Представям един не много голям и едноизмерен(!) кръг... Като всеки такъв, той няма начало и край и с едно измерване може да се научи всичко за него, но не затова го наричам "едноизмерен". Пространството в този хопотетичен кръг се заема от Пространството и всичко, което то може да предложи. Около него е описан друг кръг, включващ в себе си първия и без ограничения в пространството (кръг- за да е по- нагледно).
Това са емоциите и възприятията, произичащи от първия кръг и всичко, което човека усеща благодарение на Пространството или без неговата намеса. Пространството, като затворен кръг, може да бъде пренаситено- или с друго "пространство", или с емоция, подобно на наситен воден разтвор, който не може да поеме повече захар. Когато пространството се насити, човека усеща това ненормално. Тогава излишното от първия кръг се излива в останалото.
Пространството е ограничено около човека, който по- добре усеща по- близките неща. Така например миризмата (да се разбира- сетивното). Ако е близо до източника на дадената миризма (в случая- лоша, както всяка силна миризма), там пространството е пренаситено и тогава се случва ненормалното. Колкото по- близо до вонята, толкова по- неприятно. Пренаситеността се индикира от човека и му влияе чрез съответни реакции и процеси, съответно в съзнанието и организма. Това- за пренасищането на пространството с друго "пространство"(под формата на атоми, вълни, фотони... )
Емоцията не заема място в пространството и не му принадлежи, но то може да бъде пренаситено и с нея. Човека би трябвало да може да улавя и това излишество (невъздейтващо му директно). Да кажем- около някой стои озлобен, недобронамерен тип. Ако е в другия край на кръчмата може на се усети, но ако е на неговата маса, то там ще е пренаситено с емоция и лампата светва. При директен контакт възприятието е неуспоримо, но вече са намесени сетивата, производните на пространството. Така би трябвало. Как е всъщност? Ако на една маса седи, а около него са излъчващ негативни и един- позитивни импулси, то човека, чрез неговите сетива, ще се обърне към позитивния тип. Това не означава обаче, че негативната емоция я няма, а че не се възприема със сетивата - надеждния източник.
Някъде в главата си обаче човека продължава да усеща излишъка от негативни емоции, колкото и да му е приятно (обаче ако срещу него някой го заплашва, злослови и е злонамерен никога не би разбрал, да кажем, че онова момиче иска да прекара хубаво време с него). Като лоша миризма в приятна компания - може и да я забравиш, но я усещаш и ти пречи. Връзката между двата кръга е само формална и рутинна,колкото да може човека да се впише в пространството и да взаимодейства с него, за да може да извлече своята полза.
Пренасищането на Пространството с емоции (положителни и отрицателни) обърква човека. Идва момент на невъзможност за разпознаване и следователно - неразбиране. Както, ако напръска вкиснато зеле с последния "Диор"- разбира се, че още ще си мирише лошо. А ако консумира или продължително време е в контакт с продукта, човекът ще замирише също... Затова не се сърдя на хората. Прекалено пренаситено е с лоши емоции, които могат да пораждат още лоши, както добрите - добри, но лошите са винаги в състояние да заличат добрите... не и обратното,както стана ясно...
В някой точки на света живеят хора, чиято единствена работа, кауза и цел е да изпращат положителни емоции на Света (или поне така е казано ). Както виждаме - хората обаче стават все по-нещастни и заредени със злоба. Това може би няма да е така, ако човек е близо до източника (ако съществува подобно нещо), но това не е сигурно. Религията е източник на подобно равновесие и така повечето намират в нея неутрално, а по всяка вероятност приятно и гостоприемно пространство около себе си.
Мечтите, като идеалната индивидуална среда - също.
Сънищата на човека са необременени от съзнанието(държащо се за материята) и за това са заредени всеки път с различна по сила и полюс енергия. Те са доказателство. Колкото и да му е неприятно случващото му се, все още има идеални сънища и човека ги усеща, а душевното му състояние не различава сън и реалност, като така запазва равновесието, което при всички случаи му е необходимо, за да се самооценява и ако е нужно - да се пренастройва. Всичко това означава, че колкото и добре да се познава, човека е зависим от пространството и действа съобразно него, нагажда се, за да се чувства добре. Онова "извлечено добре" - от обстоятелствата и възможностите, които Заобикалящото го му предоставя.
Мястото, където човека се чувства наистина добре и свободен да се чувства така,което (място) по начало му е заложено и е негова същност не стои в Пространството, а е всичко останало. Там където е Човек, а не тук, където е като повечето пребиваващи живи или други материи. Примерите за религия (или друга добра и идеална кауза, да речем семейство, Родина, маниакални фикс идеи... ), мечти, сънища показват това наяве.
Нуждата на човека да търси място, различно от Пространството го въвежда в подобни преживявания. Те не му позволяват да се влачи изцяло в материята (пространството), дори да вярва само на нея. Той дори не ги търси. Знае къде са- пред очите му. Като бинокъл- позволява му да вижда по- близо,да е по- близо до източника,който струи за него положителни усещания. Значи: За да разбере, къде е доброто за него, човека тръгва с доброто от себе си (той естествено не си мисли злото) и го намира пак там- в Човека.
За да намери нужното му равновесие, човека тръгва вече уравновесен. Тръгва от себе си. Той знае, че Пространството нарушава равновесието и не го намира там. Намира го отново в Човека. Той спокойно може да загърби този свой орган - Пространството, но не го прави, защото само там може да намери другите хора, част от Човека, определящи понятието, и без които никой не може да се нарече "човек". Друга причина, по популярна, е, че в Пространството се намира и удоволствието от него (триумф на удоволствието над усещането:удоволствието-от пространството и усещането - от Човека)... ... следва (ама не баш ся)
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 5125
1. Написано от oli, на 13-11-2007 05:42
На езика ми беше... |
2. За емоциите
Написано от Росна, на 09-11-2007 22:08
Може и по накратко, Оли... Да се научим да обичаме! |
3. Написано от , на 14-07-2007 20:42
здравеите на вси4ки добри и не толкожа добри хора които мозе би са добри далбоко в себе си но се оставят на ло6ото 4овек според мен е такув какувто се 4увства по някога се 4увстваме супер ж компания като си пиинем но на сутринта ни се варти главата като се замисля дава ти се много но ти трябва да пресее6 утаиките и да пресити6 наи хубавото от не6тата които ти се слу4ват не моге да знае6 на 100процента но е хубажо да си целеустремен и да си настроен за доброто няма напулно 6тастливи хора такижа сме 4е колкото и каквото да имаме все не сме доволни според мен трябва да се нау4им да ценим малкото пук ако си заслугим даи боге да ни се даде все пове4е и пове4е не знам всеки е разли4ен в мислите си слу4ват му се не6та на които на по4ти всеки се слу4ват но тои ги вигда и преценяжа по свое вигдане за6тото всеки е разли4ен надявам се да сум помогнал поне на 1 4ожек с тожа |
4. ок
Написано от Тея, на 29-05-2007 02:12
Е виж в този спор вече може да се роди някаква истина. Ако се бях съгласила с тебе и бях написала: Да точно така е, много си прав, дали щеше да си размърдаш мозъка да ми отговориш? А иначе обременена мога да бъда само от простотията (защото се предполага, че щом се заяждам сигурно съм най-малкото тъпа, грозна, дебела и си седя затворена по цял ден в къщи). |
5. Написано от oli, на 26-05-2007 04:17
Сега ще кажа "Говориш глупости по инерция".. Позволих си го, защото у нещата, които дори не си прочела тук или в другите теми, си видяла избирателно само думички.
Всъщност мисля, че си тежко обременена от нещо, понеже поводът да сипваш тука коментари с подобно отношение не се намира в текста, който коментираш, но някъде от вътре ти избива. Хора като теб, дори малко подразбрали решават, че вече могат да боравят с понятия като "овце", "самостоятелно мислене", но вие така искате да виждате, да сте различни. Ще се радвам да разбера къде видя "картата" в горния текст, къде видя "велика сила" и как така стана, като аз дори не съм го помислил, а ти все пак коментираш мои думи. ..
А, да! Някой казал "карта", сега видях... Но разбира се, как можах да пропусна - това непременно значи, че: 1. той е овца; 2. всички сме овце; 3. Ти си си част от есенцията на живота, на която ние безусловно ще се уповаваме.
Не е нужно да мислиш дали и какви селскостопански единици живеят в България и да ти кажа 1. овцете не ги е*е кво мислиш; 2. които не са овце не ги е*е, че си се просветила в овцемисленето. Хиляди като теб нагло ни съобщават как мислят всеки ден, но единственото, което аз виждам е желанието за обругаване на всичко, що се изпречи на светлия ти път.
Когато надникнеш в тъмното и ако не се уплашиш ела сподели. Ако виждаш само светлина на драго сърце ще ти покажа мрака, където се намират мисли и постъпки непознаващи овце и карти... Ще останеш изненадана колко маловажни са те, както и надъхани коментари като твоя, които също идват от нещо непознато за теб.
И защо така изморено пишеш? Отегчено. Човек ще каже, че си се отегчила от овце, но всички знаем, че ако беше така, то те нямаше да ти заемат мислите вече и нямаше да говориш неща, показващи мнимата метаморфоза, която толкова искаш да декларираш пред всички... Сега ще погледна и други неща, които любезно си ни посветила... |
6. .
Написано от Тея, на 25-05-2007 01:22
Оф хора, защо все някой друг ви е заложил карта, начертал ви е път. Толкова ли не можете да говорите и да мислите самостоятелно, че все за постъпките ви трябва да отговаря някоя си велика сила, която ви е програмирала и ви е начертала карта даже да не се изгубите.
Аз почвам да си мисля, че в България живеят някви кози и овце които седят и блеят. |
7. Несвързани размисли
Написано от unicorn, на 20-05-2007 04:23
Тук говорим за едно много задълбочено търсене, "ровене", опознаване на самия себе си.Процес, който обикновено би трябвало да тече през целия ни живот.Но уви...губим се някъде из Пространството...
Само малко не съм съгласна с поделянето на добро и зло, но пък иначе статията едва ли щеше да бъде толкова ясна.
Всеки има заложена в себе си "карта" и по нея съди за всичко около себе си, добро, зло..., ако в тази "карта" черното е бяло, то този човек така го възприема, защото така е научен да възприема.Всичко опира именно до възприятието...
Е, естествено с времето и с натрупването на опит човек може и да попромени тази карта, но основите й, едва ли... |
8. ludnici
Написано от Гост, на 01-02-2007 05:50
qko e! |
9. още за човека
Написано от anahata, на 16-11-2006 19:15
Та за пространството, Оли...Не онова на социума, а за сънищата, за подсъзнателните образи. За онова, което религията би могла да ни даде, стига да знаем какво търсим... Иначе си оставаме все неудовлетворени, разочаровани...
А удоволствието? Що е то удоволствие...Сигурно го има...Някои го откриват, но като по правило и то е от загадките на Всемира. |
10. за емоциите - ІІ мнение
Написано от Marushka, на 22-09-2006 05:59
Като ученичка не обичах химията не знам защо така но нито химията,нито физиката не ги харесвах. |
11. ...
Написано от oli, на 30-08-2006 05:37
Така е...Религията е само пример...Пробвай в "Химия"...там изкуството и в частност музиката са ключът...иначе щеше да е само химия... |
12. за положителните емоции
Написано от Marushka, на 29-08-2006 08:23
Не само религията създава положителни емоции, според мен и музиката също дава положителни емоции. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (12)
