Салем Вилидж, Масачусетс през 1642 е било малко общество отделено от Салем Таун (на мястото на древния Салем Вилидж се намира днешния Денвър), сформирано от емигранти второ и трето поколение, изключително активни и надарени с ентусиазъм и борбен дух.
Жителите на Нова Англия били „народ, избран от Господа бога за да колонизира териториите, които едно време са били на Дявола" написал Котън Медър, един от най-известните министри на колонията. Хората от Салем, като всички пуритански колонии са се считали за борци срещу Дявола и неговите дела.
Годините преди 1692 не били никак лесни. Сушата унищожила посевите в целия окръг, причинявайки глад и мизерия в голяма част от колониите които се изхранвали от земеделство.
На всичкото отгоре огромен пожар опустошава Бостън през 1691. малко след тази трагедия увасно земетресение разтърсва Ямайка, избивайки близо 2000 души, по-голямата част от които са роднини и приятели на масачусетските жители на колониите. На много хора тези бедствия не изглеждали случайни – плъзнали слухове, че това е част от плана на Дявола който искал да си върне обратно завоюваните територии. В тази атмосфера на суеверие и нарастваща паника през 1692 избухва истеричния лов на вещици. Салем си бил спечелил странна репутация още преди време, а именно неговият пастор, Самюел Парис станал неволна причина за трагичните събития разиграли се там.
Парис въртял търговия известно време в Източна Индия и се върнал от Барбадос с двама роби: Джон Индиан, чистокръвен карибец и жена му Титуба, наполовина африканка, наполовина карибка. Титуба познавала обеах, индийската магия, достигнала до Африка с нейните предци. В началото на 1692 Титуба започнала да показва триковете и заклинанията които владеела на две девойки в къщата, Елизабет и Абигейл. Елизабет, дъщеря на Парис, била спокойно и послушно момиче на 9 години, докато Абигейл Уилиамс, брадовчедка и, по-голяма от нея с две години, била замесена от различно тесто – палава и лукава. Вината за това не било изцяло нейна, защото строгите ограничения на пуританското възпитание тежали много на една подрастваща девойка по онези места. В Салем задните вратички от строгата атмосфера не били много, а в къщата на Парис изобщо ги нямало, освен в кухнята, където била Титуба.
През дългите зимни следобеди, всеки път когато лелята и чичото били навън, Абигейл тичала при нея за да слуша историите и и я молела да предсказва бъдещето. Елизабет, която Титуба обичала страшно много, идвала с братовчедка си и заедно с нея вкусвала от забранения плод. Скоро кухнята на семейство Парис станала място за сбирки на много други девойки, любопитни да узнаят бъдещето си и да чуят увличащите истории на карибската робиня. Между тях били Мери Уалкот и Сузана Шелдън, които живеели близо до църквата. От по-далеч идвали 12-годишната Анн Пътнам, дъщеря на доста невротична майка и Мърси Люис, прислувница в къщата на Пътнам, изключително любопитна и дръзка девойка. Тези момичета довели приятелки: Сара Чърчил, прислужница в дома на стария Джордж Джейкъбс; Елизабет Хюбърд племенница на д-р Григс, селският медик и Мери Уорън, прислужница в дома на Джон и Елизабет Проктър.
Групичката, състояща се от около десетина момичета, всичките под 20 години, изпитала за пръв път емоции, разчупващи монотонното им ежедневие (въпреки че това което правели било много опасно, тъй като според строгите пуритански закони предсказването на бъдещето си било чисто дело на Лукавия и означавало вечно проклятие)
Последствията върху лабилните нервни системи на девойките били неизбежни. Силно разтърсени от това което били видяли и чули, те се разболели до една и започнали да се дръжат доста странно. Малката Елизабет Парис изпадала в транс взирайки се в нищото часове наред, след което започвала да вика и падала на земята. Абигейл се държала по същия начин, издавайки странни звуци – лаела като куче и ходела на четири крака. Когато Парис се молел за тяхното изцеление, Абигейл си запушвала ушите, а Елизабет крещяла. Дълбоко притеснен от тези факти, Парис се обадил на д-р Григс, който се опитал да лекува момичетата със всевъзможни средства, докато един ден не вдигнал ръце и не казал, че те изглеждат омагьосани. Слуховете за тази диагноза не закъснели да плъзнат. Мери Уалкот и Сузана Шелдън получавали гърчове. Анн Пътнам се движела на четири крака и държането и придобило животински черти. Цялото село било разтревожено: какво можело да се направи, за да се помогне на нещастните момичета. Джон Проктър измислил много сполучливо решение – накарал Мери Уорън да седне и и 'казал, че ако получи още един пристъп, ще я върже. Тя се излекувала. Други се смяли на цялата работа. Парис не се смял и не опитал метода на Джон Проктър. Той извикал помощ отвън: в отговор на неговия зов в Салем пристигнали дузина желаещи да помогнат от Салем Таун и близкия Бевърли, които се молели заедно с него. В началото момичетата слушали спокойно, но скоро след това започнали да се развълнуват всеки път щом се споменяло името на Господ. Накрая започнаали да падат по пода конвулсирайки и техните писъци накарали пасторите да спрат с молитвите.
Тогава Парис се сетил за Титуба. По времето на своите пътувания той бил чул да е говори за „обеах" и „вуду". Можело ли странното поведение на дъщеря му да е причинено от нещо подобно? Той започнал да следи Титуба и един ден я видял да взема нещо от камината и да го дава на кучето. Попитал я какво е това и тя му казала, че става дума за една питка. Парис осъзнал тогава, че става дума за така наречената „вещерска питка". Вещерската питка се правела като в питката се слагала урина на детето и после се давала на кучето за ядене. Вярвало се, че ако кучето започне да трепери детето ще оздравее. Титуба се опитвала да излекувала любимата му дъщеря, но когато Парис разкрил историята с питката той побеснял. Бил Титуба с камшик докато тя не си признала, че е учила магическото изкуство в родината си, но отрекла да е вещица. След това пасторът разпитал Елизабет и момиченцето не устоявайки на твърдия разпит на баща си избухнало в сълзи и разказало всичко за срещите в кухнята. Отначало другите момичета отричали разказаното от Елизабет, но после и те признали всичко. Дори тогава ситуацията е могла да бъде овладяна, ако Парис не бил задал фаталния въпрос „Освен Титуба, кой друг е замесен в тази история?". Абигейл споменала името Гууд. Сара Гууд била местна скитница, персонаж със странни репутация и навици. „Кой друг" продължил Парис. Казали и името на Сара Озбърн – и нейната репутация била не от най-добрите: женена три пъти, с добро материално състояние, никой не я бил виждал в църквата.
На 29 февруари 1692 издали заповеди за арест на Титуба, Сара Гууд и Сара Озбърн. Два дни по-късно пт Салем Таун пристигат двама „следователи": Джон Хадорн и Джонатан Корвин. Първата подложена на разпит била Сара Гууд, която отрекла категорично да е практикувала някога вещерство.Хадорн наредил на момичетата да я огледат и да кажат дали това е жената, която ги измъчвала; те е погледнали и казали, че да, била точно тя. Веднага след това започнали да изпадат в конвулсии и гърчове, пищейки че духът на Гууд ги тормозел. Тъплата в залата с ужас наблюдавала сценката, убедена, че присъства на чисто омагьосване. Тези невидими нападения срещу девойките изиграли съществена роля при разпитите на обвинените във вещерство. Без този „дяволски тест" както били наречени, никой от затворниците не би могъл да бъде затворен. Дяволския тест бил базиран върху убеждението, че дяволът можел да приема физическичият облик на някоя вещица и по този начин да излъже един съпруг, че жена му лежи до него, докато тя присъства на някой сабат, или както в Салем, да напада тези които я обвиняват. Само тези, които били измъчвани могли да виждат подобни духове, но тяхното съществуване се приемало като съвсем реален факт. Вярвало се е, че Дяволът можел да обсебва някого само с негово съгласие - тоест никога обладаният при всички положения бил виновен. Физическото тяло на един човек можело да бъде на едно място, но неговия дух (с помощта на Дявола) можел спокойно да бъде другаде и както в случая, да измъчва обвинителите. Подложена на разпит, Сара Озбърн отрекла да е измъчвала някога момичетата. Девойките от своя страна я обвинили, след което изпаднали в някакво истерично състояние, сякаш били жестоко нападнати. Хадорн попитал Озбърн защо се държи така с тях, но тя продължила да отрича. Съдът я върнал в затвора, където тя умира два месеца след това.
Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 2480
1. ! Написано от Vassilyovska, на 24-09-2006 17:52 Единственото ужасно нещо тук са дълбините на човешката същност които стават доста извратени понякога. Няма да коментирам факта, че статията е документално-митологична и не отразява релиогозното, а психологическото в цялата ситуация! |
2. за вещиците Написано от Marushka, на 22-09-2006 06:33 Как ще е интересно и завладяващо Корнелия? Как може да Ви завладяват такива страхотни ужасни неща? Бог е против вещиците,ясновидците,гледачите. |
3. Вещиците от Салем Вилидж Написано от Гост, на 21-09-2006 10:22 Само едно ще кажа: ПОУЧИТЕЛНО !!! |
4. uay Написано от cornelia, на 28-08-2006 20:10 tova stra6no me razvulnuva ne sum ve6ta v zanaqta,no tova e naistina ne6to hem opasno i lo6o,hem i nqkak interesno i zavladqva6to |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
| |