-
Покана за "Три плюс едно"
Издателство „Ерго” и Мартин Христов ви канят на представянето на книгата Три плюс 1 от унгарския поет драматург Петер Зилахи (изд. Ерго , С., 2010). Събитието ще се състои в Унгарския културен институт в сряда, 12 май, от 18 ч, с участието на автора Петер Зилахи, писателя Алек Попов, актьора Николай Луканов и преводачката Стефка Хрусанова. Книгата представя: Алек Попов.
-
Идеята и каузата ЗНАЦИ
В самия край на 2009 г., малко преди Коледа, излезе новият, четвърти брой на списание „Знаци”. „Гвоздеят на вечерта е пак луната!”, писа някога големият български поет Николай Кънчев – а тук, от кадифето на Вселената, ни гледа матовият блясък на друг голям писател и аристократ на словото: Ивайло Петров, с разказа си „Ябълковите дръвчета”! Това е „гвоздеят на вечерта” във този брой – още повече, че разказът се публикува за пръв път на български, придружен с писмо от главния редактор на „Новел обсерватьор , именитото френско издание, което в юбилейния си брой по случай тридесетата си годишнина публикува 240 големи автори от цял свят, които разказват по една история от живота си: „Историята на един ден”! Един от тези „големи автори” е Ивайло Петров!
-
ПОЕТИЧЕН НИКУЛДЕН
Посветен на поета Николай Кънчев /1936-2007/ - преминавам през Берлинската стена сега като я няма - Николай КънчевПрез Берлинската стена ще преминат поетитеЕкатерина Йосифова, Първан Стефанов, Иван Цанев, Божана Апостолова, Рада Александрова, Марин Колев,Силвия Чолева, Палми Ранчев, Едвин Сугарев,Георги Господинов, Георги Борисов, Мирела Иванова,Кристин Димитрова, Бойко Ламбовски, Надя Попова,Пламен Дойнов, Марин Бодаков, Илко Димитров,Марияна Фъркова, Йордан Ефтимов,Роман Кисьов, Пламен Александров, Николай Бойков, Яница РадеваСъс специалното участие на хърватския поет Томица Байсич. Проф. д-р Светлозар Игов ще представи поета, а негови стихове ще прочете актьорът Милен Миланов в превод на студенти по хърватски език и литература в СУ „Св. Климент Охридски” с преподавател Ксения Маркович.Водещи на вечерта Федя Филкова и Милен Миланов6 декември 2009 г., неделя, 17.00 ч.Чешки център, „Кафе Галерия Прага”София, ул. „Раковски” 100Поетичната вечер, в рамките на Панаира на книгата, се организира от съпругата на поета Федя Филкова със съдействието на Фондация Академия Aскеер. Участието на хърватския поет Томица Байсич се осъществява по линия на TRADUKI. С благодарност на Дамяница АД за виното на вечерта.
-
Word Express беше в София
На 26 октомври във фоайето на книжарницата на изд. “Сиела” в City Centre Sofia се стана възможно да се случи литературното четене, организирано от Британски съвет в партньорство със “Сиела” и “Литературен вестник”. Озаглавено Word Express, събитиeто е част от подкрепената от ЕС програма “Литература през граници”, с участието на издателства и книжни центрове в Истанбул, Загреб, Тел Авив, Букурещ и София, както и други партньори в дванайсет страни от региона.Авторите, които пристигнаха в София за четенето на 26 октомври са Адела Гречеану и Клаудиу Комартин от Румъния, Анахит Хайрапетян от Армения, Бариш Мюстерджаплъоглу от Турция и Огниен Спахич от Черна гора. Заедно с тях в City Centre Sofia представиха свои и преводи на техни творби авторите Ангел Игов, Иван Христов, Камелия Спасова и Мария Калинова. Преводите на участници от английски език са направени от Петър Чухов, а преводите на английски на българските автор са дело на Анжела Родел. Откъси от тях бяха публикувани в брой 32 на “Литературен вестник”. Преводите на всички участници в Word Express ще бъдат публикувани в сайта word-express.org.
-
Представяне на книгата Живият архив на Васил Левски и създаването на един националeн герой
На 19 октомври 2009 г. (понеделник) в Ректората на СУ “Св. Климент Охридски” при пълна с публика зала 1 се състоя представянето на новата книга на Мария Тодорова “Живият архив на Васил Левски и създаването на един националeн герой”. Събитието откри Живко Кушев, управител на изд. “Парадигма”, който сподели моменти от процеса на работата. По-късно авторката изрази своята благодарност към издателя и към преводача на книгата – Димана Илиева, без чието ползотворно сътрудничество не би се получило изданието във вида, в който читателите ще го посрещнат. По време на вечерта свои мнения във връзка с “Живият архив на Васил Левски…” споделиха проф. Ивайло Дичев, доц. Диана Мишкова и Николай Попдимитров.
-
Среща с хърватски поети
Катедрата по славянско езикознание и Катедрата по славянски литератури ви канят на СРЕЩА С ХЪРВАТСКИ ПОЕТИ, ЧЛЕНОВЕ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ХЪРВАТСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ИВАН ХЕРЦЕГ, ЕРВИН ЯХИЧ, САНИН СОРЕЛ.Срещата с поетите и представянето на списание “Поезия” ще се състои на 22.10.2009 г. от 19:00 ч. в бохемистичния кабинет 160-Б в Ректората на СУ Св. Климент Охридски .Поетите ще бъдат представени от доц. д-р Ина Христова, ръководител на Катедра по славянски литератури и Ксения Маркович, преводач.Последният брой на сп. Поезия излиза с блок с млада българска поезия, в който са представени стихотворения от: Мира Душкова, Надежда Радулова, Марица Колчева, Яница Радева, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Николай Атанасов, Димитер Кенаров, Емил Христов.
-
Покана: Представяне на книгата Живият архив на Васил Левски и създаването на един националeн герой
На 19 октомври 2009 г. (понеделник) от 18 часа в зала 1 в Ректората на СУ “Св. Климент Охридски” ще бъде представена новата книга на Мария Тодорова “Живият архив на Васил Левски и създаването на един националeн герой”. Организатори на събитието: Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и издателство “Парадигма”. Англоезичното заглавие на книгата - “Bones of contention: the living archive of Vasil Levski the making of Bulgaria’s national hero” - излезе в началото на година в САЩ. Българският вариант на книгата е подготвен от Димана Илиева и е на българския книжен пазар от месец май.Изданието, дело на многогодишните наблюдения на авторката, професор в университета на Илиноис, хронологически обхваща почти два века, в които се гради посмъртната съдба на най-голямата фигура от националния ни пантеон.
-
Пространства и часове на грях в романа Сивия гълъб
Романът “Сивия гълъб” на унгарския писател Шандон Тар може да бъде четен и препрочитан по различни начини. Читателят би могъл да тръгне по ноар нишката, която авторът му подава чрез образите на Заешката уста, главен сержант Малвин и лейтенант Молнар и да се озове по следите на необясними престъпления и загадъчни убийства. Оставайки при хорър сюжета, той ще има повод да тълкува живота като низ от прояви на злото, причина, за което е неразумното вмешателство на човека в природните закони. Романът може да бъде четен и като постмодерна творба, изградена от множество не преплитащи се сюжети, които са обединени единствено от досега на персонажите им с неизвестната епидемия и с някое от измеренията на злото. Романът “Сивия гълъб” може да бъде четен и като творба на рефлексните повествования, на търсещия, между добротата и злината, себе си, човек.За книгата на Шандор Тар може да се мисли и през призмата на множеството символи, отварящи пред читателя дверите на Ада. На първо място, това става възможно чрез адските топоси, които авторът изгражда - градската могра, ареста, подземието, последния етаж на блока кула (оказващ се своеобразен паноптикум), болницата, гетото, извънградските терени (кръчмата, дървената къща, изоставената строителна площадка).
-
Размисли за днешната ни сатира
/Две страници от личния ми дневник/ Толкова силни творби им пратих – предчувствам, че този път ще взема някоя от наградите на сатиричния конкурс „Каун”! Та помислете си само, мои сетива, в момента аз правя може би най-добрата сатирична поезия в България! Не, не го казвам от едното голо самохвалство, макар че и за него не бих се упреквал до безкрайност, нито пък го казвам с тъй характерната за постмодерната рефлексия самоирония. Казвам го напълно отговорно, дистанцирано и трезво, понеже имам и достатъчно „отстранен”, аналитичен опит върху днешната литературна ситуацията: Все пак от 90-те години насам аз пиша и немалко критика. Но за да не се упреквам в лишно самохвалство, имам и още един, твърде състоятелен мотив: В момента нивото на нашата сатира е талкова ниско, почеркът й – толкова плебейски и убог, че ако кажеш, че понастоящем правиш най-добрата сатирична поезия в България, просто няма как да прозвучи като особен комплимент. И колко странно: ужким жанровете са равнопоставени, уж йерархиите между тях отдавна са отпаднали, а колко сатирични стихотворения, да речем, се изучават в училище понастоящем ? От целия канон – единствено: едно на Ботев, едно на Вазов и едно / и то само в първата му част / на Смирнески. Това се изучава – като наличност, но и в „символен” план, така да се каже. А повярвайте, почти няма голям български автор, който да не е оставил достойни образци и в сатиричната поезия! Сигурен съм, че разбирането на символизма, например, на вътрешните трансформации и генеалогия на мотивите в него, просто няма как да се осъществи достатъчно пълноценно, ако в училище не се изучава и този дял от поезията, който, поне за пред себе си, аз съм нарекъл „Символистите се смеят”.
-
"София-поетики" се отлага
На 11.07.09 г. от 18 часа на Лятната сцена в Борисовата градина щеше се състои лятното издание на фестивала София-поетики . Поради проливния дъжд събитието се отлага. Ще съобщим кога ще се случи.
-
Лятно издание на "София: поетики"
На 11.07.09 г. от 18 часа на Лятната сцена в Борисовата градина ще се състои лятното издание на фестивала София-поетики . Проектът се реализира със съдействието на Столична община. В него ще се включат със своите текстове:Георги Господинов, Яница Радева, Димитър Кенаров, Мария Калинова, Емил Христов, Аксиния Михайлова, Тома Марков, Силвия Чолева, Ангел Игов, Андриана Спасова, Стефан Иванов, Марица КолчеваИван Ланджев, Миглена Николчина, Тодор Тодоров, Камелия Спасова, Валери Валериев, Яна Монева, Десислава Желева, Румен БаросовЗаповядайте и си носете чадър и нещо за писане - стихотворения ще се четат все пак! - напомня Румен Баросов, директор на фестивала.Публиката на феста София: поетики на 27 септември 2008 избра своя фаворит сред поетите – Тома Марков, който е специален гост на лятното издание на фестивала. В Борисовата градина ще звучи музиката на група Quantone.
-
Китайско ветрило от поезия
В литературата принципът на ветрилото означава да се съберат на едно място автори, отдалечени темпорално и естетически един от друг, но в момента на своето отдалечаване, както съставките на ветрилото при своето отваряне, да дадат пъстра картина. Картината на новата китайска поезия. Оформена отвън и отвътре като тетрадка от времето на 80-те години на миналия век, антологията “Малък лексикон на новата китайска поезия” среща българския читател с 21 поети и техните 140 стихотворенията, писани в периода между 70-те години и 2007 г. Събраните в сборника поети са групирани не по общата тематика на текстовете, не по принадлежността им към дадено литературно направление, а на принципа на ветрилото, както обяснява своята работа с текстовете преводачът Веселин Карастоянов.
-
Броселиандовата гора: подслушване на горските обитатели
На най-високия клон на лавровото дърво две листа бъбрят. Под него от древни времена тече извор, а край извора седи човек, гледа във водата, мисли. Отвъд се чува звън на весели камбани, множество върви към звъна, наднича към опънатите шатри, към клетките с екзотични зверове, тръпне в очакване на празник. От тълпата се отскубва някой, като крак от стоножка се отскубва, и се насочва към гората. Стоножката го отминава, той гледа дърветата, по-навътре стволовете като колони се изправят, всяват страх, като къпини бодат островърхи метафори, проглушават като елизии непознати звуци – на зверове или на неродени стихотворения... * Кой е този до извора? - попитало едното. * Поетът, чиято глава понякога красим – отговорило другото. * А множеството отвъд? * Публиката. * А онзи, в началото на гората, който се опитва да влезе? * Верният читател.
-
За уъркшопите на семинара по творческо писане в Созопол 2009
Вторият семинар по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова” се проведе от 4-8 юни 2009 г. в Созопол. Сутрините бяха предвидени за работа с текстове на избраните десет автори от САЩ и България, подбрани от общо 105 кандидати (българите, кандидатствали със свои творби са били общо 48). С петимата млади български писатели работеше Емилия Дворянова, а с петима американски – Елизабет Костова. Следобедите бяха време за кръгли маси, а привечерите - за лекции по творческо писане от Йосип Новакович и Георги Господинов, за представяне на книги и споделяне на опит. Уъркшопите не включваха упражнения по творческо писане, тоест те не бяха съсредоточени върху писането на текстове с определени критерии, задени от преподавателите (на този принцип бяха занимания с Йосип Новакович), а съвместно обсъждане на прозата, чрез водене на продуктивни и градивни диалози. Целта беше участниците, сред които имах щастието да бъда, да открият и осмислят пропуските си при писането били те на ниво сюжет, диалог или представяне на събития. Участниците от българската група (Александра Чаушова, Александър Шпатов, Евгени Черепов, Мария Донева и аз) бяхме много различни като индивидуални гласове. Всеки един от нас, предварително беше прочел текста на колегите си, можеше да разговаря за впечатленията си от тях, да изкаже коментар. Ем. Дворянова посочваше възможните пътища за работата ни, даваше препоръки, но по-често ни оставяше сами да стигнем до съответни изводи, а тя обобщаваше казаното и забелязаното от нас.
-
"Грация и гравитация" с Марин Бодаков, Теодосий Спасов и астрономическите размисли на ...
Утре 11.06 (четвъртък) от 19.30 в Обсерваторията предстои едно събитие, петата (и вероятно последна) Грация и гравитация , в която стихотворенията на Марин Бодаков ще бъдат съпроводени от кавала на Теодосий Спасов и астрономическите размишления за Вселената на Тодор Велчев. При ясно време телескопът на Обсерваторията ще бъде отворен. Не е за изпускане.Среща за непосветени: 19.00 h на езерото „Ариана”.
-
Славейкови празници
На 30 май от 19 ч. в читалището на гр. Трявна се състоя заключителният етап от Славейковите празници. Централно събитие беше връчването на наградите на победителите от националния конкурс „Петко и Пенчо Славейкови” за лирическо стихотворение. Журито беше съставено от Йордан Ефтимов - председател, Гриша Трифонов - носител на първа награда в конкурса от 2008 г., Владимир Левчев, Илко Димитров, д-р Елена Алекова. Славейковата награда връчи кметът на Трявна инж. Драгомир Николов. Тази година наградата беше за стихотворението „Камък” от Яница Радева. След връчването на отличията програмата включваше театрален спектакъл – „Колко е важно да бъдеш сериозен” и тържествена вечеря, дадена от кмета за участниците и гостите на Славейковите празници. На снимката горе: Нели Добринова (трето място), Даниела Михалева (второ място), Йордан Ефтимов (председател на журито).
-
Алманах за литература и изкуство СВЕТА ГОРА
Представяне на алманаха за литература и изкуство „СВЕТА ГОРА” във Велико Търново
Излезе новият, девети брой на Алманаха за литература, изкуство и критика „Света гора”. Вече десета година негов главен редактор е литературният критик, белетрист и публицист доц. Сава Василев, а с останалата редакторска работа са ангажирани: доц. Радослав Радев, Владимир Шумелов, Огнян Стамболиев, Илиана Димитрова и Антония Велкова-Гайдаржиева. Стилното художествено оформление е дело на дизайнера Нейко Генчев. Алманахът илиза с щемпела на издателство “Фабер”, а спонсори на благородното начинание са ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, издателство „Слово” и Община Велико Търново. В „Алманаха” са включени творбите на десетки автори от цялата страна, сред които Мира Душкова, Иглика Пеева, Цветан Тодоров, Огнян Стамболиев и много други. Юбилейно са представени Вътьо Раковски, Богомил Райнов, Любен Дилов и Теодоси Попов. Изданието включва още: цикъл стихове от Тильо Тилев, студията на Гатя Симеонова върху поета Рашко Сугарев, рецензии за списанията „Славянски диалози” и „Детски глас”, както и върху многожество книги от съвременни автори, сред които Светлозар Игов, Владимир Янев, Георги Ангелов, Ивайло Иванов, Красимира Алексиева и Моника Янева; голямо представяне на пловдивската галерия „Възраждане” и др.
-
Икон-о-графия на Бдение над Финеган
Раждането на един проект, наречен „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”, е възможно благодарение на една „химическа метафора”. Термин, използван от проф. Мирослав Дачев в „Четенето: Допускът на семиотизациите”. Химическата метафора – твърди проф. Дачев – е в основата на идеята за четенето. Четенето е процес, който променя.
Изразено с метафори, четеното може да бъде сведено до разлагане, но и до съединяване.
При заливане на сода за хляб с оцет бурно се отделя газ... При издишване на въглероден диоксид в епруветка с бистра варна вода разтворът потъмнява... При нагряване на медна пластинка в пламъка на горелка пластинката почервенява и се получава меден оксид... При изгаряне на магнезиева лента на въздуха с ослепителна светлина се получава твърдо бяло вещество...
Химическата метафора е в основата не само на идеята за четенето, но и в основата на идеята за рисуването. Химическата метафора е в основата на всеки творчески акт.
-
Алберт Гечев и литературните му наблюдения
...за1907 година.(...) Както се вижда, промяната в творчеството на Яворова а, собствено, едно философско възраждане; тя е белег на един нов светозар, според който светът и всичко което мечтаем за него има смисъл и съществувание само чрез духът на чововка; нашият поет е открил един нов мир, едничкият реален и едничкият възможен — човешкият дух. Вън от него няма зло, страдания, живот. Такъв крайно индиидуален светоглед е твърде подходящ за един лирически par exelence поет. Новата сбирка на Яворова, «Безсъници» е интересна още в много други отношения, които пътем не могат да бъдат посочени и прояснени.Пенчо Славейков и П. Тодоров не са дали тaзи година особено интересен материал за най-главния въпрос, който изследвам в тия редове: да проследя как се е отразило писателското съзнание у съврвмените представители на литературата ни. Повторното издаване на Пенчо Славейковите „Епически песни , както и драмата на П. Тодорова — „Първите , показват — твърде общо — че и двамата писатели обладават значителни творчески дарби, че разумно й успешно действуват да осмислят развитието на литературата ни в национален смисъл; че те не са чужденци у нас и че за тях могат да се откият залози за една много по-светла бъднина на нашата книжнина те са се запретнали мъжки да изяснят нашия литературен небосклон и в всяко тяхно дело се отразява смисленост и талант.
-
Ясен Василев: Сляп виси безкрая
От 18 май по книжарниците можете да намерите книгата на Ясен Василев„Сляп виси безкрая”, издадена от Хермес . Характерно за поетиката на нейния автор е стремежът му към диалог и сближаване с Гео-Милевата поезия. Това ясно може да се забалежи още на нивото на графиката на стиха. През 2008 г. Ясен Василев печели втора награда на Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев” . Роден е през 1988 г. и момента следва Драматургия в НАТФИЗ. За книгата си той споделя:„Сляп виси безкрая” (заглавието е цитат на Гео Милев) е първата ми стихосбирка – страниците на която преливат от стъклени очи и разтопени часовници, дървета със и без листа, огледала и карти таро, шутове и отрязани глави, пустини и морета, кръстове и кръгове, еротика и бунт, материя и мистерия, време и вечност.Книгата съдържа 22 парчета в духа на Гео Милев – най-добрите текстове от проектите „Делюзии”, „Когато часовниците се топят” и „Dirtify”, писани през последните две години, в които се надявам да се влюбите поне толкова, колкото аз.
-
Книга за поета Радко Радков
Книга, посветена на известния български поет Радко Радков, издаде неговата първа съпруга Светломира Бинева. Освен племенница на актьора Николай Бинев, тя е и неделима част от живота на поета, на неговите приятели, колеги и съмишленици вече 45 години, а в книгата е събрала своите спомени и най-съкровени преживявания, свързани с него.В изданието е включен богат снимков материал и фрагменти от произведения на Радко Радков. На страниците на изданието свои мисли за него споделят редица бележити български творци, сред които писателят Емилиян Станев, поетът Атанас Ванчев дьо Траси, режисьорът, поставил драмата “Теофано” във Франция, Пиер де ла Тор, акад. Пиер Димиан, председател на френските академии, проф. Тончо Жечев, проф. Здравко Петров, проф. Николай Даскалов и много други.
-
Дискусия по повод романа Доброжелателните
На 29 април в зала „Пеша Николова” на Червената къща се състоя дискусия по повод книгата „Доброжелателните” , станала литературно събитие не само във Франция, където печели феноменално двете престижни награди за литература - “Гонкур” и Голямата награда на Френската академия, но и в Америка, където авторските права са продадени за един милион долара. Романът последователно получи множество определения от участниците и гостите като: исторически, постмодерен, философски, психологически и анатомичен. Говоренето за него започна преводачът на книгата - Георги Ангелов, който сподели творческата страна на работата си с текста, изисквания на автора в книгата да няма нито една бележка под линия.
-
Преди сто години:1909-та в българската литература
Изтеклата 1909 година е също тъй бедна от към важни литературни събития, както бяха и предходните ней три-четири години. Ако има явление, достойно да бъде отбелезано и изследвано тука, то е несъмнено стремлението на нашата литература да застане по-близко до духовните интереси на нашето общество, стремление, което, ако може никога да се реализира, — без с това да се накърнят преди всичко интересите на изкуството —, ще й спечели по-големи успехи посред нашето общество, и по-голямо уважение в чужбина. Разбира се, переспективите за тоя успех са така неясни, че не е невъзможно и сега да се лъжем в нашите заключения, както толкова пъти вече досега; но над всяко съмнение стои утвърждението, че, ако се поставят определени цели на развитието на една литература — изобщо в изхарчване на национални сили — то ще се постигнат и по-значителни резултати. Разсъжденията, който ще направя в следните редове, не губят значение от това, дето ги правя в години, които не представят голям интерес в литературно отношение; не само защото литературната мъртвина през последните години не е сигурен белег за едно изчерпване на национални сили в тая посока, но и защото в подобни години може да настане такова отрезняване на литературни вкусове и такова избистряне на литературни възгледи, каквото в едно шеметно развитие не е нито възможно, нито желателно. Такива моменти може един литературен историк добре да използува за преценка на литературни факти. Както ще се разбере, аз говоря за национална литература, и искам заедно с това да посоча, какви трябва да бъдат най-близките задачи, които нашата литература трябва да си постави; т. е, искам да кажа, че българският народ трябва да си създаде своя литература, която да вмести в себе си особитостите на българската национална физиономия, като разработва мотиви, било създадени от народа в продължение на дългите векове на неговия национален живот, било взети из българския нов обществен и политически живот. Трябва веднага да направя уговорка: това задължение за българския писател се налага от възгледа, че националната литература трябва да се стреми да разтълкува душата на народа; то, обаче, не може да оправдае всякакъв литературен почин, и крайната мярка, с която трябва да се мери цената на едно художествено произведение, си остава пак естетическата.
-
Спектакъл по стихосбирката на Мария Калинова Подножието на вечерята
Театър – лаборатoрия „@лма@лтер” представя на 23. 04. 2009 от 19.30 спектакъла „В подножието на вечерята” по стихосбирката на Мария Калинова „Подножието на вечерята”, издание на „Алтера”. Място: новото театрално студио на „@лма@лтер” (бул. „Цар Освободител” 15).Вход: запетая на лявата ръкаУчастват:Едната сестра – Надежда ДичеваДругата сестра – Вася Попова
-
ИЗХОД ИЗ ЕГИПЕТ (Възкресни тълкувания)
„Защо ни изведе из Египет? Добре си бяхме до казаните с месо!” – това казват евреите на Моисей още при първите трудности из пътя им в пустинята. Самите те обаче съзнават ли какво казват, съзнават ли, че освен герои в реалния си житейски сюжет, те са също и синтагми, повествователни единици и персонажи в големия сюжет на Свещената история, че техните викове и въздишки са само ехо, отекващо в огромния фонетичен фонд на Библията и че те са само фонологичните срички и завъртулки, чрез които Бог пише Книгата на живота? За разлика от потомците тълкуватели, те надали са съзнавали точно това – и по-добре, защото дори за човека на патриархалния колективитет пак е обидно да мисли себе си единствено и само като повествувателна единица в сюжета на „Съдбите божии”. Но след като алегориите вече са изписани, след като виковете са отекнали в гласните и сричките на Свещеното Писание, защо да не потълкуваме още веднъж именно този сюжет – Изходът на евреите от Египетска земя? Защото какво е всъщност Египет, какво е Египет на казаните с месо, на безприкословното, волско подчинение пред Фараона, на затъпявящия робски труд и безпросветната мъка, ако не един предобраз, една алегорична икона на ада, и на адския живот на всеки грешник – където злоупотребата със собствената ти воля те едовела до безприкословно подчинение пред Фараона, сиреч – пред Княза на тоя свят, а край теб димят ... казаните с месо!
-
Нова книга за Васил Левски: вече в САЩ, скоро и в България
След “Балкани - балканизъм[1]” (2000, 2004) през април на българския читател предстои да се срещне с новата книга на Мария Тодорова. Авторката, професор в университета на Илиноис, този път е фокусирала своя поглед към фигурата на Васил Левски. “Живият архив на Васил Левски и създаването на един националeн герой”[2] излиза скоро след английския вариант на книгата, адаптиран на български от Димана Илиева.Изданието, дело на многогодишните наблюдение на Тодорова, реализирано от издателство “Парадигма”, хронологически обхваща почти два века, в които се гради посмъртната съдба на най-голямата фигура от националния ни пантеон.“Изследвайки превратностите на неговата героизация, прослава, последвалия низ присвоявания от страна на различни и често противоборстващи политически сили, претълкувания, чествания и накрая канонизация, тази книга се стреми да влезе в няколко широки теоретични дебата и да даде основа за по-нататъшни регионални сравнителни проучвания”, експонира авторката съдържанието на новата си книга.“Живият архив...” започва и завършва с два дебата, разглеждането на които оформя своеобразната рамка на книгата. Първият е, актуалният през 80-те години спор за костите на Левски и погребването му в църквата „Св. Петка Самарджийска”, който Хайтов води с археолози и историци, а вторият е огласеният през последното десетиление въпрос за канонизирането на “дякон Игнатий Васил Левски”, при чието представяне авторката анализира причините за двойствената оценка за героя. Избирайки да опише епизодите от двата дебата, Тодорова пресъздава атмосферата, в която те протичат.
-
Нова комедия на Франсис Вебер в навечерието на Великденските празници
На 17 април от 19.00 часа на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов” ще се играе премиерата на комедията НАТРАПНИКЪТ от знаменития френски режисьор и драматург Франсис Вебер (автор на пиесата Вечеря за тъпаци). Високобюджетният спектакълът (над 90 000 лева) е съвместна продукция на Сатирата и независимата продуцентска компания МОНТФИЗ АРТ ГРУП. По думите на разбирачите НАТРАПНИКЪТ е една от най-успешните комедии на Вебер, в която той виртуозно и по най-неочакван начин е развил формулата на словестния и ситуационния гег.Режисьор на най-новото театрално изкушение на Сатирата е Николай Гундеров (асистент на Иржи Менцел в работата му по Вечеря за тъпаци), сценографията и костюмите по традиция са поверени на Чайка Петрушева, а автор на музиката е може би най-нашумелият български театрален композитор Румен Цонев (Ритъм и Блус).
-
Крила над черната шахта
“Крила над черната шахта” е първият сборник със стихове на поета Алън Гинзбърг, издаден у нас през 1983 г. с подбор и превод на Владимир Левчев. Книгата включва 12 стихотворения, датирани между 1955 – 1981 г. “Крила на черната шахта” излиза в поредицата “Поетичен глобус” на изд. “Народна култура”. На вътрешната корица на изданието се поместени откъси от критични статии на американски автори. “Откак публикува “Вой” преди четвърт век, Алън Гинзбърг винаги е бил значителна фигура в САЩ. Трудно е да се определи неговото значение, но самият факт, че хората не го приемат единодушно, показва колко дълбоко и успешно той е смутил нашето самодоволство.” (Уилям Мередей, 1981)Алън Гинзбърг е роден на 3 юни 1926 г. в Пашърсън, щат Ню Джърси, в семейството на поета Луис Гинзбърг. Учи в Колумбийския университет, след което скита из Америка, работи в търговския флот, в редакцията на списания, като мияч на съдове... Творчеството му не е по-малко своеобразно от житейския му път: славата, която му донася сборникът “Вой и други стихотворения” (1956), е по-скоро скандална, отколкото литературна. В нея протестира гневно срещу войната на САЩ във Виетнам. През 1961 г. издава Kaddish .Умира на 5 април 1997 г.
-
Екипният дух
Затънали до гуша в работните си ангажименти обикновено не се замисляме целенасочено какво витае във въздуха около нас. Нямам предвид ежедневните и добре познати миризми на угарките в пепелника, изгорели автомобилни газове, ароматизатора в офиса и други подобни. По скоро става въпрос за невидимото и почти неуловимо присъствие на ЕКИПНИЯ ДУХ.Би трябвало да погледнете сериозно на въпроса, дори да ви се струва малко глупаво, защото екипния дух си го отглеждате самите вие и ако не внимавате, може да създадете такова чудовище, което далеч не прилича на доброто духче Каспър.Затова е по-добре, с предпазна цел, да познавате видовете екипни духове и начина им на отглеждане. Това би ви спестило доста неприятни изненади в и без това напрегнатата работна среда.
-
Енциклопедично за карикатурата
Терминът карикатура произлиза от италианското caricare (преувеличавам). Като жанр карикатурата се появява в самото начало на 18. век със задачата да доведе определена информация, и по-точно — определена интерпретация на едно или друго явление до своето мнозинство неграмотно население. В повечето случаи герои на карикатурите са ставали известни политически фигури, които са били разпознавани, ако не по физиономия, то поне по някои техни характерни особености (да вземем например същото лице-круша!). Оръжията на карикатурата са иронията, преувеличението, гротеската и тя позволявала на автора понякога да избегне или цензурата, или преследването. Тя често е остроумна, дори блестяща. Затова по-късно карикатурата започва масово да се използва като средство за нагледна агитация и пропаганда. По своята природа карикатурата е оръжие. Тя е принципно необективна, дори пристрастна, отразява погледа, гледната точка, мисленето на един или друг автор.
-
За два популярни упрека към съвременната култура
или Лавината на пантекстуализмаЕдна от формите на духовни хигиена, която този текст, за жалост, не успява да спази докрай, е следната: Желанието, страстта и копнежа, по възможност да се пише по-малко, а ако и това не е възможно, поне да се създават само текстове с висока организираност на мисълта и ярко изразена уникалност. Съзнавам калко смешна е подобна претенция четири десетилетия след. „Смъртта на автора”, и малко преди Края на света, но съзнавам и друго: Че както гърдите на човека желаят въздух при всички режими и условия, че както устните на влюбената искат устни, така и душата на човека сякаш винаги, „по природа”, ще очаква от литературния текст да притежава немалка степен на уникалност, дарба, автентетика и способност да предизвиква катарзист. Пак повтарям, да се пише малко и по възможност само най-необходимото, това днес е една от формите на духовна хигиена. Защото съвременото варварство се изразява и в този привиден парадокс: Не че ние не четем достатъчно, а тъкмо напротив, че четем прекалено много. Защото от отпадането на Римския патриархат от единството на древната Църква, до днес европейският свят става все повече и повече текстоцентричен. За да се стигне до там, че множенето на текстове в наши дни се извършва, буквално казано, с бесовски темпове. Именно в това аз виждам и един от аспектите на новото варварство. И както винаги, поетът, сам пантекстуалист, го е уловил най-изразително:
-
Грация и гравитация: погледи към публиката и обсерваторията
Четвъртото издание на “Грация и гравитация” започна от 19 ч. на 26 март в Астрономическата обсерватория в Борисовата градина. Този път гост-поет беше – Ирина Баткова, а от страната на гравитацията публиката се срещна с доц. Петко Недялков, който освен с разговор за праха във вселената запозна присъстващите и историята на своята поезия. За озвучението на вечерта се погрижиха Μytrip и wayab, които създава своята музика в момента, на събитието, вдъхновени от случващото се в залата.Но не по малко интересна беше публиката. Както и в предходните издания на „Грация и гравитация” тя едва успя да се вмести в залата, предвидена за събитието, но лесно успя да влезе в определенията за многогласност, полифоничност и разнородност. Ако сведем различните гласове до „за” и „против”, до “да” и “не”, ако игнорираме външните фактори – светлина, удобство, настроение - влияещи върху впечатлението до статистически ясни определения, някак бихме могли да опишем едно събитие през очите на наблюдаващите. Но „Грация и гравитация” не позволява опростяване на впечатленията и извадката от общото, не би могла да е бъде представителна за цялото, за публиката, посетила срещите на форума „Грация и гравитация”.
-
"Грация и гравитация" отново
С началото на пролетта стартира вторият сезон на форума за физици, поети, музиканти - ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ. Както досега, той ще се състои в Астрономическата обсерватория в Борисовата градина на 26.03 (четвъртък) от 19.00 ч. Времевите измерения на събитието включват стихотворения, музика и разговори за Вселената, които ще предствят Ирина Баткова, Μytrip, wayab, доц. Петко Недялков, с участието на доц. Миглена Николчина и Веселина Калинова. Среща за непосветени: 18.30 ч. на езерото „Ариана”, входа на Борисовата градина.
-
Двуизмерност на света и човека в "Пастирът на мухи"
Книгата на Ивайло Иванов Пастирът на мухи се заема с предизвикателството да осъществи среща на старобългарската и новата литература със съвременната. От поемите проговарят много гласове, привидно различни, но търсещи да изговорят чрез езика на литература, посредством диалога с почерците на поетите Стоян Михайловски, А. Далчев, Христо Смирненски двузначността на света, неговия дуализъм. Диалогизирайки текста на Михайловски Към неродената ми рожба чрез своята поема Слизане на Христос в Ада , И. Иванов полага образа на лирическия си герой като търсещ себе си между родено и нероденото, между избора да се роди и да умре.( - Защо да раждаш? Има толкоз смърт /край нас, във нас – защо да раждаш смърт? ). Съществуването за героя е свързано не само с раздвоението между живот и смърт, но и между ангелско и дяволско. Много молитви се отправят от героите в Пастирът на мухи , но едновременно с това покълнва съзнанието: Знам, че змията първи билингвист е! / Аз по съм двуезичен и от нея ( Нощта преди изпита ).
-
Записки от 12-часовото четене на Дантевия Ад
Бяхте ли в петък, 13 февруари, в “Яйцето” на СУ “Св. Климент Охридски”? Защото тъкмо тогава, на 13-ти, когато по-суеверните внимават да не им мине котка път, там се състоя особено събитие, вдъхновено от творбата Данте Алегиери – “АД”. Поети, прозаици и музиканти преведоха през деветте кръга на Ада стеклата се през вратите на Алма Матер публика, която прииждаше под земята, в “Яйцето”, от 19:00 до ранните часове на Трифон Зарезан. По-късно на 14-ти може би щеше да се потопи в други празненства, обагрени в цвета на червеното. Тук цветът на декорите беше черен, семпъл. Вертикалното простраство се очертаваше чрез разтворена като буквата “А” стълба, облицована в черно, а на хоризонталната, точно на пода под микрофоните беше разположено черно “Д”. През портите на “Яйцето” се влизаше свободно, както и в Ада, за това беше нужно предимно желание – да бъдат чути и видяни – поезия, кадри от филми, свързани по някакъв начин с “Ад”, музика.
-
АД на Данте: поезия и музика
На 13.02.2009 (петък) от 19.00 часа в ЯЙЦЕТО на СУ ще стартира “АДdicted” – дванайсетчасово пристрастяване към “Aд” на Данте, което ще включва поезия, проза, музика, видео. Поети и музиканти ще ви преведат с творбите си, вдъхновени от Данте, през деветте кръга на ада.Фаталното за този петък 13 e да не си адdicted.
Поезия/ проза:
Ясен Атанасов. Марица Колчева. Ангел Игов. ВБВ. Иван Христов. Тодора Радева. Красимира Джисова. Камелия Спасова. Тодор Тодоров. Петър Чухов. Мария Калинова. Момчил Миланов. Андриана Спасова. Стефан Иванов. Иван Ланджев. Яница Радева. Станимир Панайотов. Надежда Радулова. Николай Атанасов. Марин Бодаков.
Музика и звукова среда:
Джендема. Гологан. chusho noises. mytrip. wayab. burkan. souless. fit. shanoDJ. d-lysergic acid. perk1. Omirion. Psychotical vs the movie maker. ipoleptic. Etno Jam. Osil Amuk.
Вход: свободен
-
ЧАСОВНИЦИТЕ СЕ ТОПЯТ В КЪЩАТА НА ГЕО
ЧАСОВНИЦИТЕ СЕ ТОПЯТ В КЪЩАТА НА ГЕО e пърформанс по стихове на Гео Милев и авторски текстове на ЯRсен ВасилеВ, който ще се случи в къщата-музей Гео Милев в град Стара Загора, ул. Гео Милев 37на 06. 02. 2009 г. от 18 часа с гласовете и телата на: ЯRсен ВасилеВ, Иво Аръков, Даниана Коева,Мария Петкова, Дария Симеонова, и музиката на Георги Стрезов /www.strezov.net/
-
100 години от рождението на писателя Любомир Дойчев
На 30 януари т.г. се навършват 100 години от рождението на писателя Любомир Дойчев. Неговото творчество включва повече от 70 книги; стотици статии, есета и епиграми, публикувани в периодичния ни печат; сатирични и социални поеми, детски стихове, разкази и повести за природата...В излязлата през 2001 година “Антология на българския литературен авангард”, съставена от проф. Иван Сарандев, наред с имената на Гео Милев, Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев е и това на Любомир Дойчев.
-
В трубадурския двубой на 28 януари победи Камелия
На 28 януари 2009 г. (сряда) от 19 часа в арт център “Алтера” (бул. “Драган Цанков” 36, в сградата на Интерпред) се постави началото на поетичният двубой между Камелия Кондова и Камелия Спасова. Първият тур от „Трубадурски двубои на клуб „Бялата ръкавица с автор и водещ Петър Чухов протече с поетично представяне, в което почитателите на едната Камелия можеха да чуят стиховете и на другата. През втория тур всяка поетеса имаше пет минути, да дискредитира съперничката си. Камелия Спасова се опря на античните реторични похвати и умело атакува опонетката си, като представи нейно стихотворение, използвайки лош прочит. В последствие се оказа, че Камелия Спасова е овладява отлично реториката, тъй като в този тур разликата между двете Камелии беше най-голяма – 31 гласа срещу 55 в полза на авторката на «Парцел 17».
-
Скални мистерии древността проговаря
Фотоизложбата „Скални мистерии – древността проговаря”, която ще бъде открита на 28 януари 2009 г. в Националния музей „Земята и хората” и ще продължи до 21 февруари, е поглед към четиригодишните проучвания на група хора с различни специалности, обединили усилията си да проникнат в тайните на почти неизследвана ранна праисторическа цивилизация.Настоящата изложба припомня мистиката и великолепието на най-ранните паметници на една изчезнала човешката цивилизация. Тези паметници са представени отчасти в предишните ни две изложби. Сега главната цел е да споделим първите резултати от анализа на събраните и проучени данни. Както и да представим изводите си за характера и предназначението на врязаните в скалите на Родопите знаци и символи, оставени от една общост с изумителни познания.
|
