Occultism and Esoterics World Library.

Кой били тези „други”? Салем Вилидж не закъснял с отговора. Марта Кори, с нейното иронично безразличие към истеричния спектакъл, организиран от момичетата била първата жертва. Анн Пътнам я посочила с пръст крещейки и тя била арестувана. „Аз съм една скромна жена и живея както повелява евангелието” казала тя в съда. „Тя е вещицата на Евангелието!” изпищяла една от девойките и всички подели след нея „Вещица на евангелието!” „Вещица на евангелието!”. Една от тях посочила прозореца и заявила, че вижда вещиците събрали се в момента да празнуват един Сабат на полето. Публиката била тероризирана. Анн Пътнам посочила като вещица Ребека Нърс, която имала репутация на светица пред цялото общество. Дори непреклонния Джон Хадорн говорил меко и любезно с Ребека. Стара, крехка и глуха, майка на 4 сина и 4 дъщери, тя на висок глас протестирала срещу безумните обвинения. Нейната честност направила толкова силно впечатление на съда, че независимо от показанията на момичетата, нейния случай отивал към приключване. Изведнъж гласът на майката на Анн Пътнам се извисил в залата „Не си ли била ти в компанията на Тъмния Мъж? Не ме ли заплаши, че ще ми изтръгнеш душата, крещейки ми насреща ужасни думи и оскръбления срещу Господа Бог?” „Боже, помогни ми!” извикала Ребека и протегнала ръце в знак на отчаяние. В същия момент момичетата също протегнали ръце и оттам нататък започнали да имитират всеки жест който нещастната Ребека правела. Присъстващите взели това за знак, че Ребека не е толкова праведна колкото изглежда и съдът постановил, че старицата е омагьосала децата пред собствените им очи.

Ловът на вещици се развихрял с пълна сила. Девойките извиквали името на някого, претендирайки, че духът му ги тормози, и този някой бивал моментално арестуван. На първия разпит обвиняемият отричал, при което девойките изпадали в обичайните си пристъпи. Това доказвало без право на обжалване вината на съответния човек и той бивал изпращан в затвора, където с останалите обвинени чакали процесите си.

По същия начин били вкарани в затвора и сестрите на Ребека Нърс. На 4 април била арестувана и Елизабет Проктър, при която работела Мери Уорън, едно от обсебените момичета. Джон и Елизабет Проктър живеели в малка ферма която граничела с тази на Джордж Джейкъбс и Джилс Кори. Те били въвлечени в лова на вещици по вина на Мери Уорън: тяхната собственост била конфискувана, синовете им хвърлени в затвора и един от тях (Уилям) бил измъчван. Джон бил обесен, а Елизабет (която също била осъдена на смърт) се спасила само защото била бременна – в тези случаи изпълнението на присъдата се отлагало докато осъдената не раждала бебето си.

В началото на цялата изстория, Джон заявил, че според него това което би излекувало момичетата е един хубав бой защото „ако ги оставим да си карат така, скоро всички ще станем вещици и дяволи”. Неговите думи се сбъднали. Две от момичетата се опитали да се изплъзнат от безумния поток от обвинения, създаден от самите тях. Когато арестували семейство Проктър, Мери Уорънсе отлъчила от групата и ги обвинила в симулация; в отговор нейните „приятелки” я обвинили на свой ред във вещерство. Тя не издържала на натиска и се върнала към ролята която и налагали останалите девойки, прокурорите и цялото общество. Сара Чърчил също се разкаяла за момент (когато арестували нейния работодател, Джордж Джейкъбс) но както и Мери Уорън се оказала твърде слаба за да устои на масовата атака, и накрая свидетелствала, че Джейкъбс е подписал договор с Дявола. По-късно казала на пастора от Бостън, който я разпитвал „Ако бях казала веднъж, че е подписал книгата, всички щяха да ми повярват. Но ако бях казал 100 пъти, че не е, никой нямаше да ми обърне внимание”.

През април психозата в Салем достигнала своя апогей – благодарение най-вече на Анн Пътнам, лидерка на групичката и нейната невротична майка. Тя се разхождала по полето, близо до църквата. Изведнъж се спряла и се разпищяла „О, горката аз! Срещу мен идва един свещеник...сега и свещениците ли стават вещери??” Тя назовала отец Джордж Бъроус, бивш свещеник в Салем Вилидж. Прокурорите се поколебали (все пак!), но Мърси Люис потвърдила историята на Анн и заповедта за арестуването му била издадена. Бъроус бил свещеник в далечния Мейн, но дългата ръка на закона го стигнала и хванала по средата на един обяд. По показания на момичетата, бил заловен и капитан Джон Алдън, уважаван морски вълк, чието семейство пристигнало в Америка през 1620 г. На борда на „Мейфалуър” . Когато погледнал младите момичета те изпаднали в гърчове както винаги и налягали на земята, разтърсвани от конвулсии. Той се обърнал към прокурорите и ги попитал „Вие защо не падате на земята като ви гледам?” Но въпросът му бил игнориран и той бил поредния запокитен в тъмницата. Алдън, решен да не свърши дните си на бесилото заради капризите на няколко полудели момиченца, подкупил тъмничаря и една сутрин избягал, стигайки до едно място където останал скрит до края на големия лов.

През юни жертвите на обвиненията били над сто. Затворите преливали и било време да отпочнат процесите. Новия губернатор на Масачусетс, Уилям Фипс дошъл специално за случая, организирайки нарочен съд, състоящ се от седем съдии и ръководен от Уилям Стаутън, 61 годишен. Студен и безмилостен мъж, той действал с тежка ръка и никога не се усъмнил в правотата на процесите от 1692.

На 2 юни се състоял първия процес – този на Бриджит Бишоп, съдържателката на местна механа. Някои черти от характера на Бриджит не отговаряли на пуританската салемска етика: като например факта, че занятът и бил свързан със забавления и че се обличала по един определен начин (носела необичайно дантелено бельо). Не един мъж свидетелствал срещу нея, твърдейки че я е виждал в съня си: според тях тя изпращала образа си в сънищата им за да ги тормози. Призната за виновна, Бриджит се разделила с живота си на 10 юни: обесили я на едно място, наречено впоследтвие Долината на вещиците. Следващия процес засегнал пет вени между които Ребека Нърс и Сара Гууд. Четири от жените били осъдени на бърза ръка: когато се стигнало до Ребека обаче, съдът се затруднил - Ребека продължавала да повтаря, че никога не би измъчвала момичетата. Нейната дъщера Сара свидетелствала и обвинила на свой ред едно от момичетата в симулация „Видях я да вади игли, да си ги слага между пръстите и да се боде с тях, конвулсирайки и пищейки, че я измъчват”. Съдът постановил, че Ребека е невинна, но Стаутън се разгневил и помолил за преразглеждане на делото. Неговата намеса не останала пез последствия – на 19 юли нещастната старица била обесена заедно с другите четири „вещици” благодарение на усърдието на Стаутън.

Тази вълна от екзекуции хвърлила в паника останалите обвинени и близките им. Ако съдът осъдил Ребека Нърс на смърт, за останалите нямало никаква надежда. Някои от тях започнали да „признават”, надявайки се на милост след признанието (като Титуба, например). По-късно всички оттеглят признанията си, пояснявайки, че са ги направили само за да си спасят живота. Вероятно властите са ги оставили живи, с надеждата, че те ще разкрият други като тях (т.е. вещери). Факт е, че на бесилото отиват тези които не престават да отстояват невиността си. През август третата група също не се разминала със смъртните наказания – всички били осъдени и съответно екзекутирани. В Масачусетс вече започнали да организират подписки за по-справедливи процеси. Но какви съмнения може да има за вината на затворниците, се питали тези които вярвали във вещерството: нима ефектите от техните зодеяния не били очевидни върху бедните девойки?

Котън Мадър, убеден в тази мисъл (негови материали по въпроса били много популярни в Салем) дошъл в Салем за процеса на Бъроус. Когато Бъроус бил отведен на бесилото се случило нещо невероятно – с примка на врата, той започнал да рецитира „Отче наш”. Тълпата затаила дъх, очаквайки незибежната грешка – смятало се, че вещиците не могат да казват тази молитва, защото на Сабатите я рецитирали наобратно. Но Бъроус я изрецитирал перфектно и с такова чувство, че хората се развълнували и искали да го освободят. И тук обаче се намесила съдбата в лицето на Котън Мадър – той отново разбунил духовете, казвайки че понякога дяволът се преструва на ангел. Бъроус не бил помилван. Заедно с него били Джордж Джейкъбс и семейство Проктър. Джон и Джордж били екзекутирани, Елизабет за момента била оставена в затвора поради бремеността си.

На 22 Септември се състояла последната и най-многобройна вълна от екзекуции. 15 били издадените смъртни присъди от които 8 изпълнени. Титуба и Марта Кори също били там. 80 годишния съпруг на Марта – Джилс, също бил даден под съд, но неговия случай се усложнил. На въпроса „Виновен или невинен” той просто отказал да отговори. Според английските закони отказът от подобен въпрос означавал неуважение към съда и ерго престъпление срещу него.

Мълчанието бивало наказвано с метод наречен "peine forte et dure". Обвинямемия се слагал под една огромна тежест и отвреме на време му бил задаван същия въпрос: ако не отговярял, тежестта малко по малко бивала увеличавана, докато не признели или не загивал смазан. На Кори не му се разминало това удоволствие – той умрял в агония два дни по-късно. Три дни по-късно, жена му с още седем осъдени била обесена. Другите, медзду които и Титуба били върнати в затвора. Хората мислели, че осъждайки вещиците ще намалят страданията на момичетата, но скоро открили, че това съвсем не било така. Със всяка осъдена жертва, девойките обвинявали някой друг. Накрая излезли с имена които дори най-запалените инквизитори не могли да приемат, като някои роднини на съдиите и съпругата на губернатора, мадам Фипс. През почти цялото времетраене на процесите, губернатора бил зает с битките с индианците на Канадските граници. Когато разбрал какво се е случило в негово отсъствие, той остро разкритикувал Стаутън и спрял дейността на съда.

Накрая гласът на разума надделял в очернения град. Теологичните показания били преразгледани от няколко свещеника, които били доста по-обективни от Самюел Парис и Котън Мадър. Инкрийз Мадър, баща на Котън заявил „По-добре десет недоказани вещици да избягат от смъртта отколкото една невинна да умре”. Бил назначен нов съд, пред който „дяволските тест” вече не важал. Екзекуциите спрели, обвиненията отпаднали и затворите започнали да се опразват. На 14 януари 1693 Фипс дал амнистия на всички обвинени във вещерство. Масачусетс потушил социалния пожар, предизвикан от ловът на вещици и се върнал към нормални живот.

Но Салем дълго близал раните си от безумната масова психоза. По вина на девойките, били арестувани над 200 човека, 19 от които били екзекутирани, 2 се разминали със смъртта поради бременност и още 5 избягали след като били осъдени на смърт. Останалите по затворите близо 150 човека били помилвани наистина, но им се наложило да платят всички съдебни разноски. Титуба била освободена последна, защото Парис отказал да плати за нея. Накрая, за да изплати дълга си към съда била продадена. Парис си подал оставката през 1697.

Няма съмнение, че в Салем се е практикувала някакъв вид бяла магия. Титуба флиртувала с окултизма и вероятно екзотичните и разкази и предсказвания на бъдещето имали роля в разклащането на психиката на малката Елизабет и приятелките и. Пуританите осъдили тези дейности като дела на дявола, но те виждали във всичко, дори в пубертетския бунт на момичетата делата на дявола. Младите девойки открили че конвулсиите им давали възможността да избягат от задушаващите рамки на едно строго религиозно възпитание: можели да се държат безумно без страх от наказание. Но как да го обяснят? Възрастните отчаяно искали да вярват, че децата им са омагьосани – и те прегърнали тази идея от раз. Ловът на вещици мове би отпочнал от психическото объркване на по-лабилните от тях, като Елизабет, но бил разпален от инат, желание да бъдат в центъра на вниманието и да пробват нови, вълнуващи неща. По време на разпитите може би са се чули едни от най-невероятните думи, излизали от устата на девойките „Направихме го за забавление” „Трябваше все някак да се забавляваме”...

Коментирай първи!

Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани. При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане. Вашият IP адрес - 38.103.63.17 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
Име:
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*
	ВКЛЮЧИ КИРИЛИЦАТА ОТ БУТОНА  ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ СПАЗВАТЕ БЛАГОПРЕЛИЧЕН ЕЗИК В КОМЕНТАРИТЕ СИ Потвърждавам изпращане: