Occultism and Esoterics World Library.

8.  Посрещайте вълните красиво - не като получаване на сладки пирожки, а като изковаване на меч; не с озахарени пръсти, а с мощната десница на духовен воин. Да тръгнеш срещу врага, без да го признаваш, да стиг­неш до Вратата, без да се обърнеш - ето Нашият път. Ние познаваме походката на предопределените по­бедители. Не подскачайте. Дайте Ни възможност да се възхитим на непобедимата ви стъпка. По-достойно за лъча е да осветява вървящите, отколкото да следва скачащите.

Хората умеят много неща, ала рядко - да свършват красиво. В зарята на утрото или залеза, по време на поход или при отстъпление, в полет или при гмуркане, помислете за Нас, Наблюдаващите. Ще бъде красиво и достойно.

Нима трябва да отваряме страницата от Историята, разказваща как великаните се затрудняваха да прекра­чат ручеи, как грозното засенчваше лесното и умът се луташе, загубил красотата на съжденията? Сложните задачи са само радост за математика! Помнете за мощ­та на мълчанието.

9.  Огънят обгаря несъвършените мисли. Как иначе ще напълним люлката на истинските постижения? Опитът за пропускане мисъл по лъча е много важен. Аурата изразява човешката същност, а ценността на отделните мисли зависи от духовната им консистенция. Тялото на мисълта може да бъде изпитано с особен лъч: възвишената мисъл ще приеме цвета на аурата, а низката ще изгори под въздействието на лъча. Това е същевременно и дезинфекция на пространството. Лъчът прорязва пространството и намира прекрасни съкровища, а червените и оранжевите пламъчета са престъпни отровители. Нека пречистим димно-оранжевите планетни, слоеве. Унищожете силно заразните бацили на низките мисли. Грижете се за мислите, а не за произнесените думи. Десет мисли се раждат, дока­то бъде произнесена едничка дума.

10.   За правдивостта на основата.

Ние отбягваме астралния свят, който, както сте забе­лязали, наричаме струпване.

Астралните тела имат обем и тегло. Те запазват много от особеностите на земния живот, в това число и от­носителността на знанието, но освобождавайки се от земната обвивка, получават възможност за духотворчество. Представете си резултатите, плод на относи­телни знания. До измисления Олимп се възправя урод­ливата фабрика, неосъществена на Земята. Срещат се и оазиси на хармонията, но като цяло астралният свят е фантастично гробище на човешките преживявания. Обикновените медиуми, потапящи се в астралното клише, стават проводник на лъжливи представи. Пушекът от земната кухня вреди, но по:важно е да знаем пътя за преодоляване последствията на относителност­та - духовността, която ражда истинската правдивост. Събуждането на духовността е космично условие.

11.   „Радостта е особена мъдрост", казва Христос.

Нищо не събира есенцията на праната така, както ра­стенията. Общуването с растенията заменя дори пранаямата. Внимателно изучавайте строежа на расте­нията. Техните пори нарастват не само чрез нови лис­та и цветове, но и чрез отстраняване на мъртвите части. Законът за храненето от Земята посредством пипалцата на растенията ни дава възможност да черпим от тях жизнеспособност. Така нареченият натуровалорис се приема чрез обонянието и зрението при съз­нателно съсредоточаване.

Живите растения, съхранили своята жизнеспособност, са изключително ценни. Полезни са и препаратите, су­шени на слънце. Не допускайте разлагане. То винаги привлича несъвършени духове. Следете състоянието на откъснатите цветя. Не външността, а мирисът из­дава разлагането.

Когато сезонът не е подходящ за цветя, от голяма пол­за са хвойновите дръвчета. Те натрупват жизнеспособ­ност като електрическа машина и дори надхвърлят ефекта от правилното дишане. Кондензиран запас от прана може да съберете и без ритуално дишане. Раз­бира се, покоят е условие, което засилва действието. Не магията, а живото разбиране за природните сили, ще ни дари със свежи възможности.

12.   Земята е неделима част от заобикалящото я цяло. Менталният свят не е скрит зад непристъпни стени. След време неизбежният сега престой в астралния свят ще бъде значително съкратен. Духовното разви­тие приближава проявата на ментала.

Deva Chan е място на приятни преживявания и поради това - опасно за слабите духове. Когато настъпи вре­ме да се напусне тази Валхалла, менталът тласка към подвиг, но астралът, загубил желание за нов труд, оказ­ва съпротива.

Именно духът, запазил някъде дълбоко в себе си спо­мен за прекрасните светове, не позволява спиране. Зад всички натрупвания живее неизразимата, твърдо осъз­ната възможност за връщане в лоното на Светлината, откъдето е излетяла искрата.

Чувствителният дух не може да избегне пристъпа на световна тъга. Отделянето духом от земния план ви­наги предизвиква свиване на центровете. Същото из­питва н смелият летец, когато се издига над земята -едно потрепване в сърцето.

Стремежът нагоре, отвъд пределите на известното, и взаимната помощ са цел в смисъл на съществуването. Представете си без всякаква механика, че стоите вър­ху скала и наблюдавате феномена, наречен природа. Ако възторгът не свие сърцето, след този стадий идва осъзнаването на Необятността.

Някои лесно се примиряват с натруфения Астрал, но той не ви подхожда - само килиите на знанието сочат верния път.

13. Всеки Велик Учител говори за непрекъснатост на жи­вота, но оказващият отпор материализъм лишава уче­нията именно от това указание.

Земната материя се отличава с голяма плътност. На планетите, стоящи по-ниско от Земята, материята е твърде груба, а на тези от следващите еволюционни стъпала - хармонична с духа. Затова Земята се явява повратна точка.

На висшите планети има несъвършенства, но не и упорство на материята. Там търсенията не изискват разход на сили за ненужна борба; материя и дух се сливат без противопоставяне.

Ние не отричаме ценността на материята. Защо коле­лата и хотелът на парния локомотив трябва да спорят? Колкото по-добре работи котелът, толкова по-добре за колелата. Отговорникът по колелата, който ги обя­вява за най-важна част от системата и кани всички да се возят, забравя главното: без двигател те могат да се търкалят само по надолнище.

По своя строеж материята и духът не са врагове. Защо да спираме движението към прекрасната Безпределност? Защо да трупаме призрачни бентове около Зе­мята? Съжаляваме напразно задържалите се пътници. Земните спирки са временна необходимост. Защо са ни сто въплъщения, ако с десет можем да прекрачим прага?

Помнете последния Велик Учител, приел позорна смърт за това, което изглеждаше отдавна известно на човечеството!

14. Материята има лукава поглъщаща способност. При­ближилите я заради нейното конкретно състояние не получават имунитет на духа и се потапят в тъй наре­чената майя. Без усъвършенстване на същността, ве­щите придобиват отровна обвивка.

15. Духовното разбиране привлича множество малки съ­трудници, населяващи въздуха. Между духа и матери­ята отдавна можеше да бъде установено съзнателно сътрудничество. Ето защо враждебността на материята наистина буди съжаление.

Хората търсят незабавни материални придобивки. До­ри умните, непретеглили последствията, бързат да при­емат чин. Гробището - паметник на обособилата се материя - е пълно с високи чинове. Материята е много важна, но изпълнява своето све­щено предназначение само в единство с духа. Негра­мотен е както бездуховният почитател на материята, така и адептьт, отхвърлил интелекта. И все пак в духа може да се лети, докато материята няма криле. Ду­ховността, проявила се на Земята, отваря високата Вра­та.

Отхвърлил страха, човек може да осмисли действи­телността.

16. Независимо от безкрайното си многообразие, лъчите формират две ясно различими групи. Едната може да бъде разкрита на съвременното човечество, а другата, разрушителна без развита духовност, принадлежи към съкровеното знание.

Всеки лъч защитава само в пределите на своите родо­ви цветове: виолетовият не понася дори висшия жълт; семейството на червените тежко уврежда външната об­вивка на аурата. Усъвършенствайки се, овладяваме нова защита, като поглъщаме различните лъчи със своя лъч. Собствената ни цветова гама анулира изтощителното въздействие на разнородните припламвания. Носите­лят на виолетова аура, например, ще започне да виж­да всичко във вълните на виолетовия и синия цвят. Това означава, че неговият щит укрепва. Със своя океан той залива поразените места. Чуждите цветове сякаш по­тъват в натрупванията на неговата аура. Тези натруп­вания могат да бъдат създадени само отвътре. Затова собственият цвят на духовния огън е добър знак. Всяка едноцветна аура е структурирана от три вълни, отговарящи на трите главни естества; телесно, астрално и ментално.

17. Ние виждаме разгръщането на предопределените съ­бития. Тихите фигури - искри в мрака - преминават сякаш извън живота и носят усещането за някакво на­пускане, но Ние ги оценяваме според подвига. Предхождащите н следващите събития протичат неза­бележимо. Престол, манастирска килия, обущарска работилничка - ролята няма значение. Натрупаната по-рано аура съпровожда последния път. Тя продължава да расте и сякаш покрива необикновената чувствител­ност, но постигнатото качество остава неизменно. Нео­бикновените деца, понесли свой духовен свят, се раз­познават от най-ранна възраст. Те почти никога не се ограничават с една специалност. Липсата на специал­ност е характерен белег - като че ръцете се протягат към Чашата.

Преглеждайки миналите животи на такава личност, ще я видите като представител на религиите, царствата, науките, изкуствата, механиката, очакваща и готова все­ки миг и без капка съжаление да тръгне на път. Подвигът назрява, когато правилната оценка за красо­тата на материята се съчетае с устрем към духовно извисяване. Суматохата на живота вече не привлича. Оформя се съзнанието за необходимостта от промяна. Подвигът е краткотраен или дори мигновен. Необхо­димостта за конкретното действие съществува отдав­на и крачката на живота се осъществява напълно естествено.

Най-трудно е да се съвместят възхищението от мате­рията и проявите на духа. Съжалението за материята и духовното обособяване са задържали много прек­расни търсения! Възприелият с лекота сродството меж­ду дух и материя е изминал значителна част от пътя в избраните предишни животи.

Най-ревностният отшелник, проклинащ красотата на света, затваря пред себе си Вратата. Ученият, загър­бил Извора, се самолишава от полети в страната на завоеванията. Децата разбират това просто условие, но възрастните го отхвърлят като глупост. Влакът на подвига следва особени пътища. Болезнено е да очакваш онова, което духът вече знае. Сякаш времето е спряло и пожар е унищожил натрупаното богатство. Христос казва: „Не знаете ни часа, ни деня". Той из­рича и друга формула с думите: „Защо Ме остави, Гос­поди?", имайки предвид знанието на духа. В послед­ния миг, преди затварянето на земния кръг, ни обгръ­ща като че безвъздушно пространство, а после плам­ваме с всички натрупани огньове. Чрез блокиране на съзнанието се осъществява скокът над бездната.

18. Вещите запазват около себе си особена атмосфера. Още преди да прочетете документа, може да усетите заложеното в него настроение. Учението ще се задъл­бочи значително, когато може да се предаде същността на явлението. Допуснете духа и ще овладеете чувст­вителните апарати.

„Нищо не може да ни учуди", казват хората и тутакси се изумяват, дочули тайнствено шумолене. Самотата на последното въплъщение. Трудно обяснимо от земна гледна точка, това условие става неоспоримо и просто, преминем ли чертата на земното битие. Послед­ното въплъщение донякъде напомня акостирането на кораб: машините спират, пътуването е завършило, път­ниците са ангажирани около разтоварването на багажа. Неотдавнашните съвместни занимания сякаш не са съществували. Колко повече са усещанията на организ­ма пред коренната промяна! Устремът към средствата, изразяващи последното действие, интуитивно нараства.

19.   Случва се преди тръгване да замлъкнат всички гласове. Дори да познаваш този закон, ти става страшно. Според египетските мистерии посвещаваният застава пред абсолютна тъмнина и трябва непоколебимо да влезе в Неизвестното.

Сега, когато Христос се отказа от чудесата, преходът към Неизвестното трябва да става по нов начин. Бъде­щата епоха ще заличи границите между световете и формулата с човешки ръце и нозе ще претвори еги­петските мистерии.

20.   Тялото трябва да бъде обгърнато от защитна мре­жа жизнеспособни рубинови искри. Това важи дори за лилавите и сините аури. Проявата единствено на отдалечени от Земята тонове прави притежателя им твърде чувствителен към земните условия. Аурата чес­то нараства, изтласквайки земните знамена. Терос и Тамас трябва да работят като братя- Представителите на Терос и Тамас трябва да се неделими.

Духът изпълва аурата с излъчването си, но мрежата прави излъчването компактно. Чрез осъзнаване на мре­жата ограждаме излъчването, но нейното разпрости­ране е невъзможно без Терос, чийто лъч-фенер трябва да проследи пробива. Не допускайте несъответствие при допира с външния свят. Мрежата се регулира от съзнанието и заповедта на волята. На пръв поглед пробягващите искри напомнят работещ апарат, но те са стражи, готови да отблъснат врага.

VI

1. Защо е решено да се Откажем от чудесата? Този път е несъвместим с хармонията. Чудото или не се получава, тогава то е просто вредно, или издига човека до степен, която околната среда не може да издържи, или тласка завистниците към злини. Мъжествено навлезли в пъл­ната Светлина н съзнателно скрили необикновените си прояви, допринасяме за хармонията. Истинското действие е резултат от разширяване на съзнанието. Лъчът на разбирането за предначерталата необятна мощ съединява готовите души, но без готовност, чу­дото събужда единствено празно любопитство. Из­ползвайте силата не за демонстрации, а за постъпа­телни действия. Ръкотворният факт ще направи неви­димата н притулена зад следствията същност близка до съзнанието на хората. Висшето духовно творчест­во трябва да бъде последвано от материални действия. На духа подобава да пребивава в дух. Нека в земния план се проявява ръката. Ръкотворното не събужда не­навист.

Съобщавайки Божиите повели, предците закривали лице, а после започвали да рушат материята, източ­ник на неовладени сили. Разбира се, това породило инквизицията, чиято същност се изразява в преслед­ване на необикновеното.

Но представено като съдбовно следствие от сътруд­ничеството, необикновеното става достъпно дори за тълпите. Нека затова чудесата останат само в съзна­нието на малцината, способни да надникнат в Безпределността. Получава се нещо, обратно на известното от древността. Тогава жреците пазели чудесата за тъл­пите. Сега чудесата стават привилегия на жреците. Основа на еволюцията е стремежът към истинско съ­трудничество. Единствено творчеството ще победи невежеството. Нека първоначално формите му бъдат дори ужасни, нека в задните дворове майсторят слън­ца от трески, но кипящият поток ще пробие стените на материята.

Новите открития изострят чувството за единение. Не­ка стремежът към открития замени борсовите игри.

2. Красотата ще ви помогне да се ориентирате сред хаоса от отломки. Няма друг подход към пъстрата шлака на мислите. Намерите ли купчина доброта, готовност и подвижност, пристъпете към нея с лопатката на красо­тата. Общуването с народа крие прекрасен огън. Недоволството е само знание за възможностите. Доволството е духовна смърт.

3. Изпращаме Нашите избраници при онзи народ, който ги очаква. Над земните лъчи горят лъчите на духа. Из­горете вчерашните дрехи. Къртицата не ни е спътник. Всички къртици на света няма да изровят яма до Светлината. Ръцете долу, ръцете долу, ръцете долу! Нашият Щит се кове от земни ръце. Хората придават сила на явлението. Не трябват ангели и оглушително тръбене, когато се намират човешки десници, способ­ни да поемат Чашата.

4.Умело заобиколете всичко стандартно в живота. Най-добрите изпревариха света, обременен от тъмни облаци.

Новата Страна изисква не само отхвърляне на всички предразсъдъци, но и нов път.

Прилагайте местните условия. Ако някъде има сто езика, разберете сто психологии. Еднаквият за всички израз е като колона от сградата на държавно учреж­дение.

Единството в многообразието дава богата реколта. Плодовете трябва да се отглеждат след ашладисване с необходимите нови токове. Вслушайте се в думите Ни за Новата Страна.

5. Обхождаме малкото и голямото, всекидневното н да­лечните светове. Кон ще нарече делото Ни нищожно или следствието невярно?

Защо Учението е разпръснато като зърна? Само с раз­лични нишки може да се създаде сложна шарка. Защо Учението няма завършени положения? Завър­шеността е смърт.

Защо частите на Учението не могат да се свържат ло­гически? Би било отвратително да създадеш тяло, съставено само от глава яли от една единствена ръка. Защо не бъде произнесена първо формулата на Не­бето, а след това заклинанието на Земята? Всяка ниш­ка от дрехата на Майката преминава отгоре надолу и обратно.

Защо предопределеното не се осъществи веднага? Ко­лоните на къщата се градят последователно. Ако ра­ботниците решат да ги поставят отведнъж, архитектът ще каже: нима сте намислили да разрушавате! Капката събира в себе си целия свят. Неограничените възможности ше успокоят вашите въз­приятия.

Коментирай първи!

Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани. При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане. Вашият IP адрес - 38.107.179.233 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Име:
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*
	ВКЛЮЧИ КИРИЛИЦАТА ОТ БУТОНА  ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СПАЗВАТЕ БЛАГОПРЕЛИЧЕН ЕЗИК В КОМЕНТАРИТЕ СИ Потвърждавам изпращане: