Дали не е химия: Граница на материалното и духовното
Онова различно усещане - няма да изброявам различните групи хора с какви имена го наричат - породено ли е от процеси и реакции в организма или това, което незнаем, което на практика не съществува ни влияе по такъв начин.
Когато на организмът му се предоставят благоприятни условия, строго погледнато – да получава качествени необходимите му консумативи, да не получава отрови, стрес или друга вреда – дори за известно време ако се поддържа този баланс е нормално машината да "заликува". Както маркови консумативи за жена…или кола.Разбира се, че ще се чувства чудесно и тялото. Така започва да се чувства и съзнанието – освободено от наситени мазнини. Без странични свободни радикали да причиняват дисфункции. Не следва ли, че и мисълта ще се усеща по същия начин.
Значи – ходиш да търсиш усещането в планината. Дали е това, че там се събират енергии? По близо си до Бога? До някое съзвездие? Или там дробовете, следователно мозъкът, се обедняват на кислород и други благинки?..
"Близо до смъртта усетих висша сила; божествено присъствие; силна енергия." Това не бяха ли адреналинът и подобните му съзнателни хормони, който тъкмо да се изправят пред непознатото и страшното правят така, че вместо съзнанието това да направи купчина надрусани инстинкти и рефлекси…Чак ти става хубаво. Измама. Измама на организма с която поддържа съзнанието и го подчинява…"Лятото се чувствам най-добре- положителни енергии на природата ми се вливат". Е ли положителното, че спря месото и си пийваш витаминките и млекцето вечер,отпуска- отслабна с някой килограм, поспортува. Само това е достатъчно и чудовището почва да ликува, а от там ясно вече…
"Обичам романтична вечеря", ако искаш. Тя е присъща на хора с еднообразно и натоварено от "работен стрес" ежедневие, изпълнено с неудобни физически форми, притеснение. Тихата спокойна вечеря, без дразнеща очите светлина, съдържаща необходими за двигателя субстанции. Мисъл освободена от задължения и насочена към желан обект. Какво повече да иска?
За изкуственото пържене на редица ендорфини няма да казвам, щото там е ясно от къде е усещането. Всички по напреднали култури и религии го знаят, но и традиционните го правят, изключвайки науката – тя не им трябва за да си обясняват нещата, все пак, аз поне не се сешам за учения , ритуали, посвещения от областта на мистичното, които да не са свързани с външна намеса на интоксиканти или други химии (които видяхме, че може даже да не са външни, но вътре в нас чакат определена команда, за да се намесят).
"Киното ми е мания".Фантазията, особено тази, за която не подозираме, може много! Някаква друга мания? Просто искаш да си добър в нещо…като не може иначе и когато обществото и контактите не помагат за развиване на обикновен "zoon politicon"…Избива,бате, сори.
Разбира се има Изкуство, което не мога да коментирам по подобен на горните начин. Неуспоримо е за мен и необятно. Ако беше Моцарт - да съм го питал.
Музиката дава онзи необясним тласък на цялото същество, пред който науката и всички останали опити просто остават в друго измерение на мисълта. Само последният пример ни връща отново към заглавието нашепвайки: "Отговорът не е Тука... Студено, студено..." … Ако се сетя за нещо друго подобно ще го добавя...
Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 2820
1. ... Написано от oli, на 01-02-2007 00:31 Сега разбрах колко нищожна може да е разликата между антиподите за мен, но щом така ви харесва е ок. Нещо друго? Глупости сигурно бая съм писал, тъй че не е лошо да има и осмокласници да ме редактират, че иначе много помия се изсипва. |
2. ... Написано от oli, на 01-02-2007 00:18 Е аз не съм ходил никога в планината, само предполагам. Все пак мисля че където има повече дървета има и повече кислород, ама и тука може да бъркам. Някоя малка планиничка, дето има повече кислород отколкото в мазето, в което живеем. Не ми е известно с какво наличието или отсъствието на кислород може да допринесе за квото и да е състояние. Все пак дишаш по- учестено нещо се вълнуваш... не съм мислил по въпроса, иначе си прав.. Ще се поинтересувам. Идеята на горното обаче е съвсем друга... Само не ме питай каква точно, че ще трябва да се върна в осми клас... Попринцип си мислех, че химията не се занимава с наличието на кислорода на различно надморско равнише, ама вие сте компетентни. Моята мисъл е обърната към човеците, не към планините. Оценявам критичната оценка. За мен точните факти са без значение... Взех бележка и ще заменя една дума с друга- все думи. |
3. Химия за 8 б клас Написано от Осмокласник, на 30-01-2007 08:35 Оли, в планината дробовете и мозъкът ти не се обогатяват с кислород. Колкото по-високо си в планината, толкова по-малко кислород има. И тогава се получават т.нар. изменени състояния на съзнанието. В които ти си специалист и без да се катериш по върховете. :) |
4. ... Написано от Г-като гошко, на 14-12-2006 21:57 не внимавах на онова контролно в шести клас за твърдо течно и газообразно и до днес са ми в мъгла разните им обяснения-само потребители сме май всички на всичко а на ония в пещерите как да им обясниш че някой ден гъзарите ще си купуват вили на луната. |
5. ама съвсем сериозно Написано от anahata, на 15-11-2006 01:26 Както казваш,Оли, химия сме ние, хората, ама не съвсем. И най- чистата храна да ядем, няма да има полза, ако душата ни е смачкана, окаляна и захвърлена. А няма кой да се погрижи за нея, освен ние самите, разбира се. Та за благоприятните условия: ако сме сред природата, ако за момент се почувстваме като едно дърво или цвете, ако забравим за миг, че сме програмирани да живеем в обществена слепота, то дори и последните пет метра от живота си ще изживеем щастливо. Защото какво по-хубаво от това, да си обърнал гръб дори на собствените си желания. Може би тогава сме най-близо до Бога, до себе си и до щастието. |
6. .... Написано от оли, на 19-09-2006 22:33 Бог май не върши такива работи, незнам...Освен ако не са последните пет метра в живота ти...Дай нещо сериозно... |
7. за химия Написано от Marushka, на 17-09-2006 09:28 Наистина интересна статия - има много за размисъл. Наистина май когато човек е сред природата и по-специално когато е в планината се чувствува по-близко до Бог. Ето например когато бях се изкачила това лято на един старопланински връх 1008 м /скоро не съм се изкачвала толкова високо,като ученичка бях на екскурзионно в Рила, Средна гора и в нашите Родопи съм се изкачвала/ и може би последните 8 м ми бяха останали и чувствувах че нямам сили вече и когато се помолих на Бог наистина ми даде сили съвсем малко си починах за 5 мин. и Бог ми даде сили да го изкача. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 66.249.70.71 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
| |