Occultism and Esoterics World Library.

Сам Аз идвам! Стрелите Ми летят към Моята Страна. Китните фиданки чакат градинари. Стените пазят Моите знаци. Шепотът носи Моя полъх. Нека храстите буйно растат. По-лесно е да ги разтво­рите, отколкото да ги насадите. Не се страхувайте от нищо. С повелята на Учителите ще подредите Нашите разнообразни цветя.

Погледнете как зеленее Нашето поле. Нужните фи­данки се разлистват, а сухите креят и чернеят. Чер­тайте картата на новата битка. Прибавяйте областите на духовна борба и очерняйте планините от предиш­на гордост.

По-добре с дрипавите, отколкото с лицемерните. От­кривайте огъня на духа в очите. Звездата на борбата грее не върху фраковете, а върху обикновената народ­на дреха. Запомнете: небето на труда и борбата.

3. Осмислете съизмеримостта в единство с необходи­мостта. На нея е посветено последното изпитание. Из­питваният казва какво смята за най-необходимо и съ­държанието на незабавния му отговор определя качес­твото на неговото съзнание.

4.  Полезността е променлива величина. Степените на по­лезност са колкото листата по дърветата. Пришествието изисква незабавно да прочистим пътищата, денем и нощем да изпълняваме Повелите, да се проникнем от Уставите.

Не Обичам лицемерието. Лъчът озарява подвига. На­къде да Изпратя лъча, щом вместо щит има мокра дан­телена кърпичка? Действайте незабавно и с твърда ръ­ка. Използвайте всеки миг. Та нали вървите не за зап­лата и не от страх, а водени от съзнанието за красота­та на Космоса.

5. Чуйте как се е зародил спорът между Буда и Девадата. Девадата попитал: „С какво трябва да започва всяко действие?" Благословения отговорил: „С най-необхо­димото. Всеки миг има своя необходимост, наречена справедливост на действието". Девадата настоявал: „Как да разпознаем необходимостта?" Благословения отвърнал: „Нишката на необходимостта преминава през всички светове. Неразбралите ще се намерят в опасна клисура, незащитена от камъните". Девадата не съзрял чертата на необходимостта и мракът прег­радил пътя му.

Устременият кон усеща дори с върха на копитото си на кой камък да стъпи най-напред. Доловете хармони­ята между подвижност, съизмеримост и необходимост. Много Наши исторически записи биват приемани за писмено наследство от древни законодатели. Често пъти дори имената на Христос и Буда затрудня­ват възприемането, но написаното върху камък лесно привлича искреното внимание.

Пламналата искра на духа е най-доброто следствие. Преценявайте кога да напомните Името и кога да ра­зясните същността на завета. Помнете това по всички пътища.

6. Изпратихме седем слуги на пазара за грозде. Първият изгуби парите. Вторият ги похарчи за отлежало вино. Третият тайно си ги присвои. Четвъртият купи зелено грозде. Петият смачка целия грозд, докато опитваше зрелостта му. Шестият избра умело, но разпиля гроз­дето по невнимание. Седмият донесе зрял грозд и на­мери листа, за да го украси. Всички минаха по един и същ път, в едно и също време.

Съблюдавайте духом и телом устава на Новия Свят, защото не е имало по-прекрасен подвиг. Преживяваме най-сложното време. Отраженията на съ­битията се тълпят пред вратата. Знаете как се устремява корабът, когато го издигне въл­ната. Подхранвайте духа, а не слуха.

7. За залагането на магнити. Магнитът кове проекцията на планетната еволюция, изявява неотменността, ут­върждава човешкия път. Магнитът бива няколко вида: монолитното тяло на водещата планета; част от тяло­то, съединена с останалите части; страничен предмет, получил връзка с магнита при допир. Магнитът или остава невидим, притегляйки течението на събитията, или служи за център на съзнателното действие, или озарява намерилия го човек.

Мрежа от магнити - пътеводни огньове - озарява чо­вешката история. Смисълът на магнита е да претворя­ва в действие пространствените идеи. Много магнити лежат под основите на градовете. Много от тях са би­ли намирали.

Повтарям, брилянтите в метеора, изпратен от про­странството, са символ, който изисква научно разби­ране.

Съберете всички минути на утрото н вечерта. Край на живуркането! Започна зарята на подвига. Съдбата е готова да отговори за всички тегоби, но приемете. От­ворете прозорец пред лъча.

8.  Качеството да бъдеш невидим често е спасително. Качеството да бъдеш мълчалив често е спасително. Качеството да бъдеш пазител на тайните е почетно. Качеството да бъдеш достоен за доверие е почетно. Молитвеното състояние дава ръст на духа.

