Occultism and Esoterics World Library.

104. Бъдете сигурни в желанието ми да ви дам най-добрия път. Знайте, че вие сами трябва да помогнете на доброто ми желание. Нека нищо старо не запълва вашия стремеж. Помнете, че един спрял кон спира целия керван... Затова си казвайте — "Върви твърдо, защото съдбата ти е на косъм." Не се мамете — везните на вашето приближаване към нас постоянно се колебаят. Да кажем молитвата на Шамбала: "Ти, който ме призова по пътя на труда, приеми моето умение и желание. Приеми моя труд, Владико, защото ме виждаш денем и нощем. Простри, Владико, твоята ръка, защото тъмата е силна. Аз идвам след теб!"

Вървете като че ли отивате в планината на радостта. Необозрими са мащабите на борбата за обновяване съзнанието на човечеството. Учителят се радва на реалността.

     105. Има четири вида ученици: едни следват упътванията на Учителя и напредват правилно, други избързват зад гърба Му и с това често си нанасят вреда. Трети използват отсъствието на Учителя за празни разговори и с това затварят пътя си. Четвърти скришом осъждат Учителя и предателстват. Ужасна е съдбата на последните два вида.

Затвърдете в съзнанието си правилното понятие за Учителя.

     106. Прави да тези, които се опълчват против грубите и двусмислените изрази, защото техния източник е невежеството. Речта трябва да бъде красива, ясна и пълна с дълбочина.

     107. Степени на познанието: разтревожен, озъртащ се, хлопащ, внимаващ, припомнящ си, пресъздаващ, меченосец, мощен, пустинна лампада, пустинен лъв, сътрудник на Началата, създател. Всяка степен се дели на три подстепени. Редът трябва да се спазва постепенно. Стремящият се може бързо да напредва, но отстъпникът сам се низвергва.

     108. Кой предателства? — Който злослови, скрива, присвоява, лицемери, отрича и чака гибелта на Учението.

     109. Сърцето ще познае приятеля. Изследвайте приятелите си, за да не допускате минувачи в сърцето си. Учителят е най-добрият другар. Не увеличавайте неговия товар.

     110. Степента на пустинния лъв е характерна със способността за осъществяване на мислите, затова при нея трябва да бъдете особено предпазливи. Степента на пустинния лъв не знае обиди. Кой би могъл да обиди? Великото сърце приема всичко. Лесно е да бъдете радостни, когато всеки момент сте изпълнени с чувството на преданост към Нас. Удовлетворението е достъпно на учениците, които не се страхуват от облаците и разбират как може да грее слънцето без тях. Учителят може да действа само там, където ръката му не е възпрепятствана.

     111. Учителят обича битките и знае как те изпълват с енергия космоса Космоса. Учителят стои заедно с вас над пропастта. Кой ще се уплаши от големите зверове? Да гониш бълхите по леглото не е много привлекателно. Но да държиш в ръка меча на Соломон и завета на Майтрейя — е все едно да носиш утринна светлина. Дори само съзнанието за нечуваната битка звучи като победна тръба.

Няма да се разделим в тълкуването, щом това, което за Нас е подвиг, за Вас е упадък. Удръжте глупеца от неразумни решения. Отровата на разрушението е скрита в старите схващания.

     112. Знам колко е тежко за гладния да чака, докато супата заври, но е нужно микробите да бъдат убити. Докато условията се подготвят, нека погледаме към далечните светове, да се почувстваме съучастници. Връзката с далечните светове прави плътното тяло все по-възприемчиво. Наскоро оттам ще могат да се уловят звуци. В близкото бъдеще ще са възможни физически контакти с далечните светове.

     113. Именно човешкото желание е скрижал на завета. Това което заспалия дух пожелае, пробудилият се ще получи. Вълната на прилива ще отнесе безнадеждните мисли. Участието в световните задачи е най-доброто закаляване на меча.

Отстъпващият поток няма да намери вече своята струя. Затова трябва да приемем световната битка. Който не умие лицето си в струята на потока, ще легне като камък в прохода.

Съкровената тайна може да се предаде само на малцина — техния брой е малък, но и самото пространство ги слуша, защото върху наковалнята на човека трябва да бъде прикована световната мисъл. Нека хората пазят мисълта.

     114. Кармата, произхождаща от действия, не може да бъде изчерпана с бездействие. Който е вдигнал клада за изгаряне на Истината, трябва да се навежда над всеки въглен. Действието на Правдата не гори и не тлее, то пламва неочаквано и изгаря твърдините на препятствията.

Успехът в космичните построения не прилича на човешките очаквания. Човешкият ум е подобен на урока на начинаещия. Той иска да избегне отговора, подслаждайки езика си. Но как ще мините? Само със съзнанието за близостта на космичните построения? Кои са съдии и кои — подсъдими?

Дали музиката на сферите означава победа на човешките предположения или тържествува за възраждането на забравената истина.

Пророчеството говори за осъждането и очистването на свещения град.

     115. Често Ни питат защо не бързаме да унищожаваме вредните същества. Това трябва да се поясни, още повече че и вие сами имате оръжие за такова унищожение. Ще ви поясня с пример от медицината. Често лекарят е готов да отстрани снопче негодни нерви, но реакцията на синпатическия център спира ножа му. Нито едно същество не е напълно обособено. Неизброими са нишките на кармата, които свързват и най-различните същества. Вървейки по течението на кармата, вие ще почувствате връзки като с най-достойните, така и с най-негодните. Затова преди всичко е нужно да се умъртвят каналите, съединяващи струите на кармата. Иначе справедливото, взето отделно, унищожение може да причини обща вреда. Затова средството за унищожение трябва да се употребява много предпазливо.

     116. И най-малката неискреност в предаността и в приемането на основите на обновлението влияе силно на здравето. Подобна неискреност може да се таи дълбоко в гънките на съзнанието. Заразителността на неискреността е голяма, тя поразява съседните излъчвания. Ако хората знаеха каква вреда причиняват на себе си и на другите със своите неокончателни решения! Те разсичат съзнанието, довеждайки го до смърт! Както винаги болестта започва незабелязано, а след това става неизбежна смъртно опасната операция. Така човешката гибел идва от малкото жило на ехидната на неискреността. Нужно е предупреждение, но поправянето е невъзможно. Конят, устремил се към пропастта, не знае юзди.

 117. Защо огънят се лее изпод нозете? Устремът е като пожар и неукротимостта — като вихър. Ясното схващане на Нашите Укази ще ви даде огнени крила. В това пламенно самоограждане като иззад стена, невредимо ще наблюдавате битката, готови да изпратите своята стрела.

 Изявени воини, какво течение неудържимо се бори около вашия стан! Неповторяемо и смешно е то за очите на света. Какво ви кара да държите мечовете изострени и щитовете повдигнати от търпението? Ще кажете: "Ние знаем сроковете на земните събития и нищо няма да притвори нашите очи. Този, който разполага със сроковете, ни довери съчетанието на силите и решението. И търпението се преобрази в неминуемост. Вчера ние тръпнехме от очакване, но днес ликуваме от жаждата да влезем в бой, защото знаем, че предреченият бой води към победа." "Господарю на седемте Врати, поведи ни към страната на слънцето, нас, преминалите през полунощ. Нашите стрели принадлежат на теб, Господарю! Без Твоята заповед ние няма да влезем зад стените на отдиха. Ни час, ни ден, ни година не преграждат пътя ни. Защото ти, Най-бързий, държиш поводите на нашите коне! Защото ти сам си изпитал пътя и си приел търпението. Кажи, Непоколебимий, откъде изтича изворът на търпението?" "От рудата на доверието".

 Кой знае къде вестителят сменя коня си?

 118. Често чувате самодоволни възгласи — аз вече се промених, аз вече преуспявам! Люшкащо се "аз", правилно ли си проучило себе си? Ако ти си преуспял, толкова по-добре за теб, но не се ли е изменило всъщност обкръжаващото и не отдаваш ли ти на себе си чуждото преуспяване? Но къде е зоркостта и не извикваш върху себе си болестта на духа?

 Заблуждение е да се мисли, че нашите беседи са без последствия. Обратно, всеки указ носи вихрите на охраната или на осъждането. Може ли да бъде иначе, когато всяко самозадоволство носи вредна зараза? Когато всяко ограничение се храни за сметка на съседа си. Затова всеки недоизслушан Указ е като стрела в сърцето. Всяко отбягване — като верига, която души. Знаете, че всичко се запечатва в пространството. Кой ще забие сам гвоздея на своето осъждане? Но ние бързаме да ликвидираме с кармата, за да освободим бързия кораб от излишните връзки.

 В определеното време напрягайте слуха си да разбере всяко слово на Учителя.

 119. Почитането на Учителя показва разбиране на Учението. Почитането на мястото на работа на Учителя е белег за проницателност и преданост. Но тези признаци на внимание не могат да бъдат подсказани. Те трябва сами да разцъфнат в съзнанието на ученика. Учителят няма да каже: окажи ми внимание.

 120. Може ли тъй нареченото чудо да бъде очаквано? Първото условие за такъв феномен е неочакваността. Самата същност на човешкото съзнание прави феномена неуловим. Обикновеното съзнание само си поставя прегради, предполагайки противоречиви условия. Адептът на знанието може само да моли хората: "Мили същества, не пречете със своите викове на очакване, когато ретортата на мировата есенция вече създава щастливо съчетание. Можем ли да очакваме обръщане на кораба надясно, когато Нашата ръка направлява кормилото наляво?"

 Само ясното съзнание за неизбежното може да бъде сътрудник на световния прогрес. Ако стаята изглежда празна за нашите очи, можем ли да твърдим, че тя наистина е такава?

 Нека призраците на незнанието не ограничават хоризонта.

 121. Твърдя и трябва да разберете, че това, което сега не може, утре ще бъде напълно възможно. Учителят също се грижи, за да запази красотата на вашия подвиг. Нещастието на хората е в това, че не разбират въплъщението и сложността на условията на подвига. Самотността е най-добрият другар на подвига, но понякога са необходими свидетели и тогава законите на кармата са особено сложни.

 Учителят може да даде главната линия на действие.

Учителят може да ви пази до известна степен, но танцът на сенките ще продължава да води своето хоро около вас. Трябва да си изработите ясно и твърдо отношение при срещата с демоните. Когато видите вратар, вие не се грижите много за неговата психика. Също когато срещнете престъпник, вие няма да започнете да разговаряте за космогония. Съкровищата на земята трябва да се очистват и при това нерядко трябва да се срещаме с демоните. Можем да си припомним от нашите минали съществувания редица срещи с такива ужасни същества. Стихиите вземат най-близко участие в земния подвиг, както стражата на две противоположни страни. Когато огънят се сражава със земята, могат да се забележат някои природни феномени. Могат да се очакват различни несвоевременни прояви. Земята е покровителка на старата мисъл, но огънят е бунтът на еволюцията.

 Каква нечувана борба водим при блясъка на стихиите! Неразрушимостта на първичното вещество дава устойчивост в борбата. Също тъй, както знанието за непрекъснатостта на съществуването окриля подвига. Кажете: "Сестри и братя, можем непрекъснато да се трудим и крилата ни ще растат със смяната на дните и нощите." На маловерците кажете: "Затоплете се и се подсладете при осъзнаването на Учителя, но не подхвърляйте камъни на пътя." В борбата на стихиите всяка стара мисъл е като преграда на светлината. Кажете: "Не усложнявайте тъканта."

 122. Безизходицата се явява на тези, които възлагат надеждите си на хората, вместо на силата на мисълта си. Огорченията от състоянието на хората текат като река. Но образите на Истината, които наричате идеи, властват над кармата на света. Поразителна гледка представлява борбата на образите на Истината в пространството. Докато множество хора доизгниват в изстъплението на невежеството и предателството, мислите на Истината вият своите небесни гнезда, които за реалната еволюция са много по-насъщни, отколкото преклонението на цели народи.

 Вие съзнавате делото на действителността и делото на Майя. Действителността е пространствената мисъл, а Майа е вниманието на хората. Имайте предвид, че всеки от Нас може да бъде огорчен от ниското състояние на въплътените. Но това няма нищо общо с плана на еволюцията, защото мислите творят. Нарастването и разпадането на единичното тяло и образите на истината дават възможност за повдигане в нови сфери. Всеки Учител на живота е основал своето значение само на образите на Истината и е творил бъдещето с мисълта, но не със съзнанието на тълпата.

 Макар пепелта на предишните клади да затъмнява зрението, огньовете на новите образи блестят в Безграничността. Когато ние сме зад границите на народите и държавите, не е ли все едно коя планета подхранва пространствената мисъл! Важното е тя да бъде наситена със съзнанието за общото благо. Тогава потокът на народите не може да смущава погледа, устремен в неизбежността на еволюцията.

 Почитането на местата, където е живял Учителят, не е поклонение на земята, не е църковна условност, а запалване на справедливостта в пространството.

 Много пъти сме се изнурявали поради положението на човечеството, но Ние не сме съжалявали нито за една еволюционна мисъл. Тези мисли израстват като вълшебна химическа градина. Умейте да мислите само за общото благо и Ние сме винаги с вас.

 Ще завършим с легендата: "Да погледнем към звездите. Казаха ни, че съсъдът на Мъдростта се е излял от Тушита и капките на чудесното питие засияли в пространството." Но Учителят каза: "Там сияе крайният резултат от стрелите на мисълта, защото мисълта пронизва лъченосното пространство и поражда световете."

 Творяща мисъл, не оставяй пространството да бъде украсявано с цветовете на светлината!

Коментирай първи!

Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани. При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане. Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Име:
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*
	ВКЛЮЧИ КИРИЛИЦАТА ОТ БУТОНА  ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СПАЗВАТЕ БЛАГОПРЕЛИЧЕН ЕЗИК В КОМЕНТАРИТЕ СИ Потвърждавам изпращане: