|
Страница 1 от 4 Лодката, в която седят двамата, плава нагоре по течението през труднопроходимата планинска местност Кондор. Малката пирога се движи бавно, сякаш стои на едно място. Младият индианец Габрио от племето дживаро притиска с ръка подутата си буза. Стене тихичко и това показва колко го мъчи болният зъб. Очите му шарят по двете страни на брега, като че ли очаква зад близкия завой на реката да се покаже зъболекарски кабинет. Белият се размърдва. Болката на индианеца очевидно е непоносима, защото скърца със зъби и хапе долната си устна.” Слушай, Габрио -- за кой ли път се обръща към него спътникът му, -- аз съм доктор, ще ти изле кувам зъба. Дай!” Индианецът енергично протестира. “Не, не, магията на белия човек не може да помогне на индианеца. Скоро ще отидем при доктор.” Сърцето на пътешественика трепва. Най-после Габрио ще го отведе при брухо (така местните индиан ци наричат своите знахари). Колко странни и необикновени истории за знахари и магьосници е слушал! Разказват, че те могат със силата на своите заклинания да изсушат човека или дори да го умъртвят, че магиите им могат за два-три дни да излекуват разкъсан от зъбите на ягуар крайник. Обрядите на знахарите и магьосниците, макар полурелигиозни, полумедицински, са една от тайните на нашата планета. Неочаквано Габрио енергично насочва лодката към брега, където се очертават колибите на малко село. Индианецът бързо намира селския брухо. Белият пътешественик, лекар по професия, ще бъде свидетел на необикновено зрелище -- индиански знахар в ролята на зъболекар. Разбира се, не може и дума да става за някакъв кабинет. Габрио ляга направо на тревата пред колибата на знахаря, а брухо кляка и стисва между коленете си главата му. С това подготвителният период е завършен. Брухо може да пристъпи към лече ние. Естествено и наум не му минава да хаби време за най-простите санитарни формалности, като на пример да си измие ръцете. Впрочем видът им показва, че те едва ли някога са мити. Габрио отваря уста. брухо пъхва едната си ръка в нея и с два пръста опипва подутия венец. Мърмори нещо, явно доволен от прегледа, въпреки че едва ли е съумял да от крие нещо съществено. След това започва самото лечение. Едно момче -- очевидно ученик на брухо, се приближава и му подава чаша. в която има някаква отвратителна на вид течност. Знахарят я поема и започва да мърмори някакви еднообразни и непонятни думи -- по всяка вероятност заклинания. По гледът му, остър, хипнотизиращ, не се откъсва от очите на Габрио, тялото му ритмично се поклаща ту на едната, ту на другата страна. Внезапно знахарят изпива съдържанието на чашата и прави знак да му донесат втора чаша. Каква ли е целта на това своеобразно "лечение", чието въздействие до този момент се проявява само върху лекаря? Несъмнено ритмичните поклащания и хипнотизиращата фигура на брухо влияят и на младия индианец. Габрио го гледа като омагьосан. После знахарят дъвче някаква трева и плюе ту от едната, ту от друга та страна на "болния", без да престава да мърмори монотонно и да се поклаща в такт с непонятните думи на заклинанието. Най-неочаквано знахарят се накланя към подутата буза на Габрио и започва яростно И шумно да я смуче. Очевидно тази процедура е доста болезнена, защото индианецът се развиква. Обаче виковете му не стресват "доктора". Без да трепне, той продължава да смуче, а ученикът му с все сила при тиска главата на болния към земята. После старецът се изправя и из плюва остра тресчица. Как ли е попаднала в устата му? Нима я е изсмукал от бузата на Габрио? Знахарят пояснява нещо на околните. Габрио надига глава, но лекарят отново го притиска към земята и засмуква бузата. След малко изплюва мравка. На третия път от устата на брухо изскача скакалец. На четвъртия сеанс от "ле чението" знахарят изплюва гущер. Очевидно гущерът представлява нещо много важно, защото го показва на събралите се край него индианци.
|
