с
магията.
234. Видяхте
как ручеят се превръща в мощен поток, когато приеме в себе си водопадите и
струите на всички потоци, съединявайки ги в едно. Така за йога няма лошо и
добро знание, той възприема всяко знание и намира приложението на всичко.
Трябва да се
научите да преобразувате отделните видове знания. Коя област от знанието да
считаме, че стои по-ниско от нас? Как да запазим самоувереността си, ако
отблъскваме нужния ни материал?
235. Някои
болки се наричат свещени. Благодарение на тях духът се издига. Друг път не
съществува. Не познаваме случай, когато съзнанието се е издигнало без физически
страдания. Нужно е да се разбере колко внимателно трябва да се отнасяме към
всяко явление, когато всеки момент очакваме потока на висшите енергии.
236. Кое
доверие е най-доброто? Кое съмнение е най-лошото? Мимолетното съмнение е
най-лошото. Доверието, което се получава, без да се произнасят думи, е
най-доброто. Не е страшна змията на съмнението — с един подвиг тя може да бъде
унищожена. Но множеството малки червеи изискват продължително лекуване. Така най-крепкото
доверие не се нарушава нито от мисли, нито от думи. По-добре е да погълнете
отрова, отколкото да боледувате от съмнение. Който е облечен в доверие, не се
нуждае от броня.
237. Има само
един път към Учителя — да вървим след него, без да се обръщаме назад. Мисълта
за успеха е вече поражение. Като орел над пропастта прелита този, който знае
посоката на своя полет. Вие знаете магнетизацията на обстоятелствата.
238. Няма
случай, когато една стара аура от минали въплъщения да не е носила със себе си
умора, особено когато кармата ни води не съвсем приятни спътници. Но когато
определена среща свърши, чувстваме облекчение, както при връщане на чуждо
имущество. Не по-малко от половината земни срещи произхождат от миналите
въплъщения. Представете си малки коркови фигурки, които се движат и съединяват
под натиска на висшата сила на електричеството.
Широкото
приложение на карма създава сложни съчетания като двойно и тройно родство. Но
по-добре е да плащаме, отколкото да получаваме, защото всяко плащане слага край
на миналото, докато получаването може отново да ни обвърже.
239. Трябва да
свикнем с мисълта, че нищо полезно не може да се изгуби. Трябва да свикнем да
съзнаваме безбройните опасности, които ни заобикалят. Трябва да свикнем да си
даваме сметка за тежестта на знанието. Буда съветвал сина си да запази
радостта, защото това е най-трудното нещо на земята. По-добре е да запазим
всичката тежест на знанието, отколкото да живеем вън от реалността.
240. Добре е
да се проучат всички съображения за смъртта. Ако няма мисъл за самоубийство,
ако целият живот е бил изпълнен с труд, нима е нужно да се живее много дълго
време в едно тяло? По-полезно е да се разпредели времето за повече опити.
Икономията на енергията е основа на мирозданието. Да влезем в нов дом, изпълнен
с озон, значи да получим възможност за нови придобивки. Дълг на йога е да
разрушава почитанието към смъртта.
Някои идват до такова ограничение, че
отиването в друг град им се струва като цяло събитие. След това започват да се
страхуват да променят жилището си и дори смяната на дрехите за тях е вече
трудност. Неподвижните хора най-много се боят от смъртта. Те се страхуват да
мислят за нея и идващият момент им се струва като едно постоянно състояние. Но
дори кожата на тялото се обновява, а ние не викаме гробарите да погребват
падналите остатъци. Защо тогава да не съпоставим микрокосмоса с макрокосмоса,
помнейки всички определения за неразрушимостта на духа, за които говори
Бхагавадгита?
241. Може ли
йогът да се почувства изморен? Естествено. Той може дори да заболее. Но той
знае — ще се набере нов запас от енергия. Той знае къде е била изразходвана
енергията и спокойно ще употреби валериана и мускуса.
Щастие е да се
знае, че нашият апарат има нужда от възобновяване на енергията. Умората на
миналото е радост за бъдещето. Новото постижение винаги изпреварва старото.
Следователно умората е наш приятел. Благодарение на нея мъдрата змия сменя
кожата си, но не хапе през това време. Тя знае, че успехът на обновяването
зависи от спокойствието. Затова човекът, който знае причината за умората си,
разумно ще си предпише почивка, извиквайки на работа съвсем други центрове.
242. Трудно е
да се схване колко малко са хората, изпълнени с желание да дадат всичко, да
дадат на пространството, да дадат на невидимите светове, да споделят знанието с
непознатите. Това отвличане от света на обикновеното, създава новата мисъл.
Животът в
пространството не е лесен. Той създава стена за слепите. Ако пътят ни води вън
от градските улици, сърцето може да издържи натиска на отровните субстанции.
Иначе е необикновено трудно да се примири временното с вечното.
243. Цялата
действителност се гради върху законите на пространството. Дори началото на
заболяването или на оздравяването е неуловимо. Често моментът на това начало
може да се долови само при непрестанно наблюдение, защото всяко правилно
действие поражда множество съпътстващи го следствия, чиито закони лежат в
областта на висшите енергии.
244. "На
лежащите в гроба Аз дадох живот" — това е най-ясното признание на
превъплъщението и на непрекъснатостта на живота.
245. Защо
земята се намира в болестно състояние? Защото лъчите на планетите не могат да
проникват през замърсената аура. В какво ще се превърне човек, който прекъсне
общуването си с висшето съзнание и се потопи в низкото невежество? От царя на
планетите до микрокосмоса законът е един. Изгубвайки представата за великите
светове, хората са изгубили съзнанието за усъвършенстването. За тях световете
са станали безумна мечта, а личното усъвършенстване — ненужно и опасно забавление.
Като роби, живеещи ден за ден, хората чакат само да свършат своя път. Религиите
са изплашили човечеството със Страшния съд и са го лишили от смелост.
Този, който
сляпо се е отдал на държавната религия, прилича на магаре, носещо непознат за
него товар. Може ли религията да се приеме като полицейско предписание? Може ли
да се приема на доверие присъдата на неизвестни хора, които получават заплата
за общуването си с небето? Ролята на йога в делото на държавната религия е
твърде важна.
Неустрашим,
изпитващ, неуморим, йогът трябва да помогне на човечеството да си спомни закона
за Единството. Като поразяващ меч блести мисълта на йога в пространството.
Готов да промени начините на връзка, готов за подвиг, готов да изтърпи
присъдата на невежеството, йогът предлага на човечеството да помисли за
причините на въплъщенията. Тази мисъл ще измени качеството на труда и знанието.
Размишлявайки за възможностите, дадени на хората, кой не би станал безстрашен
герой? Венецът на победата не принадлежи ли на този, който научава хората на
мъжество? Иначе те подобно на свини биха се нахвърляли върху сметта на земята.
246.
Настоящата раса има много извратени черти. Днешните хора искат лично да се
убедят във всичко. Изглежда, като че ли това е добре, но резултатите понякога
са съвсем неочаквани. Убеждавайки се, хората просто се връщат към своите
занятия. Най-поразителните неща не оставят следи в техния всекидневен живот.
Чудно е как хора, които се считат за учени, минават край най-ценни явления, без
да им обърнат внимание. За тях всяко откритие, което няма още сто години, си
остава подлежаща на оспорване хипотеза.
Откъде идва
тази неподвижност на мисълта в нашата раса? Подобни предсмъртни явления са
придружавали края на всяка раса. Това е старостта, това е краят, това е
нежелание да се приобщим към еволюцията. Затова постоянно съветвам да се
обръщате към малцината избрани хора без разлика в тяхното обществено положение.
Също така зле
е поставен и въпросът за помощта и за качеството на труда. Хората желаят само
тази помощ, която отговаря на тяхната гордост, тъй като тези, които си отиват,
не мислят за качеството. Нека поне малцина не се считат за неотговорни. Чрез
отговорността ние ще придобием подвижност на мисълта.
247. Приветстваме измененията в наречията. С тази
промяна се избягва условността на изразите и главно на значенията. Вековете
наслояват привички и предизвикват вкостеняване на мисълта. Катаклизмите и
промените на управленията внасят неочаквани понятия и нови думи. Предишните
изрази стават неприемливи, а с тях отпадат и старите обичаи. Особено опасна е
не буквата на израза, а неговото значение. Например казвам:
"Обстоятелствата се нареждат успешно."
Следвайки
обикновения ход на мисълта си, хората заключват, че обстоятелствата са добри.
Но понятието за успеха е много по-широко, отколкото понятията за добро или зло.
Успехът на една рисунка зависи не от еднообразието на цветовете, а от
съзвучието на контраста.
Хората трудно
схващат и относителността на доброто и злото. Само съпоставянето им дава едното
и другото. Ако те си даваха сметка за стремителния поток на телата, движещи се
неудържимо и вечно през пространството, това би им помогнало да разберат
основния принцип на живота.
Така всеки
момент от живота би добил подвижност и би обозначавал връзките на миналото и
неизбежността на бъдещето. Духът, устремен към бъдещето, няма да се отегчава с
дрипите на миналото. Нужни са му понятия, с които да изрази придобиваните нови
схващания. Той събаря преградите на думите. По-скоро може да се прости един
несполучлив опит, отколкото сухият, обикновен поздрав на дядото. В движението
ние разширяваме хоризонта на схващанията си, към които сме били привързани от
условията на раждането. Линията на телесното наследство е почти несъединима с
наследството на духа. Затова подвижността на външните форми облекчава стремежа
на духа.
Заветът на
всички Учители за преходното значение на нещата е подтиквал към движение. Те са
учили не на аскетизъм, а на разумно управляване на нещата.
248.
Способността да се проникне във вътрешния смисъл на думите стои във
възприемчивостта на вътрешния център, а не в строежа на фразата. Ако предложите
макар и най-простото понятие на хиляда души, вие можете да получите само едно
правилно тълкуване. Трябва да се научите да разбирате истинския смисъл на
думите. Йога ще ви помогне да проникнете в истинското значение на мисълта.
Разбирането на различни езици зависи също от възприемчивостта на този център на
гърлото. Полезно е да се четат на децата в училищата откъслеци от чужди езици и
да се наблюдава как те разбират непознатите думи. Ръката лесно се приучава към
познатите предмети. Съзнанието лесно ще схване звуците, познати от миналото.
Колко полезни наблюдения могат лесно да се извършат! Йога постоянно учи на тази
радостна бдителност.
249. Нещата
могат да се уважават, но трябва да избягваме свръхпроизводството. Най-вредните
мисли се явяват сред ненужни предмети. Като мрежа ни оплитат изморените мисли
за разпределението и употребата на тези предмети. Произведенията на миналото ни
причиняват дълги страдания. Обновяването на формите може да извика към живот
нов поток от мисли. Понеже сме принудени да имаме работа с предметите, не бива
да се отнасяме безразлично към тях. Трябва да се размишлява върху качеството и
значението на вещите във всекидневния ход на живота. Наистина, новото жилище се
нуждае от нови вещи, но да се намерят те е почти невъзможно. Това значи, че
човешката мисъл трябва да бъде отправена към нови решения. За да се изгради
нова обстановка, е нужно да знаем каква е насоката в живота. А нима е възможно
да се мисли за пълна обнова на живота, докато хората считат, че трябва да го
прекарат като животни, без да знаят миналото и бъдещето?
Задайте въпрос
за смисъла на живота и ще получите най-безнадеждни отговори. Докато самото
пространство зове към действие и решителност, тълпата преправя вехтите си
дрехи. Договорите са довели човечеството до днешното бедствие и все пак новите
договори се пишат въз основа на вече негодните текстове. Опитват се да ушият
ново облекло от негодните парцали. Ужасно е да се схване колко много обитатели
на нашата земя са заградили пътя си!
Нужна е не
молитва, а сурова работа. И това трябва да се повтаря. Бъдещето носи
най-изненадващи възможности. Нима търгуващите не забелязват това?
Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1058
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
| |