Occultism and Esoterics World Library.

Как ни влияят земетресенията, ветровете и бурите? Какво е отражението на човешката аура върху расте­нията? По тези въпроси може да бъде създаден цял нов институт.

Съпоставяйки пулса на различните елементи, ще на­мерим нишката на космичната координация. Тук няма нищо ново, но значението на сътрудничеството меж­ду световете може да бъде показано нагледно дори на рецитаторите, чийто дух е като на хлебарките, навре­ли се по кьошетата.

Шийте от широко по-широко. Определете в училище­то награда за най-много зададени въпроси. По-рано плащаха за отговори, а сега - за въпроси.

6. Преди излизането на астрала понякога се наблюдава течение от прешлените. Центровете се развиват раз­лично и настъпва време, когато различията трябва да бъдат изравнени с покой. На акордирания роял не трябва да се свири известно време. Дори скалите се пукат под въздействието на опреде­лени вибрации, но хората трудно пренасят това добре известно явление върху своя организъм. Понякога шепотът е по-тежък от взрив. Комбинациите на нервите са тъй многообразни, че следствията труд­но могат да бъдат обхванати от закони. Физическото и духовното състояния са тясно свързани. Правилното разгаряне на огньовете е умение, което се постига само чрез личен опит. Огньовете са кла­денци на лъчите.

7. Световната мисъл предава световното съобщение. Изграждането на Новата Страна изисква световно разбиране.

Нима се Нуждаем от красноречие? Духовното докос­ване е много по-мощно средство. С един жест се взи­мат важни решения. Думите са ценни не по количест­во и външна форма, а с вътрешната си същност. Гово­рете кратко. Ковачът не трябва да подрънква с чука. Христовото Учение може да бъде изписано върху длан.

8.  Полетът на духа не се измерва с часове. Духът се носи между планетите извън времето и удължаването на то­зи миг би предизвикало разрив между уплътненото тя­ло и ментала.

Действайки извън времето, духът постига четирина­десета степен на слуха, докато в земната сфера е дос­тъпна само девета. Степените на слуха позволяват да превърнем различни елементи в наши сътрудници. Дори ромонът на дъжда има свое значение. Земното творчество ще обогати много пътища.

9. Ще разсеете мрака, ако пренасочите своето мислене. Не думите, а бързоходците-мисли тъкат аурата. Нашите дела трябва да бъдат плодотворни в духовен и в материален смисъл и качеството на мислите има голямо значение за това.

Помнете за благото и полезно единство, а също и че Ние отлично преценяваме глупостта. Тя ще се подс­лони и в голямото дело, но не на горния етаж. Бъдещият свят има нужда от просветление на съзна­нието, а не от високопарни думи. Повече Ценим де­ловия финансов отчет, отколкото купчината мъгляви фрази. Мислете за света. Творете практични мисли. За Новия Храм е потребна находчивост. Удивете на­рода със съобразителност. Неудобно е да се върви в пеленки.

10.   По-лесно е да превалиш планина, отколкото да изпра­виш човешката опашка. Нашият Лъч стремително търси.

Щитът Ни може да бъде разбран от мъжествените.

11.  В умната религия няма обърканост.

12. Отричащите Бога не са Го виждали, но как ли изглеж­да богът на кръчмарите? Голяма би била продажността на Христа, ако прикрива за една свещичка всяко предателство.

Няма нищо по-лошо от свещта на подлостта. Христос не се нуждае от такива поклонници. Свещите им пок­риват със сажди Неговото одеяние. Дори водите на Йордан и Урдар не ще заличат следите от такива приношения.

13.   Легенда за Буда. Едия чист човек искал да види Буда, концентрирайки се върху различни предмети, но ръ­цете не успявали да уловят мъдрите образи, а очите -да пронижат почитаните предмети: явлението не идвало.

Накрая, коленичил в молитва, търсещият усетил на челото си паяжина. Отмахнал я и дочул ясен глас: „За­що отблъскваш ръката Ми? Моят Лъч те следваше, позволи Ми да те прегърна".

Тогава в човека затрептял слънчевият змей и той на­мерил отхвърлената нишка. В ръцете му тя се превър­нала на четиридесет бисера с Лика на Буда. По среда­та имало камък с надпис: СМЕЛОСТ, ОТЧАЯНИЕ, РАДОСТ.

Последователят на Буда получил радостта, защото знаел пътя към нея.

Мисля за крилете. Делата са наистина крилати. Коне разснчат земните пространства и като вихър се носят творческите стремежи. На бой, на бой, на бой! Наистина, величествена с картината на духовния океан! Призоваващият глас звъни и тътне. Приелите оръжието на духа се стремят към престола, защото Девата на Света е завършила покривалото на духа. На бой, на бой, на бой! Чувам призива и скланям глава пред повелята на Благия Повелител.

