 Името му е синоним на гениалност. Алберт Айнщайн обяснява най-фундаменталните научни истини на своето време и се превръща в световна знаменитост. Но какво се крие зад образа на обществен герой? Наскоро открити писма хвърлят светлина върху смелите му мисловни експерименти и забранени любови.
"Бях на шестнадесет, когато изображението се появи за пръв път. Какво би било да яхнеш лъч светлина? На шестнадесет нямах идея, но въпросът остана в главата ми през следващите десет години. Простите въпроси са винаги най-сложни. Но ако имам някаква дарба, тя е, че съм упорит като магаре."
Алберт Айнщайн веднъж споделя, че е прекарал целия си живот, опитвайки се да разбере природата на светлината. И успява, повече от всеки друг учен.
Айнщайн е на върха на славата си. Но съществува друг, скрит
Айнщайн, чийто мисли и чувства съвсем наскоро излизат наяве.
Моя скъпа Доли, как съм могъл да живея сам преди да те срещна? Без теб
ми липсва самоувереност, страст за работа, наслада от живота. Накратко
- без теб животът ми не е живот.
Това е Айнщайн, когото познаваме - умният старец, неземният гений. Но
нови разкрития от неговите записки, тетрадки и любовни писма най-накрая
осветяват младежа, чийто открития за светлината, пространството и
времето променят възгледите ни за Вселената. Алберт Айнщайн е роден
през в южногерманския търговски град Улм. Първо дете на прогресиращи
еврейски родители.
Германските евреи тъкмо били получили правото да притежават собствена
земя, достъп до по-високо образование и възможността да се занимават с
широка област от професии. Алберт и сестра му Мая се радвали на
спокойно детство.
Паулин Айнщайн била образована и амбициозна, с нотка на безпощадност,
която нейният син Алберт щял да прояви по-късно. Тя окуражавала съпруга
си Херман, търговец на пухени дюшеци, да преследва нови бизнес
възможности. Той осигурил на младия Алберт първия досег с чудесата на
науката.
Стрелката на компаса винаги сочи в една посока, независимо накъде е
обърнат. Това се дължи на електромагнетизма. Неговото откритие като
основна природна сила било най-великият напредък на физиката през XX
век. В рамките на десетилетия, то предизвикало технологична революция.
Навсякъде в Германия, промяната от газово осветление към електричество
била в пълен ход. Херман Айнщайн си поставил за цел този преуспяващ нов
пазар и се преместил със семейството си в Мюнхен, за да ръководи
фабрика, произвеждаща динама.
 Алберт
израснал заобиколен от електричеството - както от неговия механизъм,
така и от неговата мистерия. Той бил заобиколен от хора, които с
удоволствие биха му обяснявали как работят нещата. Имал чичовци, както
и гости на семейството, които също го запознавали с науката, свързана с
тази технология, така че той отрано се сблъскал с това, което щяло да
се превърне в ключова тема на по-късната му работа.
Електромагнетизмът бил семеен бизнес и именно той се превърнал в
централна тема на по-късните изследвания на Айнщайн. Като десетгодишно
момче, Айнщайн се захванал с програма за самообразование. Четял Евклид,
обучавал се на геометрия и се потапял във всяка популярна научна книга,
която можел да открие. Алберт никога не е имал нищо против да учи,
училището било това, което мразел.
Ненавиждал строгата дисциплина, характерна за германското образование и
за голяма част от германското общество. От момента, в който достигнал
гимназия, се боял от неизбежното продължение - военна служба в
германската армия. През година семейството му се преместило в Италия,
оставяйки Алберт сам в Мюнхен, за да завърши учебната година. Съкрушен
от конкуренцията в Германия, Херман Айнщайн преместил фабриката си в
Павия.
Самотен и изолиран, Алберт издържал по-малко от един срок сам. Мразех
училището си в Мюнхен. Строгата дисциплина, преклонението пред властта,
училищното ръководство, обикалящи важно като офицери и строяващи
групите. Търсех начин да се измъкна, когато най-после ми хрумна.
Следващият път, в който учителят ме смъмри, отидох при семейния си
лекар и взех документ. Изглежда, че страдах от нервно изтощение и
трябваше да напусна незабавно.
Айнщайн бяга от Мюнхен и се насочва към Италия. Вероятно не е съобщил,
че пристига, така че си го представям как се появява на прага на
родителите си в Павия и казва:
"Вижте, отказах се от Германия, но не се тревожете, няма да стана безделник. Имам план. Ето какво смятам да направя."
Степента на независимост за някой на петнадесет години е наистина
поразителна. Планът на Айнщайн бил да се откаже от гимназията и да се
яви на приемния изпит за Швейцарския политехникум, един от най-добрите
технически университети в Европа. Докато чакал резултатите си, се
наслаждавал на продължителна почивка в Павия. Една от приятелките на
сестра му докладвала, че прекарвал времето си в постоянни разходки и
обиколки - често замечтан, винаги замислен.
Свободен от училищните задължения, Алберт можел да учи за
електричеството от първа ръка във фабриката на баща си. Смятам, че
фактът, че Айнщайн е можел да изцапа ръцете си във фабриката, е нещо
важно, което често се пренебрегва. Той притежавал във фабриката на баща
си и чичо си в Павия прекрасна лаборатория или ако искате, място за
забавление. Приемаме Айнщайн за велик теоретик, който се нуждае
единствено от своя молив и хартия. Да работи с динама определено е било
очарователно за него и е било важен елемент за формиране на начина, по
който Айнщайн правил своите проучвания, изразяващ се във визуализация
на начина, по който нещата работят.
Но Алберт все още бил отлъчен студент, без гимназиална диплома и
националност, заради отказа му от германско гражданство, за да избегне
военна служба. Така че, когато се провалил на хуманитарната част от
изпита за Швейцарския университет, Алберт се поддал на исканията на
баща си да завърши гимназия в швейцарския град Аарау.
Това приличало на неуспех, но както се оказало, точно тук Айнщайн за
пръв път усетил какво би означавало да си учен. Той имал невероятен
късмет, че е попаднал в отлична образователна система, снабдена с нова
физична лаборатория и така се е получила комбинация от един вид
общоприето образование, съчетано с игривостта, която вече бил проявил и
която не била подтискана в Аарау, което, мисля, че го прави толкова
важна част от неговото развитие като учен и човек.
В лабораторията Айнщайн за пръв път се сблъскал с физиката, стояща зад
електрическите устройства, които вече познавал. Той свързвал магнитни
стрелки към батерии и жици, за да си докаже факта, открит по-рано през
века, че електрическите токове могат да индуцират магнитни полета и
двете са изражение на едно и също явление, наречено електромагнетизъм.
С проста магнитна пръчка Айнщайн изследвал шаблоните, образувани от
шепа железни стърготини, извиващи се под въздействието на силата,
създадена в магнитното поле. И когато научил, че светлината сама по
себе си е електромагнитна вълна, пътуваща през пространството, Айнщайн
открил работата на живота си.
Тогава се появи онова изображение на яхване на лъч светлина. Това бил
първият от известните мисловни експерименти на Айнщайн. Той създал тези
привидно прости сценарии, за да изследва изключително сложни понятия.
Ако светлината е вълна, разсъждавал Айнщайн, тогава независимо колко
бързо се движи, би трябвало да е възможно да се хванеш за нейните
върхове или долини.
Но тогава Айнщайн се запитал какво ще вижда. Ще бъде ли светлината
неподвижна? Ще бъде ли времето неподвижно? Ще язди ли същия този връх
от светлина вечно... един замръзнал миг. На ше Айнщайн не би могъл да
открие отговорите на своите въпроси. Той все още не бил подготвен учен,
но знаел, че това бил пъзел, заслужаващ неговия талант. С идването на
края на годината в Аарау трябвало да насочи мислите си към по-практични
занимания.
От Аарау, Айнщайн отива в E.T.H. - Федералният политехникум в Цюрих -
един от водещите технически университети в Европа. Неговите лаборатории
били най-добрите. Айнщайн признава, че е можел да получи първокласно
образование там, но това би изисквало редовно посещение на часовете.
Айнщайн обаче предпочитал да прекарва времето си на любимите си места,
включително в "Одеон" кафе, което е останало почти непроменено до ден
днешен. Истинско чудо е, че модерните методи на обучение не са задушили
изцяло любопитството на този деликатен механизъм, който освен
стимулацията, има нужда най-вече от свобода.
Айнщайн стоял в кафенетата с часове, отпивайки кафе и разговаряйки със
своите колеги. Двама от които му остават приятели за цял живот: Марсел
Гросман и Микеле Бесо. Имало и трети човек - една жена от курса на
Айнщайн. Тя бързо привлякла погледа му. Февруари . Уважаема
госпожице, желанието да Ви пиша най-после преодоля съвестта ми,
която ме караше да избягвам да се излагам на вашия критичен поглед.
Нейното име било Милева Марич.
Тя дошла от Унгария в E.T.H. - един от малкото университети в Европа,
приемащи жени. Справяйки се добре в училище, тя била насърчавана от
учителите си да продължи напред. Първо отишла в момчешко училище,
защото момчетата можели да стигнат по-далеч, от момичетата по онова
време, и тогава - мисля, че е било по-скоро късмет, някои от учителите
й й казали, че в Цюрих се отваря училище, в което се допускат момичета,
нещо доста необичайно за онова време.
 В
E.T.H. Милева била приета в курса по физика, както и Айнщайн. Тя
излъчвала усещане за независимост и интелект, което той намирал за
много привлекателно. Тя вероятно е била нещо като сбъдната мечта за
него, защото била свободна, нямала семейство зад гърба си, трябвало е
да се грижи сама за себе си. В известен смисъл тя е била по-свободна от
него.
Постепенно Алберт и Милева усетили, че са си лика-прилика. Август
хиляда осемстотин деведесет и девета. Колко тясно са свързани нашите
душевен и физичен живот. И двамата разбираме терзанията на другия
толкова добре... да не споменавам пиенето на кафе и яденето на
наденички.
За Айнщайн това били важните неща в живота: учене с Милева, разходки
край езерото и мислене за физика... но рядко в училище. За щастие,
имаше само два изпита, което означаваше, че през повечето време можех
да правя каквото поискам. Разбира се, определено помогна това, че имах
приятел, който посещаваше лекциите редовно.
Този приятел бил Марсел Гросман, брилянтен математик, който с
удоволствие дал на Айнщайн записките си. Но дори и с помощта на
Гросман, Айнщайн трябвало да посещава няколко часа.
 Скорошно
разследване на записките на Айнщайн изгражда портрета на един наистина
вбесяващ студент. Разполагаме с университетското му досие. И виждате,
че нещо интересно става през третата година в E.T.H. Март хиляда
осемстотин деведесет и девета. Пише, че Айнщайн е бил административно
порицан заради липса на трудолюбие.
Мисля, че това е административен начин да кажеш, че е бил мързелив
във... във физичните упражнения Освен това имаме и като индикация тази
много дебела единица, която е почти... е по същество е най-слабата
оценка, която можеш да получиш. За да сме справедливи, има и шестица на
лабораторните по електротехника в същата година, така че той
определено е развил това, което е негов отличителен белег, а именно, че
обръща внимание и е усърден в онези области, в които иска, а останалите
просто игнорира.
Тази увереност – почти арогантност, довежда Айнщайн до директен
конфликт с ръководителя на физичния департамент, професор Хенрих Вебер.
"Ти си умно момче, Айнщайн, умно момче, но имаш един голям недостатък -
никога не допускаш да ти се каже нещо. Разбира се, нямаше да допусна
Вебер да ме поучава. Лично според мен, той си мислеше, че физиката е
спряла преди години. Когато се появих със собствен експеримент, той не
искаше и да чуе. Какво можех да направя? Да стоя и да се надявам, че
Вебер не знае какво съм си мислил за него?"
Експериментите, които Айнщайн искал да извърши, се отнасяли за пореден
път до нерешимия проблем със светлината. Неговото изображение на яхване
на лъч светлина му било подсказало, че доста странни неща трябва да се
случват при движение със скоростта на светлината.
Съвременниците на Айнщайн се концентрирали върху факта, че светлината
се разпространява чрез вълни, което означавало, че тя би трябвало да
се движи през някакъв вид субстанция. Също както вълните в езерото
пътуват през водата. Наистина имало една голяма мистерия – ако
светлината била вълново явление, трябвало да се разпространява в нещо,
трябвало да е възбудата на нещо, вибрациите на нещо, и те нарекли това
нещо "етер" и той наистина бил в основата на физиката през деветнайсти
век. Считало се, че етерът изпълва всяко кътче на пространството.
Етерът би трябвало да кара светлината да се движи, съобразно
всекидневните наблюдения.
При нормални обстоятелства е лесно да се анализира движението. Можем да
измерим скоростта на кораба спрямо езерото. Можем да определим и
скоростта на моряка, прекосяващ езерото. Малко по-бързо от лодката,
когато се движи напред; малко по-бавно – когато се движи обратно към
кърмата. Скоростта е относителна тук, на Земята. Могат да се добавят
или изваждат скорости в зависимост от това в коя посока се движим
спрямо друг движещ се обект.
Но голямата мистерия била: Ще се държи ли светлината по същия начин
спрямо етера? Ще се прибавя ли и изважда скорост, що се отнася до
светлина? Неколцина изследователи се опитали да измерят скоростта на
светлината в етера, използвайки Земята като лаборатория. Идеята била,
че Земята обикаля около Слънцето с мили в секунда, движейки се през
етера. Това предизвиква вятър, когато етерът преминава покрай Земята. И
ако светлината, пътуваща през етера, съответства на направените
предположения, тогава лъч светлина, движещ се в една посока с вятъра,
би трябвало да се движи по-бързо от лъч светлина, борещ се в обратна
посока с този вятър.
За съжаление, всеки опит да се измерят подобни вариации в скоростта на
светлината бил неуспешен. С всеки експеримент скоростта на светлината
оставала постоянна, непроменима в никоя посока. Айнщайн ще отхвърли
съществуването на етера много преди някой друг учен да може да приеме
такава радикална стъпка. Но ако нямало етер, тогава съобщението било
ясно. Скоростта на светлината била фиксирана и непроменяща се –
изключение от всички закони за движение, които определят какво става
тук, на Земята.
Нямало смисъл, но Айнщайн не бил в състояние да го обясни. През хиляда
и деветстотната година той завършил E.T.H., но битките му с Вебер му
коствали работата в университета, която очаквал да получи. В Павия
фирмата на баща му фалирала. Айнщайн отчаяно се нуждаел от работа.
Април хиляда деветстотин и първа.
Уважаеми господин професор Вайнер, миналото лято завърших обучението си
в Цюрихския политехникум и тъй като бих желал да разширя знанието,
което придобих, си позволявам да ви попитам дали не се нуждаете от
асистент. Почтително ваш... Разрешете ми да попитам дали бихте имали
нужда от математико-физик, запознат с... Уважаеми господин професор,
научих от приятел, че имате свободно място за асистент...
Дори Херман Айнщайн молил за помощ за сина си. Уважаеми господин
професор, моля Ви да простите на един баща, който се осмелява да се
обърне към вас в интерес на сина си. Синът ми се чувства дълбоко
нещастен при моментната си липса на позиция и усещането му, че е
отлъчен става все по-силно с всеки ден. В допълнение, той е потиснат от
мисълта, че е бреме за нас – хората със скромни средства. Ако можете да
му осигурите позиция като асистент, благодарността ми ще бъде
безгранична. Ваш, Херман Айнщайн. Обърнах се към всички физици от
северното до южното море, предлагайки им услугите си. Нито един не
отговори.
И сред нарастващото чувство за криза, Милева се превръща в друг клон на
раздор. Родителите на Айнщайн били твърдо против това Алберт да се
ожени за Милева. Тя била прекалено независима. Мисля, че майка му е
казала: "Тя ще е винаги заровена в книгите си и няма да ти готви" или
нещо такова – "да ти кърпи чорапите" – и твърдяла, че ще умре, ако той
се ожени за тази жена. Вероятно е щяла да умре ако се е бил оженил за
която и да е жена, но все пак тази, очевидно, не била правилната. Юли
хиляда и деветстотната година.
Скъпа Доли, обещавам, че няма да толерирам противопоставянето на моите
родители спрямо теб. Когато се провали на изпитите си, отидох в стаята
на майка ми. Тя попита: "Какво ще стане с твоята малка Доли сега?".
"Моя жена" - казах й. Тя се тръшна на леглото: "Проваляш бъдещето си!
Ако тя има дете, ще си в пълен хаос." При това търпението ми се
изчерпа. Напълно отрекох, че живеем в грях.
През пролетта на хиляда деветстотин и първа година Алберт и Милева се
срещнали в Северна Италия за романтична почивка. Този епизод съвсем
скоро се появи наяве с откриването на ранните любовни писма на
двойката. Ти, сладка малка вещице. Непременно трябва да дойдеш да ме
видиш в Комо. Ще ти коства съвсем малко време и ще бъде божествена
наслада за мен. Ще внесеш щастливо безгрижие в острия ми ум. Обещавам
ти разходки, каквито не си виждала до сега. Отидох в Комо, където
специален човек ме чакаше с отворени ръце и туптящо сърце. Останахме
там половин ден, после посетихме вила Карлота. Колко щастлива бях да
имам своя любим за себе си, особено защото виждах, че е не по-малко
щастлив.
Във вила Карлота фигурите на Ерос и Психея, които Алберт и Милева
видели, все още се издигат на входа. Но в Комо страховете на Паулин
Айнщайн ще станат реалност. За няколко седмици новините достигат
Алберт: Милева е забременяла. През следващите няколко месеца Милева
остава в Цюрих, за да се яви отново на изпитите, на които се провалила,
докато Алберт пътува през Швейцария като заместник-учител. Отчаяние
започнало да се промъква в писмата им.
Скъпа Доли, когато станеш моята скъпа малка жена, ние старателно ще
работим по нашата наука заедно, за да не станем стари простаци. Всички
освен теб ми изглеждат чужди, сякаш са разделени от невидима стена.
През есента Айнщайн намерил временна работа като учител в Шафхаузен,
северно от Цюрих. Вече видимо бременна, Милева не можела да бъде
забелязана с него в същия град. Изгубена насред туристите край
известните рейнски водопади, близо до Шафхаузен, двойката успяла да
открадне малко време за себе си. Преструвките тормозели и двамата.
Скъпи мой непослушен любими, отново казваш, че няма да си дойдеш утре.
И дори не споменаваш, че вместо това ще си дойдеш в неделя.
Скъпа Доли,
не искам да те ядосвам или да те дразня никога повече –
искам да бъда като ангел през цялото време.
Каква прекрасна илюзия.
Но ти пак ще ме обичаш, дори ако съм все същия стар негодник.
Милева винаги е трябвало да се бори за вниманието на Алберт.
Скъпа Доли,
току-що прочетох най-невероятния труд
върху образуването на катодни лъчи чрез ултравиолетова светлина.
Изпълнен съм с такава наслада,
че ти непременно трябва да споделиш част от нея.
Между другото, как са обучението ти и нашето малко дете?
Обучението на Милева не вървяло добре.
Тя се провалила на изпитите си за втори път,
което сложило край на надеждите й за научна кариера.
Тя напуснала Швейцария, за да роди в дома на родителите си в Унгария.
Двойката нямало да се ожени, освен ако Алберт не си намерел истинска работа.
Те нямали планове докато...
Скъпа моя любима, вчера получих писмо от Марсел, в което ми пише, че
е сигурен, че ще получа мястото в Берн. Зашеметен съм от радост, когато
мисля за това. Дори съм по-щастлив за теб, отколкото за мен.
Айнщайн незабавно се втурнал към Берн - шест месеца, преди работата му в офиса по патентите да започне.
 Цитирай това на твоя сайт | Прочетена: 2498
1. Абсолютът
Написано от 12345, на 28-06-2007 23:44
Абсолютни неща съществуват независимо от всякякви теорий. Трансформацийте на Лоренц са оптическа измама, наблюдателите виждат светлина, а не тела. Полето е полутечно, има вискозитет и е навсякъде, празно пространство не съществува. Фотоните и радиовълните са вълни в полето. Релативизма като цяло е погрешен, това се доказва например от интерферометъра на Саняк и трудовете на Милър. Също така през 1952, Айнщайн предлага етера на Декарт. |
|
- Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани. Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани.
- При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Вашият IP адрес - 38.103.63.61 се записва. Моля, не злоупотребявайте!
|
|
ICQ по спешност: 178079719
Коментирай (1)