9. Запалете всички сигнални огньове. Знаците трябва да бъдат разбираеми. Към всеки призован Отпращам зна­ци. Приемете ги. Понякога се налага да Прибягвам до прекомерни знаци, но те не винаги са приложими. Веднъж Ми се удаде да спася човек от пожар, но той не слушаше знаците и въпреки наставленията си счупи крака. Друг път, за да предотвратя полагането на пагубен подпис, Ми се наложи да употребя не само духовно въздействие, но н такава мускулна сила, че ръката остана задълго обездвижена; за да спася няко­го от опасен звяр, трябваше да го избутам от пътеката. Не предизвиквайте извънредни въздействия, а внима­телно се вслушвайте в спасителните сигнали.

10.   Необходим е духовен подем. Почитта към Учителя се изразява с действия. Ние живеем с чудесна мечта. Пътят Ни е осеян с подковите на подвига. Над Нашите шат­ри сияят лъчите на мъжеството. Радостно е да бъдеш обгорен от пламъка на истината. Нашият път е тронно удължен.

Нима не е щастие да се устремиш срещу нежизнената материя и да запалиш искри с копието на творящия дух? Учителят, Учителят, Учителят идва със стрелата на заповедта. Не бих приел спокойната повърхност на во­дата, но ще приема гърма, а Моите свитъци-мълнии ще преобразят свода на Вселената. Ще Изпратя гълъб за вестител, но ще се Спусна като орел! Воини Мои, потегнете доспехи!

11. Един от пълководците на Акбар попитал: „Защо закъ­снението и подраняването се порицават еднакво?" Ак­бар отговорил: „Друже мой, няма еднакви величини. Ако преждевременността съдържа находчивост, тя но­си рационално зърно. Закъснението е съединено един­ствено със смъртта. Преждевременността е съдима, а закъснението - вече осъдено".

12.  Заповядвам: осмислете събитията. Както Аз обещах да дам заповед, така и вие бъдете готови за действие. Ако Видя, че трябва да се пътува с камили - пътувайте! Ако Видя, че трябва да се лети - летете!

Ако Видя, че трябва да се плува - плувайте! Ако Видя, че трябва да се скриете под земята - скрий­те се!

Ако Видя, че трябва да се явите в полунощ - явете се! Ако Видя, че трябва да стигнете до изгрев слънце -стигнете!

Ако Видя, че трябва да покриете светинята с щит -покрийте я!

Ако Видя, че трябва да бодърствате - не задремвайте! Ако Видя, че трябва да Ми повярвате — повярвайте Ми!

Нека вашата мантра бъде: „Ще помогна за изгражда­нето на Твоята Страна в името на Майката на Света и на Моя Отец!"

Ще укрепим нашата сила с огъня на готовността и ще поемем по златните пясъци, защото вървим към Повелителите.

13.   Разкажете умело за желанието Ми всички да се трудят. Аурата расте само когато бъде напрягана.

Не бъдат ли посрещнати от еманацията на нервните центрове, небесните лъчи са безполезни. Онемяването и счупените ръце, за които стана дума, са последствия от небесни въздействия, ненамерили земен отговор.

14.   Сътрудничеството изисква не писма и уверения, а дей­ствия. Не говорете за любов, а обичайте на дело. Пре­даността също се проявява в действието. Не говорете излишни думи, а ги прилагайте на практика. Ако по време на атака воините нарушат бойния ред и започ­нат да уверяват своя предводител в обичта си, резул­татът би бил плачевен. Сега е времето на настъплени­ето и всеки камък трябва да бъде превзет с успешно движение. Пускайте умело стрелите.

Споменах, че лъчите са безполезни, ако не срещнат съответстващи еманации. Умората и раздразнението могат да ви лишат от важно послание. Достигнете Ни независимо от усещанията.

15.   Нека от космичните начертания се върнем към носе­нето на камъни и нека върху всеки от тях изпишем сим­вола на кръста.

Чуйте как Буда е избирал учениците си за подвиг. В края на занятията, когато умората завладявала учени­ците, Буда задавал изненадващ въпрос н очаквал мъл­ниеносен отговор. Показвайки най-обикновен предмет, Той предлагал да го опишат с не повече от три думи или в не по-малко от сто страници. Благословения из­правял ученик пред заключена врата и питал: „С как­во ще я отвориш?"; изпращал музиканти под прозоре­ца и заставял учениците в стаята да пеят химни с изця­ло противоположно съдържание; забелязвайки досад­на муха, предлагал на ученик да повтори неочаквано изречени думи; разхождайки се пред учениците, пи­тал колко пъти е минал; забелязвайки страх от живот­ни или природни явления, поставял условие да бъде преодолян.

Така мощният лъв закалявал острието на духа. Запом­нете и прилагайте!

16. Може да бъде явен Ушас на Новата Заря. Могъщата Светлина вече изгаря тъмата.

М... е Дух непоколебим. Моят дух знае как се кове мощта. Не Ме молете, а Ме призовавайте. Ръката Ми не ще се забави да се яви по време на боя. Как Ние прекосихме пустините? Как Ние избегнахме черните стрели? Как Ние обяздихме необучените коне? Как Ние можахме да спим под едни покрив с предателя? Как Ние превъзмогнахме огъня яа степна­та трева? Как Ние преодоляхме камъните на потока? Как Ние успяхме да намерим пътя сред нощната мъгла? Как Ние постигнахме непонятните желания? Как Ние съзряхме пътеката на живота? Наистина, чрез бодърстване на духа. Готови Сме да подадем хляба на живота всекиму, изб­рал същата пътека. Лъчът Ми осветява действията на духа. Нему са послушни съществата, облекли се в заградителния пурпур на мъжеството. Сред прашната плесен на страха лъчът-меч се превръща в бич.

17. Понякога е много трудно да се достигне до хорските сърца. Духът не може да си пробие път и обвивката дебелее. Приветстваме всички, които се озъртат като орли и превръщат мъглявото бъдеще в ясно огледало. Битката е грандиозна, но нека верните чуят: във всяка ситуация ще Запазим тяхното достойнство. Ще Насо­чим към полза вражите течения.

Заповедта към Моите воини не се повтаря. Очертайте възможностите и градете по-успешно Нашите пътища. Не се страхувайте, ако възможностите изглеждат раз­пилени. Моравата не израства изведнъж. Радват Ме младите, достойни да приемат отслабените струни. Разчитайте на незнайните и Невидимите.

18.   Заминаващите изпитват различни чувства. Едни усе­щат носталгия към старото място. Тяхната аура ся­каш се е сраснала с предметите. Други възприемат всичко край себе си като приключено и аурата им се вълнува устремена.

Научете се да различавате тези два типа хора. Често по външен признак може да се съди за най-главното деление.

Кои са Моите? Тези, които навсякъде са у дома. Тези, които не помнят скъпоценността на вещите. Тези, които с радост ходят в планината, които обичат песента на птиците, които ценят въздуха на утринния час, които по­читат действието повече от времето, които разбират цветята, които проявяват безстрашие без да го забелязват, които не обичат празните разговори, които ценят радос­тта от красотата, които разбират живота зад пределите на видимостта, които чувстват кога може да се вземе част от Амрита, които бързат да изпълнят пророчеството. Тези хора могат да използват Моята мощ. Като цар в Страната на Вихрите ще им Изпратя капка роса от дървото Елгарио, разкриващо бъдещия живот.

19. Тимур постигнал една от най-големите си победи ка­то запалил степта зад войската си и дал хиляда коня на пленниците да се спасяват. Ужасени, те препусна­ли към своите и всели страх, а воините на Тимур се носели подире им и разгромили неприятеля по-бързо от пламъка, защото нямали друг изход. Неразумният вожд пали пожар зад врага, а мъдрият -зад своите.

Така с било и по време на походите за покоряване на Азия. Завоевателите изкоренявали мисълта за отстъп­ление, като унищожавали мостове и бродове след се­бе си.

20. Чуйте една източна гатанка: „Кое е това нещо, което се радва да бъде погребано?" Отговор: „Семето". Семето на Плана лежи под почвата, но покълне ли, расте само нагоре. Учителят вижда новите възможно­сти. Степният пожар гони ездачите в една посока.

21.   Сред прашните маргаритки се възнася лилията на не­бесния пурпур. Живейте близо до небесното цвете. Зем­ните цветя са единствената жива връзка на Земята с Небето.

Кристалите на праната сякаш се утаяват в цветния пра­шец. В цветята Небето се спуска на Земята. Лишена от цветя, Земята би загубила половината от своята жиз­неност. Снегът също е важен. Заснежените планини се възправят като фарове на спасението.

III

1.     Когато обемът нараства, подовете и таваните се про­пукват.

Хората често не правят разлика между може и ще бъде. Струва им се, че може означава ще бъде. Но къде ос­тават подвигът и желанието да се преминат всички сте­ни?

2.     Представете си, че Земята е осеяна с безжични стан­ции. Само малка част от тях са под високо напрежение, но единствено те насочват живота на планетата. Има духове с високо напрежение, изградили своите акумулатори в предишни въплъщения. Твърдо убеде­ни в неразтворимостта на своето АЗ, те достигат до висшето разбиране за свободата.

Около станцията с високо напрежение се формира мре­жа от малки станции, приемащи нейните постоянни вълни. Високият дух захранва околните. Той напомня самотна кула, царстваща над пространството. Привле­чени от най-ранна възраст към такива магнити, хората неволно ги обременяват.

Подвигът не е отказ, а усвояване и движение. Кажа ли отказал се, разбирайте усвоил. Около отказването витаят забрани, докато усвояването предполага съзна­телно разбиране.

Как Повелителката се е отказала от световете? Тя е усвоила величието на бъдещето, а това осигурява не­ограничен духовен растеж.

Верността е качество, присъщо на духа с високо на­прежение. Истинското разбиране за подвига пък го пре­връща в радостно получаване, което се развива и води след себе си следващия подвиг.

Подвижниците са били изобразявани като плувци. Въл­ната на световната енергия носи онези, които са влез­ли в нейното течение.

Заплаха и загриженост са две различни понятия. Пре­дупредих един знатен ездач да се научи да скача от коня в движение. Той нарече съвета Ми противоре­чащ на обичаите в неговата степна страна. Впослед­ствие буйният му кон го понесе към урва, той скочи неумело и окуця.

Верните лесно се приобщават към световната вълна. Желаем само радост.

Устремете се към бъдещето. Изтрийте саждите на на­стоящето.

Действайте умело. Не рушете, а трупайте търпение.

Малцина ще тръгнат в отговор на призива без увъртания и ропот. Дайте на хората най-ценното, но в часа на призива те ще забравят дареното.

Единствено осъзналите стария свят могат да мислят за Новия! Таралежът има много игли, но те няма да му помогнат да стане цар.

Помощта Ни е полезна, бъде ли приета от тези, към които е изпратена. Радваме Се, когато не отблъскват подадената ръка.

Не живейте с приходи от пари. Това е нечиста печалба. По-добра форма за движението на благата е обмяната на вещите. В краен случай е допустима обмяната на стоки срещу пари, обръщани непосредствено. Не бъдете недоволни, освен от самите себе си. Не об­ременявайте други с вещо, което можете да свършите сами. Така ще унищожите робството. Не повтаряйте това, което можете да кажете веднъж. Не минавайте по един н същи път, защото дори камъкът на прага се изтърква. Не плувайте там, където трябва да летите. Не се обръщайте назад, когато трябва да се бърза. Не злословете, а преминете мълчешком. Покрийте се не с лъчи, а със стоманата на подвига. Растат ли криле, седло не е необходимо. Не юмрукът, а чукът забива гвоздея. Не лъкът, а стрелата достига целта. Не с моя Господ, а с твоя. Не със стени, а с огъня на мисълта се обградете.

6. Мислете, че нищо не ви принадлежи. Така няма да пов­редите вещите. Мислете как да украсите всяко място. Така ще се опазите от сметта. Мислете, че всяка нова вещ трябва да бъде по-съвършена от старата. Така ще укрепите стълбата на възхода. Мислете за прекрасния утрешен ден. Така ще се научите да гледате напред. Мислете колко жестоко е съществуването на живот­ните. Така ще започнете да жалите низшето. Мислете колко малка е Земята. Така ще разширите разбиране­то си за съотношенията. Мислете колко червено е Слънцето, скриващо се зад земната сфера. Така ще над­могнете раздразнението. Мислете колко бели са гъ­лъбите под светлината на лъчите. Така укрепва надеж­дата. Мислете колко синьо е небето. Така ще се приб­лижите към вечността. Мислете колко черна е мъглата. Така ще избегнете вледеняващото отстъпление. Мислете мъжествено за Висшите Ликове. Така ще про­карате чертата на единението. Мислете за щастието да обхождате планетата, насищайки я с духовност, да преминавате под съзвездията, явявайки се средоточие за лъчите на десетки хилядолетия.

Мислете непрестанно за Нашата водеща ръка. Така ще прокарате нишката на живота.

7. Когато някой се изпречи пътя ти, отмини в мълчание, ако знаеш накъде вървиш. Когато търсиш подслон за през нощта, приготви добра вест за стопанина. Когато дойде време да си тръгнеш, намери поздрав за остава­щите, ако е широк твоят път. Когато разцъфти крайпътното дърво, не чупи клоните му. Може би то ще за­радва идващите след теб. Когато чуеш поздрав, не от­връщай със злъч. Когато чуеш пееща птица, не тръс-кай дървото. Когато видиш идващи деца, кажи: ние ви очаквахме. Когато бързаш за обед, стъпвай по сухите камъни. Когато си решил да отдъхнеш, успокой ми­сълта си. Когато получаваш нещо приятно, не го за­писвай в бележника си. Когато мислиш за обидата, ог­ледан къде е сметта по пода.

Коментирай (2)

Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани. При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане. Вашият IP адрес - 38.107.191.87 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Име:
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*
	ВКЛЮЧИ КИРИЛИЦАТА ОТ БУТОНА  ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СПАЗВАТЕ БЛАГОПРЕЛИЧЕН ЕЗИК В КОМЕНТАРИТЕ СИ Потвърждавам изпращане: