|
Магическият преход
Тайша Абелар
С обич към всички,
които пътуват в непознаваемото.
http://www.castaneda.com/mirrors/bulgarian/publications/detail11.htm
ПРЕДГОВОР
от Карлос Кастанеда
 Тайша Абелар е една от трите жени, обучавани специално от няколко магьосници в Мексико под ръководството на дон Хуан Матус.
Описвал съм години наред своето обучение при него, но никога не съм писал нищо специално за тази група, на която е член Тайша Абелар. Имаше негласна уговорка между всички, които бяха под настойничеството на дон Хуан, че за тях няма да се говори нищо.
Повече от двадесет години ние спазвахме това споразумение. И макар че бяхме работили и живели в тясна близост, ние никога не бяхме разговаряли помежду си за личните ни изживявания. Всъщност никога не бе имало възможност да споделяме какво по-конкретно бе правил с всеки от нас дон Хуан или останалите магьосници от неговата група.
Това положение не се дължеше само на присъствието на дон Хуан. След като той и групата му напуснаха света, ние продължихме да го спазваме, защото нямахме никакво желание да използваме енергията си, за да преразглеждаме което и да било от предишните споразумения. Насочвахме цялото време и енергия, с които разполагахме, към това да затвърдим в себе си нещата, на които дон Хуан така старателно ни бе обучавал.
Дон Хуан ни бе обучавал на магия като прагматично усилие, посредством което всеки от нас може да възприема енергията непосредствено. Той бе твърдял, че за да възприемаме енергията по този начин, ние трябва да се освободим от нормалната си способност за възприятие. И задачата да се освободим и да възприемаме пряко енергията изискваше всичките ни способности и време.
Схващането на магьосниците е, че параметрите на нормалното възприятие са ни били наложени като част от нашата социализация, не насила, естествено, и все пак като нещо задължително. Един от аспектите на тези задължителни параметри е интерпретационната система, с която сетивните данни се преработват в смислови единици и социалният ред се представя като интерпретационна структура.
Нормалното ни функциониране в рамките на социалния ред изисква сляпо и предано придържане към всичките му правила, като никое от тях не допуска възможността за непосредствено възприятие на енергията. Дон Хуан например твърдеше, че е възможно да се възприемат човешките същества като енергийни полета, наподобяващи големи, заоблени яйца с белезникаво сияние.
За да можем да постигнем разширяване на възприятието, ние имаме нужда от вътрешна енергия. Затова проблемът да се открие достъп до вътрешната енергия, за да може да се използва тя за изпълнението на тази задача, е ключов въпрос за учениците на магьосниците.
Обстоятелства, присъщи на нашето време и място, позволиха сега на Тайша Абелар да пише за своята подготовка, която беше подобна на моята, но все пак с доста различия. На нея писането й коства доста време, защото тя първо трябваше да усвои магическите средства за писане. На мен самият дон Хуан Матус ми бе възложил задачата да пиша за неговото магическо знание. И той самият бе определил нагласата, с която да изпълня тази задача, като ми каза: „Не пиши като писател, а като магьосник." Той имаше предвид, че трябва да го правя в това състояние на повишено осъзнаване, което магьосниците наричат сънуване. На Тайша Абелар й костваше много години да усъвършенства своето сънуване до степен да го превърне в магическо средство за писане.
В света на дон Хуан магьосниците в зависимост от основния си темперамент се делят на два взаимно допълващи се вида: сънувачи и прикривачи. Сънувачи са тези магьосници, които имат вродената способност да навлизат с лекота в състояния на повишено осъзнаване, като контролират сънищата си. Тази способност се развива с трениране в едно изкуство — изкуството на сънуването. Прикривачи, от друга страна, са тези магьосници, които по рождение са предразположени да боравят с факти и са способни да навлизат в състояния на повишено осъзнаване, като манипулират и контролират собственото си поведение. Обучението при магьосници превръща тази естествена способност в изкуство на прикриването.
И въпреки че всеки член от групата магьосници на дон Хуан познаваше напълно и двете изкуства, те все пак се разпределяха към единия или другия вид. Тайша Абелар беше в групата на прикривачите и обучена от тях. Книгата й носи белезите на нейната изумителна подготовка като прикривач. „Абстрактния полет", защото представлява реене от страната на конкретното, физическото към страната на разширеното възприятие и безличните абстрактни форми.
Тези магьосници проявиха интерес да ме подготвят за извършването на този абстрактен полет, за да мога да се присъединя към тях в основните им занимания.
За мен университетското обучение се превърна в съставна част от подготовката ми за магическия преход. Водачът на групата магьосници, с която бях свързана, нагуалът, както го наричат, беше личност с подчертан интерес към задълбочени академични знания. Затова всички, които бяха под неговите грижи, трябваше да развиват способността за абстрактно, ясно мислене, което може да се придобие само в съвременния университет.
Като жена аз бях дори повече задължена да изпълня това изискване. Поначало жените още от ранно детство са възпитавани да зависят от мъжете, членове на нашето общество, за да могат изобщо да си представят и подхванат някакви промени. Магьосниците, които ме обучаваха, имаха много твърдо мнение в това отношение. Те смятаха, че е абсолютно необходимо жените да развиват интелекта си и да разширяват способността си за анализ и абстракция, за да могат по-добре да схващат света около себе си.
Подготовката на интелекта освен това е чиста проба магьосническа уловка. Като държат преднамерено ума зает с анализ и разсъждения, магьосниците са свободни да изследват безпрепятствено други области на възприятие. С други думи, докато рационалната страна е заета с формалните изисквания на академичното изследване, енергетичната или нерационалната страна, която магьосниците наричат „двойника", се заема да изпълнява магическите задачи. По този начин е по-малко вероятно, че подозрителният и аналитичен ум ще се намесва или дори забелязва какво става на ирационалното ниво.
Като противовес на академичното ми развитие беше разгръщането на способността ми за осъзнаване и възприятие: двете заедно развиват цялостното ни същество. Работейки заедно като едно цяло, те ме изведоха от този възприеман като даденост свят, в който съм родена и за който съм социализирана като жена, и ме въведоха в нова сфера на по-големи способности за възприятие от тези, които бе натрупал в мен нормалният свят.
Това не означава, че обвързването ми със света на магьосниците от само себе си бе достатъчно, за да осигури успеха ми. Притеглянето на всекидневния свят е така силно и постоянно, че въпреки най-усърдната си тренировка, всички практикуващи се озовават отново и отново насред най-унизителен ужас, глупост и самосъжаление, сякаш нищо не са научили. Моите учители ме предупреждаваха, че аз не съм изключение. И че само непреклонна борба, минута след минута, може да противодейства на естественото ни, но затъпяващо упорство да оставаме непроменени.
След като внимателно разгледах крайните си цели, аз заедно с моята група стигнах до заключението, че трябва да опиша подготовката си, за да изтъкна пред търсещите непознаваемото колко е важно да се развива способността да възприемаме повече, отколкото с нормалното си възприятие. Това разширено възприятие трябва да бъде трезв, прагматичен, нов начин на възприемане. То в никакъв случай не бива да бъде просто продължение на възприятието на света от всекидневния ни живот.
Събитията, които разказвам, отразяват началните етапи на подготовката ми за прикривач. Тази фаза включва прочистване на обичайния начин на мислене, поведение и светоусещане със средствата на традиционните магьоснически похвати, един от които, наречен „преглед", трябва да приложат всички начинаещи. Като допълнение към прегледа аз бях обучена на серия практически упражнения, наречени „магически движения", които включват различни движения и начини на дишане. И за да се осмислят и свържат тези практики, аз бях обучавана в съпътстващите ги философски обосновки и обяснения.
Целта на всичко, на което бях обучавана, бе преразпределяне на нормалната ми енергия и разгръщането й по такъв начин, че да може да се използва за извънобичайни постижения на възприятието, които се изискват в магическата подготовка. Идеята зад тази тренировка е, че когато чрез прегледа се разградят затвърдените модели на старите навици, мисли, нагласи и чувства, човек без никакво съмнение вече е в състояние да натрупа достатъчно енергия, за да живее според новите постановки, съдържащи се в магьосническата традиция, и да си ги доказва, като възприема непосредствено една различна реалност.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 1125
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай първи!