14. За онези, които пречат и заплашват. Надеждата, че скъсаната тъкан на света може лесно да бъде закърпена, е проява на лекомислие. Дори простият звук носи от далечината неочаквано ехо. Пратката на духа пронизва пространството дълбоко и отваря труднолечнми рани.

Ръката, вдигнала се срещу Плана на Повелителите, отхвърля щита. Може да разрушите къща, да отсече­те дърво, но да възпрепятствате Плана на Повелите­лите?!..

Не Заплашвам, а Говоря за едно обикновено следствие. Всяко отклонение на докосналия космичния вихър му навлича следваща вълна. Да попаднеш под нея е все едно да се намериш под петата на гигант. С добрина Молим, не отблъсквайте водещата ръка. Горко на изостаналите.

Нима е чест да Ми нанесете рана? Преди това върне­те всичко, което сте получили от Мен. Не бихте мог­ли да го направите, дори ако добавите черния дроб и сърцето си...

Как ще ударите дарилия ви с талант? С какво ще сте по-различни от грабителите? Не каляйте ръката, която дава, защото калта ще се превърне във ваша проказа. Нашето Братство почита съзнанието за благодарност. Разберете собствената си полза!

15. Жертвата е власт, а властта - възможност. Значи вся­ка жертва е преди всичко възможност. Отхвърлете лицемерното схващане, че жертвата с ли­шение. Не Приемаме лишения, а Даваме възможности. Има ли истинска жертва, която може да ощети? В На­шето хранилище са събрани много жертви и всяка е била полезна за своя приносител. Нямаме обичай да Говорим за жертвите, доколкото жертвата е изгодно предприятие.

Дребните търговци обичат да си поплачат за загубите и да се престорят на обидени, но истинският промиш­леник на живота знае: всеки разход допринася за де­лото. Не жертвата, а грабежът носи загуби. Христос съветва да се раздават духовни богатства. Бездуховните тълкуват думите Му като напътствие за раз­даване на заграбеното. Първо грабят, а после, просъл­зени, дават и се възхищават от собствената си доброта. Не столове н стари кожуси, а богатство без тегло е имал предвид Учителя! Само духовният дар раздвиж­ва блюдата на везните.

Да погледнем сътрудниците. Лишил ли се е някой от нещо? Не, всички са добавили. Нима не е добавка да станеш повелител на новото царство? Богато е то и няма да обеднее, ако счупим част от домакинските съ­дове.

Несъмнено ръцете растат и книгата на благодарност­та може да бъде преразгледана,

Съветвам промишлениците на живота да имат замес­тници за всички длъжности. В големите предприятия е важно делото, а не личността.

Кой може да твърди, че е дал? Ще разтворим Нашите търговски книги и ще докажем кой колко е получил. Съвсем не е лесно да се направи жертва, когато жерт­вата означава възможност, възможността - полза, а ползата - разумно сътрудничество. Сътрудничеството е Алатир - камъкът, който или възкресява, или изгаря. Самоотвержеността отваря Вратата на Разбирането, а вехтата жертва на ненужни вещи се люлее на един клон със себелюбието.

16. Всяко въплъщение е свързано с определен характер, най-подходящ според връзката на времето. Знанието за минали прояви може да помогне на бодърстващите духом, но е безполезно за сънливите. Лун­ният живот трябва да се изживее.

17. За ненарушимостта н подвижността на плана. Тези условия се съчетават трудно, въпреки че лъчът на слън­чевото съзнание ясно очертава границата помежду им. Подвижността е залог за претворяването на плана в живота.

Колко пъти, поели към Египет, се озовавахме в Монго­лия. Колко пъти, намерили ръкопис, го скривахме отново. Колко пъти изграждахме стени и отново ги събаряхме. Колко пъти, обърнали коня по пътя за дома, отново го пришпорвахме в тъмната нощ, защото, пренощували вкъщи, бихме нарушили плана. Привидната изменчивост е само вибрация на живота. Пътищата към ненаруши­мостта дишат, издигат се и се спускат като вълни.

Утвърдило плана. Нашето същество с готовност изби­ра прекия път. Едва облекли европейски дрехи. Ние без колебание изваждаме монголски кафтан. Едва устано­вили местожителството си, Ние сме готови да отпла­ваме. Ненарушимостта на плана Ни прави подвижни. Ние не сме вечни странници, а устремени пратеници, събрали сили от съзнанието за ненарушимостта на пла­на. Под ярката му светлина преминаваме всички вися­щи мостове. Нищо не е в състояние да го засенчи. Не­нарушим е планът, който е полезен за всички. За кого не с полезен планът на Новата Страна? Нека тръгнем зорко дори в тъмнината. Ако Учителят каже: „Минете през потока", значи дъното е проверено, но трябва да стъпвате върху камъните. Един ще започне да строи мост, друг ще наеме плувец, трети ще седне да чака водите да се оттекат, но ще се намери някой, който ще изтъче сребърната нишка на духа и ще мине по нея без тежестта на тялото, защото ще Поема тежестта му.

Ненарушимостта и подвижността - двете сестри на подвига - живеят под един покрив. Прекрасният стремеж отвежда при Висшата Светлина.

18. Чуйте думите на Разбралия всички вярвания и Преми­налия през всички народи: „На всеки според ръста ще Въздам. Кесията си всеки сам скроява. Треперещият ще плати сметката си на Мен. Усмивката към Моя враг ще се превърне в гримаса. Оставете на Мен Моите врагове.

Който помисли за брата си погрешно, връзва тежест на крака си. Плевелите задушават духа. Не мога да хвърлям жълтици в копривата. Не е голяма чест да посадиш градина от обиди. Зрящите събират зрелите плодове.

Посрещащи и отговарящи, на Мен отдайте Моята пе­чал и Моята радост за вас. Настройте везните чрез силата на Христа, на Буда, на Месията, предопреде­лен от пророците на Истината. Покажете Ни всичко голямо и се засрамете от малкия червей, нарушаващ правилното тегло. Даващият получава. Нека правилно пресметнем кой колко е дал.

Наляво - страх, себелюбие, корист, подозрение, принизяване, самосъжаление, зло тълкуване на Учението, подло шушукане, предателство с дело или с помисъл. Надясно - отдаване, състрадание, смелост, преданост, неотклонност, зоркост, подвижност, осъзнаване на щита, път и светлина на подвига, украса за храма на духа, справедливост, възвеличаване на доброто. Наляво - загуба и плащане. Надясно - получаване. Всеки сам ще отмери. Ние виждаме и чуваме независи­мо ден ли е или нощ, а пратеникът вече оседлава коня. Изпращам ви Моето преуспяване, заключено от ве­кове. Пазете чист ключа към него. Така оповестете".

19.   Притча за задаващия въпроси. Дгулнор се просла­вил с голямата си мъдрост. Той имал щастието да по­лучи Учител от Свещената Подземна Страна, който обаче бил лишен от език и дясна ръка. Вдъхновен, ученикът задал въпрос. Учителят кимнал с глава. Ученикът задал два въпроса и Учителят кимнал два пъти. Станало тъй, че ученикът непрекъснато пи­тал, а Учителят постоянно кимал.

Три години продължило задаването на въпроси. Три години кимал Учителят. „Значи, според Твоя опит, всичко е възможно?", попитал накрая Дгулнор. Учи­телят не само кимнал, но се поклонил до земята, като разтворил дрехата на гърдите си и показал изображе­ние на Благословения, раздаващ с двете си ръце. Така била утвърдена мъдростта и възвеличено твор­чеството на живота.

Наистина, чрез една въздишка разбираме простран­ството. Думите са безсилни пред необятното. Няма мисъл, способна да обхване Светлината. Застанали пред Слънцето по изгрев, приели лъча в слънчевия си сплит, усещаме победата над океана, за­щото със Светлина докосваме Светлината на духа. Духът, способен да каже отдадох всичко, за да при­ема всичко, е осъзнал главното. Не отричането, а ут­върждаването има над себе си Ръката на Буда.

20.   Полетите на финото тяло биват двояки: то или изтича от нозете и блуждае безцелно, или преминавайки през горните центрове, лети в изпълнение на духовни зада­чи, за миг прекосява океани, учи хората, подхранва аурите.

Само необикновен устрем и находчивост могат да зас­тавят духа да съсредоточи въздействието си върху фи­зически предмет. Духът обикновено упражнява духов­но въздействие и забравя, че предметите могат да бъ­дат отличен проводник.

Действа не само астралът, но и менталът. Ние не це­ним действията на астрала. Важно за Нас е съзнани­ето на ментала. Не е проста работа да наточиш острието на силата.

21. Недоволството н сънливостта сътрудничат на мрака. Да можехте да видите следствията от недоволството, да осмислите колко мъртвешка е сънливостта! Лука­вото жило на недоволството прониква навред, а тъпа­та сънливост размътва главата на победителя. Нима ще обгорите грижата към вас с недоволство! То е разбивало велики дела и е стоварвало мълнии върху изпратилите го.

Запомнете, при Нас недоволни няма. Няма я и сънли­востта, с която ви поръсва тъмната сила. Сънливостта не е Наша сестра. Докосналите Светли­ната няма да се пронижат с недоволство и няма да се вкаменят.

Избягвайте прашната сънливост. Ценете щита. Казвам го за последен път, защото Законът забранява да се повтаря на глухи!

VII

1. Хората носят отговорност за своите мисли. Преди съ­деха за действия, после разбраха значението на думите. Време е човекът да опознае пожара на мисълта. Овладейте мълчанието, сред което пречистваме сво­ите мисли.

Нима ръмженето на тигъра е по-страшно от предателската мисъл? Човечеството натрупва тежка карма не само чрез действия, но н чрез мисли. Духът, неосъзнал еквивалентността между мисъл н слово, си навли­ча страдания. Само безумците наричат това предуп­реждение заплаха. Ние не заплашваме, а посочваме примери и полагаме грижи. Всеки е свободен да скочи в бездната, но трябва да бъде предупреден. Нека в мрачното време отправим мисли към бъдещето.

2. Всеки ще претегли сам. И от най-добрия план може да се направи курник.

Отмерването в злато и сребро не е Наша работа. Свет­лината грейва, когато бъдат забравени всички услов­ности. Радостно приета, загубата се превръща в нес­метна печалба.

Смелостта, извираща от отчаянието, ни прави самоот­вержени. Възвишената смелост не чака награда. Отчая­нието не чака награда. Отчаянието е пределът, конто приближава подвига.

Чукам под дъжда. Хората се боят само от мълнията, но понякога в торбата на просяка е скрито нещо по-страшно.

3. Притча за Христос. Една привечер Христос седял на къщния праг. Минал книжник и попитал: „Защо си сед­нал на входа?"

„Защото Съм праг към духа. Ако искаш да влезеш, мини през Мен."

Друг казал: „Нима синът Давидов седи на кучешкото място?"

„Наистина, ти хулиш Давид, Моя Баща", отговорил Христос.

Мръкнало. Трети книжник подхвърлил: „Седиш, ся­каш се боиш от своя дом".

„Чакам нощният мрак да Ме освободи от лицето ти. Наистина, мрак в мрака ще се скрие!" После станал и посочил към планината Мориа, къде­то се издигал Храм: „Моят дядо създаде каменен храм, а седи под платното на шатрата". „Безумец, почита Соломон като жив", промърморили книжниците и си тръгнали в незнание. След тях от къщата надникнала Мария и като видяла Христа, казала: „Учителю, сподели нашата вечеря". „Дарът на сърцето сияе в тъмнината", отвърнал Христос.

4.  Притча за Христос. Един член на синедриона попи­тал Христа: „Ще дойдеш ли при нас, ако Те повикаме?" „По-добре да отида на гробището, че там няма лъ­жа".

„Защо не ни признаваш, след като един от нас е вен­чал Твоя баща?"

„Когато се срине вашият дом, тогава ще дойдем Ние". „За какво ще дойдете - да рушите или да градите?" „Не за рушене н градеж, а за очистване ще дойдем. Не ще Обърна лице към старото пепелище". „Нима не уважаваш праотците?!" „На пиршество раздават нови съдове. Уважаващият дядо си не пие от неговата чаша".

5. Притча за Буда. Един овчар видял човек, който седял под дърво, потънал в размисъл. Решил да му подражава. Разположил се до него и захванал мислено да брои ов­цете си, да пресмята печалбата от вълната. Двамата седели известно време в мълчание и накрал овчарят залитал: „Господарю, за какво мислиш?" „За Бога", рекъл онзи.

„А знаеш ли за какво мислех аз?" „Също за Бога".

„Грешиш. За печалбата от вълната, която ще продам". „Наистина, също за Бога, само че моят Бог няма ни­що за продай. Твоят пък трябва първо да отиде на пазар, но може би по пътя ще срещне разбойник, който ще му помогне да се обърне към това дърво". Тъй говореше Гаутама: „Ако сте намислили да ходите на пазар, сторете го по-скоро и се връщайте".

Търговец на маймуни пътувал с кораб. През свободно­то си време той ги научил да вдигат платната, подра­жавайки на моряците. Излязла буря. Екипажът се втур­нал да прибира въжетата, но маймуните, които знаели само да вдигат платната, правели тъкмо обратното. Корабът потънал, защото Учителят предвидил само ясно време. Тъй говореше Буда, Обновителя на Лотоса на живота.

6. Защо Отхвърлям магията, а Говоря за циментиране на пространството, за въздействие на кръга, за множест­во напомнящи магия условия? Магията предлага за­местител на живота, докато Ние учим как възможнос­тите на самия живот могат да послужат за усъвършен­стване на битието.

Коментирай първи!

Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани. При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане. Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Име:
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*
	ВКЛЮЧИ КИРИЛИЦАТА ОТ БУТОНА  ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СПАЗВАТЕ БЛАГОПРЕЛИЧЕН ЕЗИК В КОМЕНТАРИТЕ СИ Потвърждавам изпращане: